Решение № 8 от 20.01.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 703/2024
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 20.01.2025
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№* гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Петков
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от частен характер № **0241800600703 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК С Присъда № 5 от 14.05.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № **34 /2023 г.
По описа на РС – П., подсъдимият И. С. З. е признат за виновен в това, че на 20.07.2023г., около 10:00ч., пред входа на магазин за дрехи, находящ се в гр.П., на ул. „К. Б.“ №* е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката М., ЕГН **********, в нейно присъствие, като я нарекъл „… курво, боклук такъв, ще ти еба майката…“ – престъпление по чл.148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което, на основание чл. 78а НК, съдът го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Със същата присъда подсъдимият З. е осъден да заплати на М. сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат на изврършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 20.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като предявеният граждански иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 3 000,00 лева.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на частната тъжителка И. и сторените от нея разноски в размер на 1 012,00 лева, както и сумата от 80,00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от 1 подсъдимия З., в която се правят оплаквания за нейната неправилност.
Посочва се, че в първоинстанционното производство не били събрани безспорни доказателства, подкрепящи тезата на частния тъжител, поради което обвинението не било доказано по категоричен начин, а присъдата почивала на предположения. В тази връзка се твърди, че показанията на свидетелката Г., не следвало да се кредитират в пълнота, доколкото не се подкрепяли от останалите доказателства по делото, а свидетелката П. не била възприела събитията лично, поради което от показанията й не следвало да се извеждат изводи по фактите и правото. Според жалбоподателя свидетелят Б. бил заинтересован от изхода на делото и то в полза на тъжителката И., поради което потвърдил неистиннски обстоятелства, а именно, че няма връзка с последната. На следващо място в жалбата се посочва, че единствените подробни и последователни показания били тези на свидетеля У., които изцяло кореспондирали с обясненията на подсъдимия З., поради което последните следвало да се възприемат не само като защитна теза, но и като годно доказателство.
С тези аргуметни по същество е отправено искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Срещу депозираната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от адв.
А., повереник на частната тъжителка И., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Ц., поддържа подадената въззивна жалба, с доводите, изложени в нея и пледира за нейното уважаване. Поддържа, че поради неправилна преценка на гласните доказателства, присъдата почива на предположения.
Повереникът на частната тъжителка – адв. С., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за въззивното прозиводство.
В личната си защита подсъдимият З. се присъединява към казаното от защитника си, а в предоставената му последна дума пред настоящата инстанция моли съда да бъде признат за невиновен.
С. о. с., след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 от НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият И. С. З., ЕГН **********, е роден на ******** в гр. П., българин, български гражданин, със средноспециално образован, неженен, неосъждан, работи като полицейски служител в РУ-П., с адрес гр. П., ул. „П.
2
С.“ № **. Същият живее на семейни начала с А. М. П., от която има две деца момчета на 13 и 7 години.
Подсъдимият З. имал няколкогодишна интимна връзка с частната тъжителка М., която приключила около година преди инкриминираната дата – 20.07.2023 година. На посочената дата около 10:00 часа подсъдимият З. минал с личния си автомобил покрай магазин за дрехи, разположен на обществен паркинг в центъра на град П., на ул. „К. Б.“ № 2. Заедно с подсъдимия, на предната дясна седалка в автомобила бил и свидетелят П. Б..
Междувременно в магазина били частната тъжителка И. и свидетелката Г. Г. – нейна приятелка, работник във въпросния магазин.
Минавайки покрай магазина, подсъдимият З. забелязал вътре частната тъжителка И. и след като първоначално го подминал, върнал колата на заден ход, така че да застане пред отворената врата на магазина. Подсъдимият З. свалил предния десен прозорец (от страната на свидетеля Б.), натиснал клаксона и на висок глас извикал на И. да отиде с думите „Ела тук, ма!“, но тя не го направила, след което З. продължил да свири и й се провикнал, че е „боклук“ и „курва“, напсувал я с израза „Ще ти еба майката!“ и й показал среден пръст. След това подсъдимият З. продължил с автомобила си. Частната тъжителка много се разстроила от случилото се и започнала да плаче и трепери, като споделила на свидетелката Г. притеснението си, че подсъдимият ще използва служебното си положение, за да й навреди.
Разстроена от случилото се частната тъжителка И. се обадила на майка си – свидетелката А. П., на която разказала за инцидента, като й споделила, че смята да подаде жалба срещу подсъдимият З..
В същия ден – 20.07.2023 г., частната тъжителка И. подала жалба до РП– Е . П., ТО–П.. Последвали самоотводи на прокурорите от посоченото териториално отделение, поради факта, че И. З. е полицейски служител в РУП. и жалбата, заедно с подадена от И. втора жалба от 04.10.2023г. до ОДМВРС. по повод друг случай, при който твърди, че И. З. я е пресрещнал на 02.10.2023г. и я притеснявал докато упражнява тя служебните си задължения, били разгледани от РП-Б.. Преписката, водена под №1677/2023г. по описа на РП-Б. била прекратена с постановление от 29.11.2023г. на прокурор от същата прокуратура и било отказано образуване на досъдебно произвдство във връзка с жалбите на М. И., с мотива, че престъплението „обида“ е от частен характер и Прокуратурата на Република България не е компетентна да образува наказателно производство за престъпление от частен характер.
Горната фактическа обстановка въззивният съд приема за установена, въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на свидетелите Г. Г., А. П., П. Б., П. У., обясненията на подсъдимия И. З. и проведената очна ставка между Г. Г. и П. Б. и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се солидаризира напълно с направените фактически изводи от страна на първата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил изцяло събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал писмените 3 доказателствени източници и свидетелските показания, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на определени доказателствени източници и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Предвид това настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствения материал по делото, изложен от първоинстанционния съд, относно кредитирането на показанията на разпитаните свидетели и фактите изведени от тях чрез правилата на формалната логика.
Неоснователно защитата на подсъдимия З. поддържа, че показанията на свидетелката Г. не следва да бъдат кредитирани в цялост. Въззивният съд, в солидарност с първоинстанционния такъв намира, че показанията на тази свидетелка, която е и очевидец на инцидента, са последователни, детайлни, логични и пресъздават случилото се по един обективен и безпристрастен начин. Нещо повече, въззивният съд намира, че по отношение показанията на свидетелката Г. във връзка с конкретно възприетите от нея факти, имащи значение за настоящото дело, не е налице никакво съществено вътрешно противоречие. Както е посочил първоинстанционният съд, свидетелката е разпитвана няколко пъти във връзка с процесното деяние, както от органите на МВР, така в хода на съдебното следствие пред районния съд, включително в условията на очна ставка със свидетеля Б.. В нито един момент свидетелката не е възпроизвела различни или противоречащи си обстоятелства, поради което свидетелксите й показания, настоящият въззивен състав намира за достатъчно стабилна доказателствена опора. Същите следва се поставят в основата на изводите на съда по фактите свързани с времето, мястото и начина на извършване на деянието и в частност – поведението на подсъдимия и изречените от него инкриминирани обиди, както и с обстоятелството как те са възприети от частната тъжителка, а именно същата е била разстроена и е треперила. Последното обстоятелство се потвърждава и от свидетелката П., която макар да не е била пряк очевидец, е възприела от първо лице емоционалното състоянието на дъщеря си, непосредствено след случилото се.
По отношение на времето и мястото, показанията на свидетелката Г. се потвърждават и от показанията на свидетелите Б. и У.. В останалата си част показанията на посочените двама свидетели въззивният съд по подобие на първоинсатнционния не кредитира по следните съображения.
Показанията на свидетеля Б. (следва да се отбележи, че е свидетел на защитата) на първо място са вътрешно противоречиви, касателно поведението на подсъдимия З. в момента, в който автомобилът се е намирал пред магазина.
Така първоначално свидетелят заявява, че подсъдимият е намалил скоростта на движение на автомобила, свирнал с клаксона и продължил, без да отправя реплики, обиди или жестове към частната тъжителка или към което и да друго лице. В последствие при извършената очна ставка същият свидетел заявява, че подсъдимият З. „може и да върнал малко“ колата назад, посочва също и че е чул викане, без да разбере какво точно е изрекъл подсъдимият З. и по чий адрес, тъй като в този момент е вършел работа на телефона си. Изложеното е не само нелогично и абсурдно, както е посочил първоинстанционният съд, но 4 и несериозно. Предвид посоченото, а и с оглед цялостното поведение на П. Б., като участник в наказателното производство в ролята му на свидетел, дава основание на въззивният съд да не цени дадените в това му качество показания. Обстоятелството дали свидетелят Б. е имал интимна връзка с частната тъжителка или не, настоящият състав намира, че е извън предмета на доказване по настоящото дело, поради и което възражението на защитата в тази връзка е неоснователно.
Неоснователно е и поддържаното от защитата възражение, че показанията на свидетеля У. са единствените, които следва да бъдат кредитирани в цялост в настоящият случай и които кореспондирали изцяло с обясненията на подсъдимия З..