Решение № 11602 от 13.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11602 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110122624 по описа за 2023 година

Предявени са от С. Д. П. срещу „Д“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Първоначално е предявена и претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 65,50 лв. – дължими суми за възстановяване на разходи в полза на работодателя. От този иск П. е извършила отказ, поради което производството е частично прекратено с определение № 44425/12.12.2023 г., влязло в законна сила на 21.12.2023 г.

Ищцата твърди, че между нея като служител и „Д” ЕООД като работодател са възникнали трудови правоотношения въз основа на два трудови договора — Трудов договор № ***/01.03.2019 г. и Трудов договор № ***/23.06.2021 г. Излага, че на 09.01.2023 г., поради системно забавяне на изплащането на трудовите й възнаграждения и неплащане на изискуемото към този момент възнаграждение за м. октомври 2022 г., е упражнила правото си по чл. 327, ал, 1, т. 2 от КТ да прекрати процесния трудов договор без предизвестие (заявление с вх. № 268/09.01.2023 г,). Посочва, че работодателят е издал две заповеди от 09.01.2023 г. за прекратяване на двата трудови договора, които заповеди са връчени на ищцата. Твърди, че между нея и ответното дружество било сключено споразумение, съгласно което тя приела да получи плащания в намален размер, а ответното дружество се задължило да извърши плащанията и да оформи документите й в кратки срокове. Поконкретно с подписаното на 16.01.2023 г. споразумение страните са уговорили следното:

1

- Работодателят да оформи документите за прекратяване на основание чл. 327, ал. 1, т, 2 от КТ на трудовите правоотношения между страните и да връчи документите на служителя в срок до 17.01.2023 г.

- Работодателят декларира наличието на задължения към ищцата и се задължава да ги заплати в определени срокове, а именно:

Работодателят декларира, че има нетно задължение за заплащане на трудово Възнаграждение за месец октомври 2022 г. в размер на 2400,88 лева и нетно задължение за Заплащане на трудово възнаграждение за месец декември 2022 г. в размер на 2233,77 лева и се задължава да заплати тези суми на служителя в срок до 25.01.2023 г.

Работодателят декларира, че има нетно задължение за заплащане на сумата от 1598,98 лева — общ размер на дължимото нетно трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и дължимото обезщетение по чл. 221 от КТ. Работодателят се е задължил да заплати тази сума в срок до 31.01.2023 г.

Твърди се, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по споразумението в уговорените срокове, поради което на 01.02.2023 г. ищцата му е изпратила покана за доброволно плащане на дължимите суми. На 08.02.2023 г. служителката подала и сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по случая. Излага се, че в резултат от това, на 15.02.2023 г. работодателят е заплатил сумата от 2400,88 лв. с основание „съгл.

Споразумение от 16.01.2023 г.”. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.

76, ал. 1 33Д това плащане е отишло за погасяване на най-старото задължение на работодателя — за трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г., доколкото към датата на плащането работодателят бил в забава за това задължение, считано от датата следваща падежа по споразумението — 26.01.2023 г., за периода на забавата (от 26.01.2023 г. до 14.02.2023 г.) работодателят дължал законна лихва върху главницата в размер от 13,34 лв.

Тъй като плащането не е било достатъчно да покрие главницата и лихвите, с него са се погасили най[1]напред лихвите в размер от 13,34 лв. и след това част от главницата (ар. от чл. 76, ал. 2 от ЗЗД), като е останала незаплатена главница за трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г. в размер от 13,34 лв., която не е платена до момента. Твърди се, че работодателят не е изпълнил и останалите си задължения съгласно споразумението от 16.01.2023 г. С оглед на това същият изпаднал в забава за плащане на дължимите суми и дължи обезщетения за забава в размер на законната лихва, както следва:

- Обезщетението за забава за плащане на сумата от 2233,77 лв. (нетно трудово възнаграждение за месец декември 2022 г.) за периода от датата следваща падежа (26.01.2023 г.) до датата на исковата молба (27.04.2023 г.) е в размер от 57,09 лв.

- Обезщетението за забава за плащане на сумата от 1598,98 лв. (общ размер на дължимото нетно задължение за трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и обезщетение по чл. 221 от КТ) за периода от датата следваща падежа (01.02.2023 г.) до датата на исковата молба (27.04.2023 г.) е в размер от 38,20 лв.

2

Излага се, че въпреки неколкократните покани за плащане и разговори, до настоящия момент работодателят не бил изпълнил задълженията си към ищцата. Предвид горното, за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда за постановяване на решение, с което да бъде осъден Д” ЕООД, с ЕИК ******* да заплати на С. Д. П., с ЕГН **********, следните суми: Сумата от 13,34 лв. (тринадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; Сумата от 2233,77 лв. (две хиляди двеста тридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

Сумата от 57,09 лв. (петдесет и седем лева и девет стотинки), представляваща обезщетението за забава за плащане на сумата от 2233,77 лв. (нетно трудово възнаграждение за месец декември 2022 г.) за периода от датата следваща падежа (26.01.2023 г.) до датата на исковата молба (27.04.2023 г.); Сумата от 1 598,98 лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща дължимо нетно задължение за заплащане на трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; Сумата от 38,20 лв. (тридесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетението за забава за плащане на сумата от 1598,98 лв. (общ размер на дължимото нетно задължение за трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и обезщетение по чл. 221 от КТ) за периода от датата следваща падежа (01.02.2023 г.) до датата на исковата молба (27.04.2023 г.); Претендира заплащане на направените по делото разноски, включително за платено адвокатско възнаграждение.

С уточняваща молба от 15.03.2024 г. ищцата посочва, че претендираното от нея нетно трудово възнаграждение за м. 01.2023 г. е в размер на 98,98 лева. Лихвата за забава върху това вземане за периода от 01.02.2023 г. до 27.04.2023 г. е в размер на 2,70 лева. Обезщетението по чл.

221 КТ е в размер на 1500 лева. Лихвата за забава върху това вземане за периода от 01.02.2023 г. до 27.04.2023 г. е в размер на 35,50 лева.

Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

От „Д“ ЕООД е депозирана молба с вх. № 38273/06.02.2024 г., с която се твърди, че в полза на ищцата е заплатена сумата от 4491 лв., като е представено доказателство за извършено на 01.02.2024 г. плащане.

Със становище с вх. № 66281/28.02.2024 г. ищцата признава получаването на посочената сума от 4491 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Видно от споразумение от 16.01.2023 г., сключено между страните, неоспорено и прието по делото, ищцата и ответното дружество са постигнали 3 договореност „Д“ ЕООД да заплати на С. П., както следва: нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г. в размер на 2400,88 лева и нетно трудово възнаграждение за месец декември 2022 г. в размер на 2233,77 лева, които суми ответникът се задължил да заплати в срок до 25.01.2023 г. сумата от 1598,98 лева — общ размер на дължимото нетно трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. и дължимото обезщетение по чл.

221 от КТ, която сума работодателят се е задължил да заплати в срок до 31.01.2023 г.

Видно от покана за доброволно изпълнение и от разпечатка от електронна поща ищцата е поканила на 01.02.2023 г. ответното дружество да заплати процесните вземания.

Видно от платежно нареждане от 15.02.2023 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата от 2400,88 лева, като основанието за плащане е споразумението от 16.01.2023.

Не се твърди и не се доказва други плащания да са извършени преди предявяването на исковете пред съда.

Безспорно е, че с плащане от 01.02.2024 г. от името на ищеца е изплатена в полза на ищцата сумата от 4491,00 лева, като от становището на ответника от 11.04.2024 г., както и от изявлението на процесуалния му представител в проведеното на 13.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото, е видно, че „Д“ ЕООД признава дължимостта на всички задължения, посочени първоначално в исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание и двете страни излагат, че единственият спорен въпрос по делото е за размера на дължимите разноски.

Настоящият състав намира, че с оглед признанието на исковете, извършено от ответника, претенциите на ищеца са основателни, както следва:

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД ответното дружество дължи на ищцата сумите, както следва: 13,34 лева – нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (27.04.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането;

2233,77 лева - нетно трудово възнаграждение за м. декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (27.04.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 57,09 лева – лихва за забава върху главницата от 2233,77 лева от датата на падежа (26.01.2023 г. ) до 27.04.2023 г.; 98,98 лева - нетно трудово възнаграждение за м. януари 2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (27.04.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2,70 лева – лихва за забава върху главницата от 98,98 лева от датата на падежа (01.02.2024 г. ) до 27.04.2023 г.

По исковете с правно основание чл. 221 КТ и чл. 86 ЗЗД ответното дружество дължи на ищцата сумите, както следва: 1500 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (27.04.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4

35,50 лева – лихва за забава върху главницата от 1500 лева от датата на падежа (01.02.2024 г.) до 27.04.2023 г.

Общо дължимите главници са в размер на 3846,09 лева (2346,09 лева – за трудови възнаграждения и 1500 лева за обезщетение по чл. 221 КТ).

Изчислена с помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП, законната лихва върху тази сума за периода от датата на предявяване на иска (27.04.2023 г.) до датата на извършеното плащане (01.02.2024 г.) възлиза на 384,32 лева.

Общият размер на вземанията е 4325,70 лева. С плащането от 01.02.2024 г. в размер на 4491,00 ответникът е погасил тези задължения изцяло.

Неправилна е тезата на ищцата, че с това плащане първо са погасени задълженията на ответника за съдебни разноски в настоящия процес, тъй като това вземане не е част от предмета на спора. Отговорността за разноски е законова последица от разрешаването на спора, а не формира част от спорното вземане.

При това положение исковите претенции на ищцата следва да се отхвърлят изцяло поради извършено от ответника плащане в хода на процеса.

По разноските

При този изход на спора право на разноски има само ищцата.

От ищцата се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Представен е препис от договор за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г. и доказателство за заплатено възнаграждение в посочения общ размер.