Решение № 889 от 12.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Варна, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501086 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. М. Х. с постоянен адрес в гр. П., подадена чрез процесуален представител, срещу

Решение

№

*************од., постановено по гр. дело № ************** по описа на РС-Варна за 2023 год., в частта му с която е отхвърлен за сумата от 23 300 лева, представляваща разликата над 700 лева до претендираните 24 000 лева, предявеният от въззивника – ищец Х. М. Х. срещу Прокуратурата на РБ, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата от 24 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се тежък стрес, страх, психически тормоз, безпокойство, тревожност, потиснатост, безпомощност, обреченост от незаконно обвинение в извършване на престъпление по воденото против ищеца наказателно производство по ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД на МВР Варна, което е прекратено, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 12.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на принципа 1 на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и на събраните по делото доказателства и не е достатъчен за компенсиране на причинените му неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с вляло в сила постановление за прекратяване. Твърди се, че не е отчетено обстоятелството, че в рамките на воденото против ищеца наказателно производство, същият в период от три месеца и четири дни е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и настъпилите икономически промени в страната след 2019 год., когато е било постановено цитираното от първоинстанциония съд решение по гр. дело № ********* год. на ВКС на РБ.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца (отхвърлителна) част и за постановяване на друго, с което искът му за обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение по воденото против него ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД на МВР Варна, да бъде уважен в пълния предявен размер.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – Прокуратурата на РБ, ответник по иска, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез представител, оспорва жалбата.

Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на ищеца Х.

М. Х. против Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 700 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.07.2020 г. до окончателното й изплащане, не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Х. М. Х. с постоянен адрес в гр. П. е навел следните твърдения:

На 10.04.2019 год. на ищеца е повдигнато обвинение по ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна, за евентуално извършени от него престъпления по чл. 159г, предл. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 159г, предл. 1, вр. чл. 159в, предл. 1, вр. чл. 26, ал.

1 НК, които са „тежки“ по смисъла чл. 93, т. 7 НК.

Бил задържан за 72 часа, а на 12.04.2019 год. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която продължила до 16.07.2019 год., когато спостановление на прокурор от РП-Варна била променена на „подписка“.

С постановление от 28.02.2020 год. на РП-Варна воденото против ищеца наказателно производство било прекратено.

В рамките на воденото против ищеца наказателно преследване били извършени множество процесуални действия, които наранили дълбоко 2 душевното му равновесие; в продъжение на почти една година ищецът бил подложен на ужасяващ психически тормоз; състоянието на несигурност и неизвестност от изхода на воденото против него наказателно преследване, изпитвания страх от налагането на тежко наказание, за деяние, което той не е извършил, се отразили изключително негативно върху емоционалното и психическото му състояние; през целия период изпитвал силно безпокойство, тревожност, потиснатост; чувство на обреченост заради опасността да търпи наказание лишаване от свобода дълги години, за деяния, които не е извършил.

Преживените отрицателни емоции от воденото против ищеца наказателно преследване оставили неизлечим отпечатък в съзнанието му с дълготраен негативен ефект върху неговия психически и емоционален статус.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждането на Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 24 000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение по ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна, прекратено с влязло в сила постановление на РПВарна, неимуществени вреди – морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за периода от 10.04.2019 год. до окончателното й изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът – Прокуратурата на Р България оспорва иска по основание и размер. Счита същия за недоказан, в евентуалност твърди, че е необосновано завишен.

Твърди, че не са ангажирани доказателства за действително претърпяните неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това липсвала пряка причинно следствена връзка между твърдяните вреди и воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди че ищецът е осъждан многократно и че по време на воденото против него наказателно производство срещу него са се водили и други наказателни дела, завършили с присъда или споразумение, по които същият бил признат за виновен. Навежда, че не е ясно от кое от водените множества дела ищецът е понесъл негативните последици, описани в исковата молба. Счита, че няма данни страданията му да са били с такъв интензитет, довел до преживяване на повече от обичайните за такава ситуация неудобства и стрес. Твърди също, че с Постановление от 25.03.2021 год. на РП Ш., на основание чл. 417 НПК, вр. чл. 59, ал. 3 НК, е било приспаднато от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по н. о. х. д. № ********* год. на РС-Ш., времето от 12.04.2019 год. до 16.07.2019 год., през което ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна. Ответникът оспорва иска и по размер, като навежда, че претендираното обезщетение е силно завишено и не съответства на критериите за справедливост. По тези съображения ответникът счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Пред настоящата инстанция искът за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е висящ за сумата от 23 300 лева, т. е., за разликата над присъдените 700 лева до претендирания размер от 24 000 лева, ведно със законната лихва, 3 считано от 12.07.2020 год. до окончателното й изплащане. По претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.04.2019 до 11.07.2020 год. произнасяне с отхвърлителен диспозитив от първоинстанционния съд липсва, липсва и искане за допълване на решението, поради което и е извън пределите на настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното досъдебно производство № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна се установява следното: На 10.04.2019 год. ищецът Х. Х. е привлечен като обвияняем по горното досъдебно производство за евентуално извършени от него в периода март 2019 год. – 07.04.2019 год. престъпления по чл. 159г, предл. първо, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2, предл. второ, т. 3, предл. второ, вр. ал. 1, предл. първо, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 159г, предл. 1, вр. чл.

159в, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С Постановление на РП-Варна от 10.04.2019 год. ищецът е задържан за 72 часа, а с Определение № 702/12.04.2019 год по ч. н. д. № ********* год. на РС-Варна спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С Постановление на РП-Варна от 16.07.2019 год. мярката за неотклонение спрямо ищеца е променена в „Подписка“. В хода на досъдебното производство с участието на ищеца е проведено едно процесуално следствено действие – разпит на обвиняем, проведен на 12.06.2019 год.

С Постановление на РП-Варна от 28.02.2020 год., влязло в сила на 25.03.2020 год. воденото против ищеца наказателно производство е прекратено.

Видно от бюлетин (справка) за съдимост от 25.08.2023 год. (л. 20-29 от делото на РС-Варна) в периода 2009 - 2023 год. ищецът е осъждан 15 пъти за различни престъпления, 13 от които - против собствеността – квалифицирани кражби, грабеж и измама. Към м. април 2019 год. е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, вкл. и за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив; на 18.01.2019 год. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“, наложено му по н. о. х. д. № ******* год. на РС-П.. Видно е още, че с Постановление на РП-Ш. от 25.03.2021 год., на основание чл. 417 НПК, вр. чл. 59, ал. 3 НК е приспаднато от наложеното му с присъда по н. о. х. д. № ********* год. по описа на РС-Ш. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, времето през което ищецът е бил с мярка за неотклонение „“Задържане под стража“ по воденото против него досъдебно производство № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна. В периода след месец март 2020 год. (влизането в сила на постановлението за прекратяване на ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна) ищецът е осъждан 10 пъти, 9 от които за квалифицирани кражби, три – извършени в условията на опасен рецидив.

4

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Съгласно разясненията, дадени в т. 11 от ТР № 3/2004 год. на на ОСГК на ВКС на РБ, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца.

В случая по основанието за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № ********* год. по описа на Първо РУ на ОД МВР – Варна, прок. преписка № ********* год. по описа на РП-Варна спор между страните няма.