Решение № 12223 от 24.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12223

Варна, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР МИХОВ

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА канд № 20267050701894 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място] *****, обл. ******, [улица], депозирана чрез адв. А. К., против Решение № 516/30.04.2026 г., постановено по АНД № 20263110201100/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 44 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0442-001573/10.10.2025 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ при ОДМВР – Варна. С наказателното постановление, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, на касатора са наложени „глоба“ в размер на 102,26 евро и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В касационната жалба се поддържат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че районният съд не е изяснил дали са били налице предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила и не е обсъдил в тяхната взаимна връзка справката за регистрационните действия, постановлението на Районна прокуратура – Варна и представените договори за прехвърляне на собствеността. Касаторът сочи противоречие между отбелязаните на 11.08.2025 г. и 25.08.2025 г. действия в регистрационната справка, извършени въз основа на един и същ документ, както и констатацията в прокурорското постановление, че към проверката автомобилът не е бил с прекратена регистрация. Поддържа, че срокът по чл. 143, ал. 15 ЗДвП не е изтекъл спрямо приобретателя по договора от 11.08.2025 г. Навежда и довод за приложимост на чл. 28 ЗАНН. Пледира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а в условията на евентуалност – за отмяна на наказателното постановление и квалифициране на случая като маловажен.

В съдебно заседание адв. К. поддържа депозираната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че МПС е дерегистрирано към момента на установяване на нарушението. Моли да се отмени решението и потвърденото с него НП. Прави искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът – началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, в депозирани писмени бележки оспорва касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление № 25-0442-001573/10.10.2025 г., с което на Н. Н. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 102,26 евро и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, за това, че на 27.08.2025 г. около 12:45 часа в [населено място], по [улица]до дом № **, е управлявал лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.№ [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 25.08.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

При постановяване на акта си, съдът е приел, че на 25.08.2025 г. регистрацията на автомобила е прекратена служебно, а два дни по-късно касаторът го е управлявал по път, отворен за обществено ползване. Въз основа на показанията на полицейския служител К. Е. и съставената от нея докладна записка районният съд е установил, че преди проверката Н. е посетил сектор „Пътна полиция“, където е узнал за прекратената регистрация, и при самата проверка е заявил, че му е известно това обстоятелство. При тези данни съдът е приел деянието за осъществено както от обективна, така и от субективна страна.

Въззивният съд е обсъдил договора за покупко-продажба от 23.06.2025 г., анекса от 09.07.2025 г., с който страните са развалили договора по взаимно съгласие, и договора за покупко-продажба от 11.08.2025 г. Приел е, че тези частноправни отношения не опровергават отразеното прекратяване на регистрацията и знанието на водача за него. Поради това е потвърдил наказателното постановление и е присъдил в полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението е правилно.

От материалите по делото безспорно се установява, че на 27.08.2025 г. касаторът е управлявал посочения автомобил по път, отворен за обществено ползване. Справката за регистрационните действия съдържа изрично отбелязване, че на 25.08.2025 г. регистрацията е прекратена по чл. 143, ал. 15 ЗДвП поради непререгистриране на превозното средство. Именно това е бил актуалният регистрационен статус на автомобила към момента на проверката. Констатацията се подкрепя от извършената на място служебна справка, отразена в АУАН и докладната записка на полицейския служител.

Неоснователен е доводът, че постановлението на Районна прокуратура – Варна налага противоположен извод. С него е отказано образуване на досъдебно производство поради липса на данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Съдържащото се в мотивите му обобщение, че към проверката автомобилът не е бил с прекратена регистрация, не обвързва административнонаказателния съд и не замества първичните данни за регистрационния статус. Самото постановление не посочва конкретен документ, от който да следва, че отбелязаното на 25.08.2025 г. прекратяване е било заличено или отменено преди проверката. Напротив, материалите са върнати на административнонаказващия орган, който след самостоятелна преценка е издал наказателното постановление.

Не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 НПК. Районният съд е приобщил писмените материали и е разпитал актосъставителя. Събраните доказателства са достатъчни за установяване на относимите към отговорността на водача факти: движението по обществен път, прекратеният регистрационен статус към момента на проверката и знанието на касатора за този статус. Исканото издирване на допълнителни материали от прокурорската преписка не е необходимо, след като по делото се намира самото прокурорско постановление, а официалната регистрационна справка съдържа пряка информация за извършеното действие на 25.08.2025 г.

Представените договори и анексът към първия договор не променят този извод. Те установяват последователни разпоредителни сделки с автомобила, но не удостоверяват възстановяване или промяна на регистрационния му статус преди 27.08.2025 г. Развалянето на договора от 23.06.2025 г. има действие между страните по него, но само по себе си не заличава отразените в регистъра действия. Договорът от 11.08.2025 г. също не представлява регистрационен акт и не установява, че на автомобила е било разрешено участие в движението след служебното прекратяване. Липсва документ, от който да се установи извършена преди проверката регистрация на името на новия собственик или възстановяване на прекратената регистрация.

За съставомерността по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е от значение дали към управлението моторното превозно средство е било регистрирано по надлежния ред. В случая регистрацията е била прекратена и не е била възстановена. Водачът е знаел това. Показанията на св. Е. са последователни и се подкрепят от докладната  записка, съставена непосредствено след проверката. Касаторът е заявил, че при посещението си в сектор „Пътна полиция“ е узнал за проблема с регистрацията, а въпреки това е управлявал автомобила от Варна към дома си. Тези данни обосновават пряк умисъл.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Управлението на моторно превозно средство с прекратена регистрация засяга установения режим за допускане на автомобилите до движение и контрола върху тяхната собственост и техническа идентификация. Касаторът е предприел движение по обществен път непосредствено след като е узнал за прекратяването. Обстоятелството, че проверката е извършена два дни след датата на прекратяването, не понижава обществената опасност на деянието спрямо обикновените случаи от този вид.

Наказанията са определени в предвидените от чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП вид и размер, поради което не подлежат на индивидуализация под законовия минимум.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът не установи основания за отмяна на въззивното решение, поради което и решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД на МВР – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 516/30.04.2026 г., постановено по АНД № 20263110201100/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 44 състав.

ОСЪЖДА Н. Г. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място] ******, обл. ******, [улица], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро, тринадесет евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�