Решение № 260010 от 05.02.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260010/05.02. 2021 година гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският апелативен съд наказателна колегия

На двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година В публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Иван Тодоров като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело

№ 170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на защитниците на подсъдимия С.Д.М. срещу присъда

№9 от 20.07.2018 г. по НОХД №300 по описа за 2017 год. на Добричкия окръжен съд, с която подсъдимият С.М. е признат за виновен и на основание чл.282 ал.2 във вр. ал.1 от НПК във вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.37, ал.1, т.6 вр. чл.49, ал.2 от НК подсъдимият С.М. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от пет години.

Съдът е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

В жалбите се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата.

Същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се настоящата инстанция да я отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Като втора алтернатива се твърди несправедливост на наложеното наказание, поради несъответствието му със степента на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Иска се намаляване размера на наложените наказания.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият М. и неговият защитник поддържат изцяло доводите в жалбите. Моли се за отмяна на обжалвана присъда постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като от доказателства по делото не е установено по безспорен начин извършването на престъплението, в което е обвинен. Моли, ако съдът не приема първоначалното искане да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Добрич, тъй като присъдата почива изцяло на предположения, което е абсолютно процесуално нарушение, водещо до нейната отмяна. Алтернативно се иска, да бъдат намалени размерите на наложените наказания, поради това, че те не са съобразени с личността на подсъдимия и с тежестта на описаното в обвинителния акт престъпление.

Прокурорът изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, не са допуснати процесуални нарушения, които да водят да нейната отмяна. Определеното наказание е съобразено със степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимият престъпно деяние, като наложеното наказание е справедливо, поради което и на основание чл.338 от НПК, моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият С.М. моли, присъдата да бъде отменена и да бъде признат за невинен.

Производство е протекло по реда на член 371, точка първа от НПК. В съдебно заседание са разпитани само свидетелите Р.Н., М.Н.и В.А.. Протоколите за разпит на останалите свидетели са прочетени на основание чл.373 връзка член 283 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Първоинстанционният съд е спазил предвидената в процесуалния закон на съкратена съдебна процедура като правилно е приложил разпоредбите на закона. Прочетени са протоколите за разпит на свидетелите и заключенията на вещите лица, както и останалите документи в съответствие с процесуалните разпоредби. Доказателствата са събрани по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което правилно са били приобщени към доказателствената съвкупност.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, прие за установена следната фактическа обстановка:

Имот с идентификаторен номер

*** (стар номер 025040), с площ от 14.993дка бил собственост на община Балчик. На 13.01.1994г., между Община

Балчик, представлявана от кмета С.С.и главния счетоводител Р.С.и Събирателно дружество „Макситур“- гр.София, представлявано от свид.В.С.А.бил сключен Договор № 4/13.01.1994г. По силата на договора СД „Макситур“ се задължило да инвестира в обновяването на съществуващата база на обект „Северен плаж-Кранево“, разположена върху общинска земя, включително и върху имот с идентификаторен номер *** (стар номер 025040). Срещу това Община Балчик и

Кметство Кранево се задължили да предоставят за експлоатация туристическата база за срок от пет години, считано от дата на подписване на договора, с възможност за удължаването му за още три години при доказани инвестиции за над пет милиона лева до края на петата година. Съгласно т.8 на раздел ІV от договора, след изтичането на осмата година, изградените от инвеститора търговски обекти оставали в полза на Община Балчик.

В изпълнение на т.12 от договора на

19.05.1994г. и 19.07.1994г. главният архитект на Община Балчик на осн. чл.120, ал.4 от ППЗТСУ издал разрешения за строеж на временни обекти - „Винарна”, „Пикник”, „Дискотека”, „Медицински пункт”, „Таверна”, както и четири броя павилиони, три от които предназначени за магазини и един за обществено хранене.

Временните обекти били изградени и на 12.07.1999г. Главният държавен инспектор при Дирекция „Национален строителен контрол” издал разрешение за ползването им.

Всички временни обекти, за които било издадено разрешение за строеж по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ с изключение на обект „Дискотека”, били изградени върху недвижим имот, общинска собственост, с идентификаторен номер *** (стар номер 025040). Източната граница на имота била плажната ивица на плаж „Кранево-север”.

Разрешението за ползване на обектите било издадено след изтичане на срока на договора от 13.01.1994г. и след отмяната на разпоредбата на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (обн. ДВ, бр.6/1998) .

На 15.07.1999г., три дни след издаването на разрешението за ползване на построените в имот с идентификатор *** постройки, на „Макситур - Бряг на изгрева” ООД, представлявано от управителя свид.В.С.А.била предоставена на концесия част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „Кранево-север”. Съдружник в дружеството-концесионер „Макситур - Бряг на изгрева“ ООД, преобразувано през 2000 година в акционерно дружество /т.8 л.38 д.п./, било дружеството „Макситур“-ООД, което било правоприемник на СД „Макситур“. Срокът на концесията по договор с министъра на регионалното развитие и благоустройството бил двадесет години - от датата на влизането му в сила – от 15.07.1999г. до

15.07.2019г. С чл.5, т.3 от концесионния договор било дадено право на концесионера да наема подизпълнители за осъществяването на свързаните с концесията отделни дейности.

След като получил за концесионно ползване плажната ивица „Кранево-север“, свид.В.А., в качеството си на представител на „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, чрез дружеството – концесионер построил незаконно - без разрешение и без строителни книжа върху терена на имот №*** три масивни сгради - „Мини мотел“, „Офиси“ и „Двуетажен хотел“.

На

20.02.2000г. Поземлената комисия при Община Балчик с решение № 28К02/20.02.2000г. на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, постановила, че имот с идентификаторен номер *** (стар номер 025040), с площ от 14.993дка е собственост на държавата и той станал част от Държавния поземлен фонд.

На 19.12.2002г., служители от Регионален отдел „Национален строителен контрол“ - гр.Добрич, извършили проверка за незаконно строителство и съставили констативни актове - № 52, № 53 и № 54 за наличието на незаконно построените в имот №*** сгради -

„Мини мотел“, „Офиси“ и „Двуетажен хотел“. Две години по-късно, със заповеди на началника на ДНСК от 13.07.2004г., издадени на осн. чл.225, ал.1 от ЗУТ било разпоредено премахването на тези три строежа. Строежът „Двуетажен хотел“ не бил премахнат доброволно и се ползвал до началото на 2011година. На 11.01.2011г. заместник-началникът на ДНСК разпоредил принудителното му премахване. В периода от 11.01.2011г. до 10.02.2011г. сградата „Двуетажен хотел“ била съборена от свид.В.А., но строителни отпадъци от нея не били изнесени и останали върху терена на имот №*** и след 11.02.2011г.

На 07.11.2007г., в гр.Варна между „Макситур-

Бряг на изгрева“АД, представлявано от свид.О.В.А- син на В.А., като възложител - концесионер и „М.“***, с управител свид.Д.М. - баща на подсъдимия С.М., като подизпълнител бил сключен договор. С този договор възложителят - концесионер предоставял на „М.“ ЕООД стопанисването, санитарно-хигиенното и медицинско обслужване на плажна ивица „Кранево - север“, за срок от шест години срещу заплащане на възнаграждение в размер на 10 хиляди лева, годишно. На базата на този договор свид.Д.М. започнал да ползва обектите, които били построени от „Макситур - Бряг на изгрева“ АД и се намирали на територията на плажната ивица на плаж „Кранево - север“ и в земеделски имот с идентификатор *** (стар номер 025040), собственост на Държавния поземлен фонд. В същия имот, освен сградата „Двуетажен хотел“, имало още две незаконно построени заведения - ресторант „Винарна“ и ресторант „Пробитата лодка“. В същия земеделски имот №*** продължавали да се използват за търговски цели и други постройки - четири павилиона, сграда „Медицински пункт“ и сграда „Пикник“.

В периода от 07.11.2007г. до месец ноември

2013г., през който свид.Д.М. стопанисвал плажна ивица „Кранево-север“, той използвал за търговски цели заварените заведения и павилиони, изградени върху земеделски имот № ***. През същия период изградил в същия имот незаконна сграда - „Кухненски блок“, за да обслужва намиращото се на плажната ивица питейно заведение „Бирхаус“. Д.М. поставил противозаконно в земеделския имот и множество преместваеми обекти, в това число дървени бунгала, които през 2010г. били четири на брой, а към месец юни 2013г. - десет броя, както и няколко метални фургона и конструкции.

В началото на 2013г. свид.Д.М. преградил с бариера входа към имот № ***, с цел да се събира парична такса от гражданите, които посещавали плаж „Кранево-север“ и паркирали своите каравани в държавния имот. Преграждането на държавния земеделски имот възпрепятствало правото на гражданите да имат свободен достъп до плажната ивица на плаж „Кранево - север“.

В осъществяването на търговската дейност в обектите, разположени както на плажна ивица „Кранево - север“, така и в имот № ***, свид.Д.М. бил активно подпомаган от съпругата си К.М., от дъщеря си К.М., а до месец ноември 2009г. и от сина си – подсъдимия С.М..

На 13.11.2009г., с трудов договор № РД - 15 -

965 от 13.11.2009г., подписан от Министъра на земеделието и храните, подсъдимият С.М. бил назначен на длъжност Директор в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич“.

Правомощията на директора на Областна дирекция „Земеделие“ са уредени в Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие"/ УПОДЗ/, издаден от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г./. Глава втора от правилника е отредена за правомощията и задълженията на директора на Областна дирекция „Земеделие“. Според член 3, алинея 1 от УПОДЗ областните дирекции „Земеделие“ се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията. Според член 3, алинея трета, точка първа от правилника директорът на областната дирекция „Земеделие“ организира ръководи и контролира цялостната дейност на областната дирекция, а според точка трета ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие. Съгласно точка 27 директорът на Областна дирекция „Земеделие“ изпълнява и други функции възложени със закон и подзаконови нормативни актове. Член 4 от УПОДЗ постановява, че директорът на областната дирекция взаимодейства с органите на местното самоуправление на територията на областта, с органите на изпълнителната власт и с други органи и организации.