Решение № 2300 от 14.06.2011, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

Гр. Пловдив, 14.06.2011 година

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ирина Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8385 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2, чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на И.Й. И от гр. П , със съд.адрес П , ул.”Й. Г.” № ...., чрез а. Н.П., против “Фим Корпорейшън” ЕООД, ЕИК ********* гр. Пловдив. Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както и осъдителни искове: за сумата от 1440,0 лева, представляваща обезщетение за периода от шест месеца от 01.06.2010г до 01.12.2010г, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение и сумата от 1160,0лв. – трудово възнаграждение за периода от 07.01.2010г до 01.06.2010г., в едно със законната лихва върху тези суми от подаване на и.м. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в ответното дружество като “о. р.”. Със Заповед № ..../01.06.2010г. на работодателя било прекратено трудовото му правоотношение на осн. Чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие. Настоява на това, че не е подавал молба за прекратяване на трудовия договор и не е постигано такова съгласие. Като не е подавал молба за прекратяване на ТД, счита същата за незаконосъобразна, тъй като не е било налице посоченото в заповедта основание - по взаимно съгласие, респективно уволнението извършено със Заповед № 13/01.06.2010г. за незаконно. Освен това останали и неуредени отношения с работодателя, като за периода от

07.01.2010г до 01.06.2010г. не му е изплащано трудовото възнаграждение в размери: за м.януари 20010г.- 200лв.; за м.февруари 2010г.- 240лв.; за м.март 2010г.- 240лв.; за м.април 2010г.- 240лв. и за м.май 2010г.- 240лв. Иска да бъде отменено уволнението извършено със Заповед № 13/01.06.2010г. като незаконно, да бъде възстановен на предишната работа. А в резултат на уволнението е останал без работа, да се осъди ответникът да заплати сумата от 1440,0 лева, представляваща обезщетение за периода от шест месеца от 01.06.2010г до 01.12.2010г., както и сумата от общо 1160,0лв.

– трудово възнаграждение за периода от 07.01.2010г до 01.06.2010г. и законната лихва върху тези суми от завеждане на и.м. до окончателното плащане.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определения срок по чл.131 ГПК в писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон –у. И. П. , не оспорва допустимостта, но оспорва исковете като не основателни и по размер. Не оспорва между страните да е съществувало трудово правоотношение до 01.06.2010г. Твърди изложеното в искова молба да не отговаря на действителността. Настоява се на това, че със самата заповед на ищеца е отправено предложение за прекратяване на ТД по взаимно съгласие. Предложението е отправено писмено от работодателя и е спазена изискуемата форма и със подписването й ищецът е изразил своето съгласие.

Настоява се на това, че обжалваната заповед материализира едновременно отправено предложение и дадено съгласие, като твърди в тази насока да е константната практика на ВКС. По тези съображения намира прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразно и счита исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 за неоснователни. Твърди на ищеца да са изплатени дължимите трудови възнаграждения за всеки от месеците в от януари до май 2010г., като са му начислени такава по ведомост, направени са нормативно установени удръжки, а сумите за получаване са изплатени срещу подпис във ведомостта на ищеца.

В о.с.з. ищецът , чрез пълномощника си а..Н.П. подържа исковете с подробни съображения в защита в съдебно заседание.

В о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си а.. Т.П. в писмена молба подържа възраженията, оспорва изцяло исковете, като намира същите за неоснователни.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК Пловдивският районен съд прие за установено следното:

Страните не спорят, а и от представения Трудов договор № ...../18.11.2008г.

(л.16) се установява, че по силата на него и на осн.чл.67, т.1 КТ, вр. чл.70 КТ, ищецът да е започнал работа в резултата на възникнало от трудово правоотношение за неопределено време във “Фим Корпорейшън” ЕООД гр.Пловдив, като е изпълнявал задълженията за длъжността ”о. р., п.”, на пълно работно време 8 часа, при ОТВ от 220,0лв. без определено допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит. Видно от направени записвания в трудовата книжка (л.5) считано от 01.01.2009г. по реда на чл.118 КТ е увеличен размера на ОТВ на И. на 240лв. Със Заповед № 13/01.06.2010г. (л.4) на у. И. П. на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие, считано от 01.06.2010г. Видно от тази заповед същата е връчена на ищеца на 02.06.2010г. заедно с трудовата книжка, за което е направено отделно записване и е удостоверено с подписа на ищеца И.И . От копие на трудова книжка на ищеца се установява в нея да е на правено от работодателя “Фим Корпорейшън” ЕООД записване за започване на работа на 18.11.2008г. и за прекратяване на трудовия договор на 31.05.2010г. на осн. чл.325, т.1 КТ.

Ответникът не е представил каквито и да било доказателства, от които да се установи, че уволнението извършено на посоченото в Заповед №.... основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие между страните се осъществило в действителност, а негова е доказателствената тежест да докаже законосъобразно прекратяване на трудовия договор на И. на посоченото основание. Подписването от страна на работника, че е получил заповедта и трудовата си книжка само по себе си не представлява даване на съгласие за прекратяване на трудовия договор, а изрично дадено такова не се установява да правено. Не се установява и ответникът-работодател да отправял писмено предложение до ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, извън тази заповед, нито изобщо между страните да е постигано някога съгласие за прекратяване на договора и то от 01.06.2010г.

Не се установи, а и не се твърди от ищецът да е отправяно писмено предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а като вече бе посочено по-горе не се установи и ответникът да отправял писмено такова предложение. За такова не може да се счете вече издадената от работодателя Заповед за прекратяване на Трудовия договор, в каквато насока са възраженията на ответника. Видно от обжалваната заповед в нея извън волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовоправната връзка на основание чл.325, т.1 КТ, не само не е записано това да е по взаимно съгласие на страните, а и графата причини е останала непопълнена, но и липсва какъвто и да било текст, че тази заповед представлява едновременно и предложение, като например във вида, считано от връчването й или нещо в тази насока. Дори ответникът да е имал предвид издадената от него заповед да е едновременно и предложение до работника, то неясно остава тогава какво е предложението, след като волята му е да прекрати ТД на И. , считано от дата на издаване на Заповедта. При което очевидно никакъв срок за приемане на предложението не е даван на работника. Освен това самата заповед е получена от работника на следващия ден след издаването й, а извън направеното от него записване, че е получил заповедта, друго такова в смисъл да е изразено и съгласието му няма. При тези данни, съдът намира, че не се установява някоя от страните да е отправяла писмено предложение до другата за прекратяване на трудовия договор между тях по взаимно съгласие, а и дори издадената заповед да представлява такова предложение, то от нея се установява да е достигнала до работника едва след дата на издаването й и след като ТД е прекратен с изявлението на работодателя, при което и не се установява страните да са постигали съгласие за прекратяването на ТД, и тъй като това е посоченото от работодателя основание за прекратяването му - чл.325, т.1 КТ, то незаконосъобразно е упражнил правото си да прекрати договора на И. И. . Поради което и Заповед №..../01.06.2010г. на работодателя “Фим Корпорейшън” ЕООД гр.Пловдив, представлявано от у. И.П. , за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по взаимно съгласие на основание чл.325,т.1 от КТ се явява незаконосъобразна, поради липса на съвпадение на волята на страните при издаването й, поради което следва да бъде призната за незаконна, съответно извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

Що се отнася до иска за възстановяване на предишната работа, то неговата основателност е в зависимост от това дали работникът или служителят е носител на потестативното право за възстановяване на работа. Предвид уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и И.Й. И следва да бъде възстановена на предишната работа “общ работник, промишлеността” в ответното дружество.

По отношение на иска по чл.344, ал.1 т. 3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ.

Правото на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда; наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа.

При едно незаконно уволнение незаконно уволненият работник или служител търпи вреди от това, че не е получавал трудово възнаграждение.

Ищецът не е ангажирал доказателства относно установяване на твърдението си, че в след уволнението е останала без работа, като са му дадени указания от съда че негова е доказателствената тежест, както и изрично по негово искане му е определен срок за представяне на оригинала на Трудовата книжка за констатации от съда. Същата не е представена до приключване на производството по делото, включително и в последно о.с.з. При тази фактическа обстановка и по горните съображения, съдът намира за недоказано ищеца да е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от шест месеца или за периода от 01.06.2010г. до

01.12.2010г., при което искът по чл.344, ал.1 т.3 КТ не е доказан по основание за претендирания период и като такъв е неоснователен и ще се отхвърли.

По иска по чл.128 КТ за заплащане на сумата от

1160,0лв. – трудово възнаграждение за периода от 07.01.2010г до 01.06.2010г., съдът намира същия за частично основателен, по следните съображения:

Ищецът твърди, че не е получавал трудовите си възнаграждения в този период и не подписвал ведомости за заплати, а ответникът твърди че е платил всички трудови възнаграждения на И. , като за плащането той е подписал ведомости за заплати за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г. Открито е производство, на основание чл. 193, ал.1 ГПК, по оспорване на ведомости за заплати за месеците януари, февруари, март, април и май 2010г., досежно тяхната истинност.

Документът е неистински, т. е. неавтентичен или неверен. Неавтентичен е документът, когато материализираното в него изявление не е направено от издателя на документа. Оспорващата страна, ищецът, оспорва автентичността на подписа за получател на сумите, не признава подписа под документа да е негов, но не оспорва съдържанието на документа, т.е. верността на материализираното в него изявление към датата на съставянето му. По начало, частните свидетелствуващи документи (каквито са ведомости за заплати) не се ползуват с обвързваща съда доказателствена сила и се преценяват заедно с всички доказателства по делото. Когато такива документи са оспорени, съдът постановява извършване на проверка и извършва проверката, чрез други безспорни документи, разпит на свидетели или чрез вещи лица (чл. 194, ал.1 и чл. 195 ГПК). Това в настоящия случай съдът е извършил това като е назначил СГрЕ. По делото са изслушани и приети единична СГрЕ, оспорена от ищеца и тройна СГрЕ. От заключението на в. л. М. С. по първата