Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2810 от 22.07.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 357/2022
Вид
Решение № 2810
Подписан
22.07.2022
В сила
14.07.2023
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2810 гр. Пловдив, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330100357 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от К. К. А. с ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „В.“ № **, чрез адв. Й.

Д. против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че срещу ищеца било образувано БП № ***/2021 г. за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК – за това, че на ***** г. е управлявал л. а. марка „****“, модел „****“, с рег. № ***** след употреба на ***** вещества, установено с техническо средство Drug Test 5000 с фабр. №****, **** с реф. № *** и LOT № ****, който е отчел положителен резултат за ****. Съставен бил АУАН, в който ищецът възразил срещу резултата и получил талон за кръвно изследване. По образуваното досъдебно производство на ищеца били наложени следните административни мерки – свалени били регистрационните номера на автомобила и иззето било свидетелството му за управление. Твърди се, че ищецът бил задържан за 24 часа, а с Постановление на наблюдаващия прокурор бил задържан за още 72 часа в ОЗ „ИН“ Сектор „Арести“ – гр. П. за изготвяне на искане за постоянна мярка за неотклонение.

На 25.03.2021 г. по преписка ВХ № 2088/2021 г. по описа на Районна Прокуратура – гр. П. било изготвено Постановление за прекратяване, което влязло в сила на 14.04.2021 г.

Твърди се, че през този период ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в срам и неудобство пред близки и приятели, във връзка с воденото срещу него ДП, както и от обстоятелството, че е бил лишен от управление на автомобила. Излага, че докато бил в 1 ареста бил поставен в екстремни условия, поради липсата на възможността да поддържа добра хигиена, информираност за състоянието му и пълна изолация, като всичко това му причинило страдания и психически стрес.

С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура - П., е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер. Сочи, че ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че действително е претърпял неимуществени вреди или дори и да е претърпял за посочения период от време в исковата молба, същите не били в причинно-следствена връзка с действията на Прокуратурата на РБ. Неоснователни били твърденията на ищеца за уронване на престижа и доброто му име в обществото, в резултат на действията на Прокуратурата. Излага, че с Определение № 110/20.12.2016 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2551/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. П., ищецът бил осъден за извършени престъпления по чл.

354а, ал. 1, пр. 3 и 4, вр. с чл. 20, ал. 3, вр.с чл. 4, пр. 1, 2 и 5, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.

269, ал. 1 НК, като му било наложено наказание от три години лишаване от свобода, което било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за изпълнение за срок от пет години. Видно било също така, че от изтърпяване на наложеното наказанието бил приспаднат срокът по време на който спрямо ищеца била реализирана мярка за неотклонение „*** **** ***“. Фактът на предходно осъждане на ищеца и реализирана спрямо него мярка за неотклонение „*** **** ***“ за срок от над девет месеца неименуемо предварително се е отразило силно негативно върху доброто му име.

Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря за условията в арестните помещения и вътрешния ред за настаняване на лицата в тях. Пряко ръководство и контрол се осъществявал от МВР и ГД „ИН“. Временното отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на управляваното от ищеца МПС били принудителни административни мерки, предвидени във връзка с установените нарушения на разпоредбите на ЗДвП, преценка за налагането, на които била в компетенцията на административнонаказващия орган.

Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева е силно завишено и не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика по приложението на закона и обществено-икономическите условия в страната. В тази връзка следва да се вземе предвид, че обвинението повдигнато срещу ищеца не е за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 от НК, към момента на привличането му в това качество са били налице процесуалните предпоставки на чл. 219, ал. 1 от НПК. Воденото ДП е приключило в кратък срок. Наложената мярка за процесуална принуда към този момент е била адекватна и подходяща с цел обслужване на развиващото се наказателно производство и осигуряване на нормалното му протичане и завършване. Освен това постановеното задържане не било отменено като незаконно. Счита, че предходните осъждания на ищеца следва да се вземат предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението.

С оглед неоснователността на главната претенция, счита за неоснователна и акцесорната за законна лихва. Алтернативно възразява законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди да бъде начислена от дата на повдигане на обвинение на ищеца. Счита, че същата е дължима от датата на влизане на сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, а именно – 15.04.2021 г.

Предвид гореизложеното счита иска за неоснователен и моли същият да се отхвърли.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна 2 следното:

Между страните не се спори, а и от приложената пр. преписка № ****/2021г. по описа на РП-П. се установява, че с Постановление от 20.02.2021г. ищецът К.А. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК за това, че на 19.02.2021г. в гр. П. е управлявал моторно превозно средство- л. а. марка „Т.”, модел „К. В.” с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества – **** и същият е разпитан в това процесуално качество.

С Постановление от същата дата ищецът е задържан за срок от 72 часа в ОЗ „ИН- Сектор Арести”-П. за времето то **** . от момента на предявяване на обвинението до същия час на **** .

В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване на съдебнохимическа експертиза и други, като същото е приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на наказателното производство от 19.03.2021г.

С Постановление на РП-П. от 25.03.2021г. е прекратено наказателното производство по досъд. Пр. № ***/2021г. по описа на Трето РУ „Полиция” водено срещу ищеца К. А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Същото е връчено на ищеца на 07.04.2021г. и следователно е влязло в сила на 14.04.2021г.

За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. М. Т. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 03.06.2021г./.

От показанията на същата се установява, че съжителства на семейни начала с ищеца.

Знае за воденото срещу него досъдебно производство, тъй като той й се обадил по телефона, че ще го арестуват и тя много се притеснила. Посетила го в ареста и ищецът също бил много притеснен. По това време се занимавал със земеделие в с. Г. и издържал семейството.

Отнели му книжката и не можел да шофира, а те живеели в с. Б. и това създало много затруднения. Постоянно си търсел транспорт и се налагало да ползват таксита, като един курс до П. струвал 20 лева. Когато го арестували претърсили цялата къща. Св. имала малко дете, което много се стресирало. Родителите им започнали да го обвиняват, че е ***, дори тя не му повярвала, докато не излезли отрицателните резултати от *** тест. През това време К. не можел да спи, не се хранил и много отслабнал. Двамата били много изнервени о отношенията им се изострили.

Съдът кредитира показанията на св. Т., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същата има непосредствени възприятия относно установените от нея факти, показанията й съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от страните, като не констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото, които да налагат самостоятелния им анализ.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата, защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.

3

При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анагажират от ищеца доказателства.

В хода на настоящото производство ищецът ангажира писмени и гласни доказателства за установяване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди- ***, ****, ***, неудобство от подвигнатото му незаконно обвинение и задържане за срок от 72 часа в Следствения арест.

За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като свидетелските показания са основно в тази насока. Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е от естество да причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но справедливият според съда размер, определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на сумата от 2000 лева, поради което и искът за неимуществени вреди ще се уважи в този размер, а за разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 5 000 лева искът ще се отхвърли, като неоснователен.