Определение № 1292 от 18.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1292 гр. Варна, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900135 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№ 135 по описа на Окръжен съд Варна за 2023г. е образувано по молба на Д. И. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.В., ул. П. С. * вх. * ет.* ап.*, с която срещу „ХАРА Ауто България“ ЕООД (с предишни наименования „Хета асет резолюшън ауто България“ ЕООД и „Хипо алпе-адриа-аутолизинг“ ООД) ЕИК 175096193 със седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична, район Красно село, ул.Ами Буе № 84-86 ет. 8 и 9 офис 9, е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване недължимост на вземане по два записа на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9070/2010г. по описа на ВРС и образувано изп.д. № 20107110401032, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

В исковата молба ищецът обосновава избраната местна подсъдност (неправилно посочвайки родова подсъдност – Районен съд Варна) на иска, позовавайки се на разпоредбата на чл. 108, ал.1, изр.второ от ГПК, евентуално чл.113 от ГПК.

В уточнителна молба с вх. № 7315/22.03.2023г. ищецът твърди, че притежава качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ПЗР на ЗЗП, тъй като бил сключил „процесния договор като физическо лице, за да удовлетвори нуждите на своето семейство и обезпечаване на транспорта им. Със средствата получени от заема той закупува автомобил за лични нужди.“

Ищецът не е въвел като твърдение както вида на договора, за който сочи, че съществува, така и неговите съществени елементи; не е представил екземпляр от същия. В исковата молба се сочи вземане, произтичащо от ценна книга - два записа на заповед.

В срока за отговор ответното дружество въвежда възражение за местна неподсъдност на делото.

Възражението е основателно по следните съображения :

1

Както е посочено в исковата молба вземането, чиято недължимост се претендира, се твърди, че произтича от два броя записи на заповед.

Записът на заповед е ценна книга, по силата на която издателят-платец поема безусловно писмено обещание да плати на друго лице посочената в него парична сума. Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има абстрактен характер. Това означава, че основанието (най-често обезпечение на задължение по договор за кредит, заем и др.) за издаването му не е елемент от неговото съдържание.

Въпреки, че на ищеца е предоставена изрична възможност, той не въвежда твърдения в подобна насока, липсват каквито и да било ясни твърдения относно наличието на конкретна каузална сделка, нейното съдържание и съществени елементи и страни по нея, задължението за плащане, по която да е обезпечено с издаване на двата записа на заповед.

Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено от ищеца по иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, в това число вида и характера на каузалното правоотношение, а твърдения в тази насока не са ангажирани.

Това обосновава липсата на основание ищецът да се позове на възможността, въведена с разпоредбата на чл.108, ал.1, пр.второ от ГПК, доколкото не се установява правоотношението, от което произтича вземането да е възникнало с клон или поделение на ответното дружество, а такива към момента на подаване на исковата молба не съществуват.

Не се установяват и предпоставките за третиране на ищеца, съотв. приложение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, като потребител по смисъла на параграф 13 от ПРЗ на ЗЗП, защото не са налице както твърдения, така и доказателства, които да обосновават наличието на правоотношение с ответника, придаващо му качеството на потребител.

При така изложеното и на осн.чл.118 във вр.чл. 105 и чл.119, ал.4 от ГПК съдът намира, че производството пред ВОС следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на надлежния съд – Софийски градски съд, на основание чл.118, ал.2 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.118, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 135/2023 г. по описа на ВОС.

ИЗПРАЩА по подсъдност делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3