Определение № 4185 от 22.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4185 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20241100501953 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 577, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл.

32а от Правилника за вписванията /ПВп/

Образувано е по частна жалба от В. В. И., чрез адв. В.С.П. от САК, против определение № 1568 от 22.12.2023 г. за отказ от вписване на заличаването на възбрана с определение №12142 от 13.10.2023 г. по гр.д.№ 10193 по описа за 2022 г. на СГС, I ГО, 8 състав, с искане съдът да го отмени и да даде указания на съдията по вписванията да извърши заличаване.

С частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че при наличие на всички законови изисквания, за да бъде вписано заличаването на възбрана, постановено с влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.402 ГПК, съдията по вписванията неправилно е приел, че липсват данни за датата, том и номер на акта,с който същата е била вписана и на това основание е отказал заличаването й.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лицe и в законоустановения срок срещу отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, който подлежи на обжалване по силата на изричната разпоредба на чл. 32а от ПВп.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление с вх.№ 96402/2023 г. е поискано заличаване на вписана възбрана върху недвижим имот: 2/3 ид.части от имот с кад. идентиф. *** с площ от 409 кв.м., заедно с построената в същия едноетежна сграда с кад. идентиф. *** с площ от 69 кв.м., находящ се в гр.София, район Сердика, ул.**** възоснова на определение № 12142/13.10.2023 г. по гр.д.

№ 10193 по описа за 2022 г. на СГС, I ГО, 8 състав за отмяна на допуснатото обезпечение по делото и обезсилване на обезпечителната заповед за налагането й. Със заявлението са представени заверен препис от определението на съда, съпроводително писмо, копие от заявление за вписване на възбраната, вн.документ за внесена такса, съпроводително писмо и копие от определение №11242 от 07.11.2022 г., ведно с определение № 11243 от 07.11.2022 1 г. за поправката му, постановени по гр.дело № 10193/2022 г. на СГС, ГО, I- 8 състав, с което е допуснато обезпечение по реда на чл.389 ГПК, чрез възбрана върху същия недвижим имот, обезпечителна заповед от 28.11.2022 г., нот.акт № 193, том I, рег. № 4701 дело №170/2020 г. на Нотариус с рег.№ 526 на НК, скици – 2 бр. и удостоверение за данъчна оценка. С частната жалба е представена и справка № 91797/23.01.2024 г. от Агенция по вписванията, чрез отдалечен достъп по данни за лице, от която се установява вписването на възбрана върху недвижимите имоти – поземлен имот и сграда, № от вх.рег. 98551 от 21.12.2022 г., № от дв.вх. регистър 96840 от 21.12.2022 г., акт № 207, том 17 и номер по описна книга 76283 от 21.12.2022 г.

За да постанови обжалваният отказ за вписване на заличаването на възбраната съдията по вписванията е приел, че е представено определение на СГС, ГО, I-8 състав, с което се отменя обезпечението и се обезсилва обезпечителната заповед, но от него не се установяват данни за вписването й – дата, номер на книга и номер на акт, затова служителите на Агенция по вписванията безуспешно се опитали да ги издирят. Това създало невъзможност за съдията по вписвания да изпълни задълженията си по чл.32, ал.2 от Правилника за вписванията.

Съдът, за да се произнесе от правна страна взе предвид следното:

С нормата на чл.569, т.5 ГПК се определя производството по вписване, отбелязване и заличаване като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от закона общи правила по чл.569-577 ГПК. За неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение намират общите правила на охранителните производства – Глава четиридесет и девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите правила на процесуалния закон – Част първа на Гражданския процесуален кодекс (в този смисъл съображения по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно посоченото тълкувателно решение задължение на съдията по вписванията, респ. на задължение на съда в производство по ГПК по обжалване отказ на съдията по вписванията, по реда на чл. 278, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК, е да извърши формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. По отношение на последното проверката се свежда до това да са идентифицирани страните /чл. 6, ал. 1, б. "а" от Правилника за вписванията/ и имота /чл. 6, ал. 1, б. "в" от Правилника за вписванията/. Съгласно общите правила на охранителните производства, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя, т. е. от една страна, съдията по вписванията следва да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, а от друга страна, разполага и с правомощието да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Тъй като вписването по същността си представлява едностранно охранително производство, в рамките на провеждането му е недопустимо разрешаването на въпроси от материалноправен характер, респ. да се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.

В ПВп, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в 2 него и закона случаи. Конкретно по отношение възбраните, същите се заличават по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението (чл. 31, ал. 1 от ПВ) или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи - чл. 31, ал. 2 от ПВ ( чл. 32 от ПВ).

Независимо от конкретната хипотеза следва да са налице в условията на кумулативност следните условия - искането за заличаване на вписаната възбрана да изхожда от легитимирани лица по смисъла на чл. 31, ал. 2 ПВ; да е представен акт на съда по чл. 402, ал.

3 ГПК, респ. да се представи удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.Съгласно разпоредбата на чл.32 от ПВп заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено. За извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване.

В настоящата хипотеза заличаването на наложената възбрана следва да се извърши въз основа на влязлото в законна сила определение на СГС, което е представено в препис, със заверка "вярно с оригинала", и отбелязване на дата на влизане в сила. Към заявлението са представени още и доказателства за допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрана и данни относно недвижимия имот и собствеността му, а в изпълнение на посочената законова разпоредба, съдията по вписвания е бил длъжен и служебно да извърши проверка, за да установи кога е била вписана същата (в т.ч. дата, номер на акт, том и др.), които в рамките на настоящето производство се установиха от представената справка №

91797/2024 г.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба се явява основателна и обжалваното определение следва да се отмени и да разпореди исканото заличаване.

Предвид горното, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1568 от 22.12.2023 г. на Съдия по вписванията при Софийски районен, за отказ по заявление с вх. рег. № 96402 от 22.12.2023 г. да постанови заличаване на възбрана, възоснова на определение №12142 от 13.10.2023 г. по гр.д.№ 10193 по описа за 2022 г. на СГС, I ГО, 8 състав и ВРЪЩА преписката на Съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на вписването му.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4