Решение № 263 от 15.06.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Перник, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500175 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от В. З. П., Б. Г. П. и Е. Г.

П., и тримата чрез пълномощника им адв. С. И. – ***, срещу Решение № 154 от 16.11.2022г., постановено по гр. д. № 160/2022г. по описа на Районен съд – Радомир, с което първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба на следния имот, находящ се в ***, а именно: Дворно урегулирано място, съставляващо парцел ***, в кв*** по регулационния план на ***, с площ от 1120 кв.м., при граници: от две страни- улици, парцел *** и парцел ***, ***, ведно с едноетажна масивна жилищна сграда, построена в западната част на мястото, между и при делбени части, както следва: за В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ***, със служебен адрес: ***, чрез адв.Б.

Б. от АК- ***- 9/12 ид.ч.; за В. З. П., ЕГН **********, с адрес: ***- 1/12 ид.ч.; за Б. Г.

П., ЕГН **********, с адрес: ***- 1/12 ид.ч. и за Е. Г. П., ЕГН **********, с адрес:

***- 1/12 ид.ч

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателите твърдят, че обжалваното съдебното решение е неправилно. На първо място се сочи, че районният съд не е възприел направеното от жалбоподателите възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като в тази връзка излагат несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Считат, че по делото е безспорно установено, че ответниците в първата инстанция са упражнявали в период 1 по-дълъг от 10 г. фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без абсолютно никакво противопоставяне от страна на ищеца, както и са демонстрирали по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражняват собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Жалбоподателите възразяват и досежно изчислението на делбените квоти на всеки един от съделителите, като недоумяват защо те, като ответници, имат по 1/12 ид. ч., а ищеца – 9/12 ид.ч., предвид, че в мотивната част на решението се съдържат различни съждения, а и с исковата молба се претендират други части. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което жалбоподателите да бъдат признати за изключителни собственици на имота по направеното от тях възражение за придобивна давност на имота, а алтернативно – имотът да бъде допуснат до делба при съответните делбени части, съобразно събраните писмени доказателства и изчислени по реда на ЗН.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. Б. Б., е изразила становище по жалбата, намирайки я за неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, като съдът задълбочено и обосновано е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, въззивните жалбоподатели не се явяват, представляват се от пълномощника им адв. С. И.. Последната пледира за уважаване на въззивната жалба по съображения, изложени във въззивната жалба.

Въззиваемият В. Д. П. не се явява и не се представлява. В депозирана писмена защита, пълномощникът на въззиваемия – адв. Б. Б., моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не са събрани доказателства, които да подкрепят възражението на ответната страна за придобивна давност, като сочи и относима съдебна практика.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници, останали недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Основните оплаквания, релевирани в жалбата се свеждат до това, че районният съд неправилно не е възприел направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и че неправилно е определил делбените квоти 2 на всеки един от съделителите от допуснатия до делба недвижим имот.

За да отговори на спорните въпроси, настоящия съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с искова молба, депозирана от В. Д. П. от ***, чрез пълномощника му адв. Б. Б. срещу В. З. П., Б. Г. П. и Е. Г. П., с която се иска да бъде допуснат до делба недвижим имот, собственост на страните по делото и представляващ Дворно урегулирано място, съставляващо парцел ***, в кв.*** по регулационния план на ***, с площ от 1120 кв.м., при граници: от две страни- улици, парцел *** и парцел ***, ***, ведно с едноетажна масивна жилищна сграда, построена в западната част на мястото, при делбени части – ½ ид. част за ищеца и по 1/6 ид. части за ответниците.

В исковата молба се твърди, че процесният недвижим имот е бил собственост на Д.К. П. и С.С. П. – родители на ищеца и починалия съпруг на ответницата В. З. П. и след смъртта им страните, като наследници, не са успели да поделят доброволно недвижимия имот.

Ответниците са оспорили предявения иск, като са релевирали възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот.

По делото не е спорно, че процесния недвижим имот е бил собственост на наследодателите на страните Д.К. П. и С.С. П..

От приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № *** се установява, че Д.К. П. е починал на ***, като е оставил за наследници синовете си В. Д. П. и Г. Д.

П.. От същото писмено доказателство се установява, че преживялата го съпруга С.С. П. е починала на ***

Факта на смъртта на С.С. П. се установява и от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № ***. От последното се установява още, че на *** синът на Д. и С. П. – Г. Д. П., е починал, като е оставил за наследници съпругата си В. З. П. и децата си Б. Г. П. и Е. Г. П..

По делото е прието заверено копие на нотариално завещание № ***, том ***, рег. № *** дело № 11 от 2000г. на нотариус Б.К., рег. № ***, от което се установява, че на 05.10.2000г. С.С. П. е завещала на сина си В. Д. П. собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот.

От събраните по делото писмени - строително разрешение № 19 за строене на жилищна сграда и Декларация от Д.К. П. от 1972г. и гласни – разпитите на свидетелите Г.С.Р., В.Б.Й. и В. Г. Б., се установява, че в процесното дворно урегулирано място има построена и втора къща – двуетажна масивна жилищна сграда, която е изключителна собственост на ответниците по делото и не е предмет на исканата делба.

Свидетелят В. Б.Й. е заявил в разпита си, че ответникът В. П. много рядко е посещавал процесния недвижим имот, като в последните 3 години изобщо не го е виждал да идва в имота. Не го е виждал да коси, да подрязва дървета и да прави каквото и да било в имота. Единствено ответниците се грижат и поддържат имота, като същите, заедно със свидетеля, изградили и нова ограда, когато старата била разрушена от заметресението през 2012г.

Свидетелката Ф.Р. заявява, че живее на 100 метра от имота на ответницата В..

3

Свидетелства, че от повече от 20 години грижи за имота полага ответницата В. П., като тя плаща и тока на къщата, а ответникът Б. П. коси двора. Свидетелката е заявила, че много рядко е виждала В. П. да идва в имота, нито го е виждала да коси, да работи или да преспива в имота.

От показанията на разпитаните по делото и посочени по-горе свидетели се установява още, че процесната къща, бивша собственост на наследодателя на страните Д. П., към настоящия момент е необитаема, но се поддържа от ответницата В. П..

Установява се още, че ищецът В. П. рядко посещава процесния недвижим имот.

Същевременно имотът се обитава от ответниците, които живеят в собствената си къща и поддържат дворното място, като го косят и облагородяват още от времето на смъртта на С. П..

По делото са разпитани и свидетелите К. П. – съпруга на ищеца, С. К. С., М. Г.

П. – съпруга на ответника Б. П. и Ц. Л. Р. – майка на свидетелката М. П..

Свидетелката К. П. е заявила в разпита си, че със съпруга си В. П. са зидали комините на старата къща, които са били разрушени от заметресението през 2012г.

Тогава подменили и керемидите, и поставили капандура. Заявява, че след като ответниците са построили новата си къща, свидетелката и съпруга й са изградили тоалетна в къщата на С. П., от която и понастоящем имат ключ. Свидетелства, че двора се ползва както от ищеца, така и от ответниците, като никой не е пречил на ищеца да ползва наследствената къща. Свидетелства и че до настоящия момент не е имало спор за наследствената къща, а преди смъртта на С. П. свидетелката и семейството й посещавали редовно имота, като се грижели и за С. П.. Свидетелката е заявила още, че един месец преди да почине С. П., съпругът й се е грижел за нея, като й е палел печката. Освен това грижите му се изразявали и по отношение на девер й Г., който пиел, тормозил я е и я душил. Освен това ищецът е осигурявал на майка си храна и отопление. В заключение е допълнила, че посещават и понастоящем процесния имот, като не остават да нощуват в наследствената къща, тъй като не може да се живее в нея, не е уютно.

Свидетеля С.С. е заявил, че процесният недвижим имот му е познат, като му е известно, че е наследствен на ищеца В. П.. Последният му е споделял, че е живял дълги години в него, като се е грижел и за майка си. Свидетелства, че В. П. не му е споделял някой да му е пречил да ползва имота си.

Свидетелката М. П. е заявила в разпита си, че е съпруга на ответника Б. П. от 29 години. Когато се е запознала със съпруга си, последният живеел в ***, в процесния недвижим имот, а когато се е омъжила за съпруга си през 1993г., последният живеел в новопостроената къща. Свидетелката е заявила, че грижите за дворното място и наследствената къща са полагани от свекърва й В. П., както и от съпруга й Б. П. и зълва й. Свекърва й В. се е грижила изцяло и за С. П. докато е била жива, като й е готвела, пазарувала, отзовавала се е на хигиенно-битовите й нужди. Дори когато С. П. е починала, именно свекърва й В. е била тази, която през нощта я е извадила из под леглото, където П. е била паднала. Свидетелката заявява още, че за последните 30 години е виждала не повече от 5 пъти ищецът В. П., два от които по неприятни поводи.

Не й е известно свекър й да е проявявал агресия спрямо С. П.. Друго което си спомня свидетелката е, че С. П. е казвала, че няма да прехвърли имота на никого. По отношение на наследствената къща свидетелката е заявила, че ключ от същата имат 4 както ищеца, така и ответницата В. П.. Потвърждава и обстоятелството, че тоалетната на наследствената къща е построена от В. П..

Свидетелката Ц. Р. е заявила в разпита си, че грижи за С. П. са полагани на 99% от снаха й В., а след смъртта на С. П. не е виждала В. в къщата. Свидетелства, че ключ от наследствената къща има В. П. и В. П..

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира за правилни правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Радомир, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.