Определение № 1177 от 21.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1177 гр. София, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Ц. В. П., ЕГН:********** срещу определение по протокол от 01.10.2024г. по ЧНД № 5792/24г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД №1107/2024г. по описа на РС- Плевен.

В частната жалба е изразено несъгласие с така постановеното определение на СГС, което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на втората предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, като л.св.Ц. П. счита, че са налице всички правни основания за да бъде постановено условното му предсрочно освобождаване в какъвто смисъл е отправено и искането му до настоящата съдебна инстанция.

Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното определение на СГС, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена преди да изтече предвиденият в закона седмодневен срок за обжалване от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Изложените от защитата доводи за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода са отчетени от първоинстанционния съд при вземане на решение да остави искането без уважение. Същевременно първият съд правилно е стигнал до извод, че не може да се приеме, че осъденият категорично се е поправил. Доводите в тази насока следва да бъдат споделени и от апелативния съд, а именно:

Осъденият Ц. В. П. изтърпява общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ 1 в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, определено му с групиране на наложените му наказания в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по НЧД№1107/2024г. на РС- Плевен.

Осъденият Ц. П. е постъпил в Затвора- София на 04.11.2021г., като за начало на настоящото общо най- тежко наказание е зачетена датата 22.08.2023г., като по посоченото НЧД 1107/2024г. на РС- Плевен му е зачетен предварителен арест от 1 /една/ година, 8 /осем/ месеца и 9 /девет/ дни по НОХД №1057/2024г. на РС- Плевен и по НОХД №14754/2014г. на СРС (считано за периода от 08.08.2013г. до 11.08.2013г. и от 16.06.2021г. до 22.02.2023г.). На основание чл.25, ал.2 от НК РС- Плевен частично е приспаднал фактически изтърпяното от осъденото лице наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №14754/2014г. на СРС, за периода от 22.08.2023г. до 11.07.2024г. (датата на постановяване на определението по НЧД№ 1107/2024г. на РСПлевен, с което е извършено последното кумулиране на наказанията му). Освен това на основание чл.25, ал.2 от НК РС- Плевен е приспаднал и изцяло изтърпяното общо наказание „пробация“, определено по НОХД №271/2013г. на РС- Бяла Слатина и по НОХД №1607/2013г. на РС- Плевен, в размер на 9 /девет/ месеца (за периода от 29.08.2013г. до 29.05.2014г.). Също така РС- Плевен е постановил за отделно изтърпяване и на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло изтърпяното наказание „пробация“, определено по НОХД №324/2014г. на РС- Козлодуй, в размер на 6 /шест/ месеца (за периода от 18.05.2016г. до 15.12.2016г.).

Освен това от данните в затворническото дело и най- вече от приложените свидетелства за съдимост на осъдения е видно, че Ц. П. е изтърпял изцяло и наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца (за периода от 22.02.2023г. до 22.08.2023г.), приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК по НОХД №14754/2014г на СРС.

Предвид гореизложените данни, като съобрази началния момент на изтърпяване на настоящото наказание (22.08.2023г.) настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на контролираната инстанция, че безспорно е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Относно втората кумулативна предпоставка по в чл.70, ал.1 от НК изисква и наличието на несъмнени доказателства за настъпило поправяне на л.св. Ц. П..

Приложените по делото доказателствата не сочат необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно. Първоинстанционният съд е изградил своите изводи, след внимателна преценка на данните, съдържащи се в приложените по делото материали, сред които- становище от 17.09.2024г. на ВПД Началник на ЗатвораСофия, доклад от 02.09.2024г. на ИСДВР, данните от първоначалния план на присъдата от 06.03.2023г. на осъденото лице и от препланирането на присъдата му от 02.09.2024г., данните от приложените в затворническото досие заповеди за налагане на наказания за допуснати дисциплинарни нарушения и заповеди за награди, както и всички останали материали по делото.

Настоящият състав на САС се солидаризира напълно с виждането на контролираната инстанция, че от цялостното поведение на л.св.Ц. П. в условията на 2 пенитенциарните заведения, както и от данните, обективирани в горецитираните документи, е налице започнат поправителен процес при осъдения, като същият е участвал в трудови дейности, полага усилия за повишаване на квалификацията си като успешно е завършил компютърен курс по време на престоя си в местата за лишаване от свобода, вземал е участие и в културно- масови и спортни мероприятия (участвал е в организирани игри на футбол, турнири по шах и табла). Положените усилия от страна на л.св.Ц. П. в тази насока, както и обстоятелството, че същият два пъти е награждаван обективират наличието и на положителни тенденции в поведението му, но същите не са с траен характер, а са редувани с допускани дисциплинарни нарушения от различен характер.

Същевременно е необходимо да се отбележи, че полагането на доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС не представлява някакво изключително положително поведение, а е обичайното такова в местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и за самия л.св.Ц. П., тъй като е свързано със зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

От друга страна, съобразно данните в приложените по делото документи и становища, представени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с провеждането на корекционната работа и които имат непосредствени възприятия от поведението на осъденото лице, е установено по делото, че актуалната оценка на риска от рецидив е 40т. ( т.е. средна стойност), а рискът от сериозни вреди за обществото също е среден (предвид и обремененото му съдебно минало), като независимо от осъществяваните до момента корекционни мероприятия, същите остават непроменени спрямо първоначално определените им стойности.

Първоинстанционният съд правилно е отчел, че при осъдения Ц. П. се запазват почти без промяна дефицитите в зоните на нуждите, свързани с уменията му за мислене и за справянето с проблемни ситуации и неговото отношение към извършеното деяние. В подкрепа на тези изводи е и колебливото поведение на осъденото лице в местата за лишаване от свобода. В коментираната насока е отчетено и заявеното от П., за пръв път в съдебното заседание пред контролирания съд, че приема вината си за присъдата, но това му изявление остава изолирано и не се подкрепя от докладите и становищата на служителите от затворническата администрация, от плана за препланиране на присъдата, а и както вече се посочи и от колебливото му поведение (на фона на множество допуснати дисциплинарни нарушения, като последното е съгласно Заповед №370/09.09.2024г. на ВПД Началник на Затвора- София), поради което следва да бъде отчетено като формално направено.

И настоящата инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че гореизложените дефицити и обективираните колебания в поведението на осъденото лице, не могат да обосноват, че към настоящия момент е налице трайна и необратима промяна в нагласите, ценностната система и мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване от свобода у осъдения Ц.

П..

Освен това от данните по делото е видно, че осъденото лице от 04.11.2021г. изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при строг режим в 3 затворническо заведение от закрит тип, като по делото няма данни за последваща промяна на режима, от което следва, че спрямо Ц. П. не е реализирана прогресивната система за плавно преминаване от по- строги към по- облекчени условия на надзор и охрана, т.е. целите и задачите на прогресивната пенитенциарна система не са изпълнени докрай.

Действително през отделни периоди от изтърпяване на настоящото наказание се наблюдават и известни позитивни промени при осъдения, свързани най- вече с полагането на доброволен труд по време на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, с участието му в културно- масови и спортни мероприятия, с полагането на усилия за повишаване на квалификацията му, като това му положително поведение е отчетено и от първоинстанционният съд. Но не могат да не бъдат подминати и гореспоменатите многобройни дисциплинарни нарушения, които остават като констатирани факти по делото и следва да се преценяват наред с всички други данни по делото. Коментираните нарушения обективират, че у л.св.Ц. П. е налице склонност към нарушаване на правилата относно вътрешния ред в пенитенциарното заведение и засвидетелстват колебливото поведение на осъденото лице, въпреки наличието и на гореспоменатите положителни прояви.

Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на СГС, че корекционната работа с осъдения Ц. П. следва да продължи и през неизтърпения остатък от наложеното му наказание в условията на пенитенциарното заведение. Тук е необходимо да се посочи във връзка и с направеното от осъдения П. оспорване на размера на неизтърпения остатък от наказанието му, че от съпоставката на приложените по делото справка рег.№7510/21.06.2024г. и справка от 01.10.2024г. на Затвора- София действително се установява наличието на разминаване в данните (или по- скоро липса на актуализация на размера на фактически изтърпяното и на неизтърпения остатък от наказанието на осъдения Ц. П.), но в тази връзка и с оглед на разпоредбата на чл.127, т.4 от Конституцията на Република България надзорът върху изпълнението на наказанието лишаване от свобода е в изключителната компетентност на Прокуратурата, поради което осъденият следва да отправи своите възражения в посочения смисъл към Прокуратурата на РБ.

Изложеното, води и настоящата съдебна инстанция до извода, че към момента не са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за постановяване на претендираното от осъдения Ц. П. условно предсрочно освобождаване, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, като частната жалба срещу него, следва да оставена без уважение.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по протокол от 01.10.2024г., постановено по Ч.Н.Д. №5792/24г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Ц. В.

4

П., ЕГН:********** за предсрочно условно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД №1107/2024г. по описа на РС- Плевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5