Решение № 795 от 13.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14702/2021
- Вид
- Решение № 795
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 13.12.2021
- Състав
- Катя Хасъмска, Таня Кандилова, Емилия Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 795 гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Катя Хасъмска
Членове:
Емилия Александрова
Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20211100514702 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по частна жалба на „Т.С. ЕАД, ЕИК ******* -длъжник по изп.д. № 20219240400828, срещу отказ на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в разпореждане от 20.10.2021 г., за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и другите разноски. В частната жалба се твърди, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност. От друга страна хонорарът не бил съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се отмени отказа на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение, като същото се намали до 200 лева, поради прекомерност, а по отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – въпросът да се реши по същество.
Претендира разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което изразява подробни съображения за неоснователност на същата.
Частен съдебен изпълнител Г.К. е дал обяснения по подадената жалба, като счита, че същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ съгласно разпоредбата на чл. 435 и сл. от ГПК.
Изпълнителното дело е образувано по молба от 07.10.2021 г. на С.П.Б., въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2021 г., издаден по гр.д.№ 72955/2019 г. на СРС, 120 състав, с който „Т.С. ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на С.П.Б., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 530 лева –направени по делото разноски. Претендира се да бъдат събрани сумата по изпълнителния лист, както и разноски по изпълнението, включително и адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано да бъде наложен запор върху вземания на длъжника по конкретно посочена банкова сметка, открита в „О.Б.“ АД.
На 07.10.2021 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното производство въз основа на сезиращата го молба, като е разпоредил изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, изготвянето на справка от ТР по партида на длъжника, уведомил е НАП за започнатото изпълнение, и е наложил запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в "О.Б. " АД. На същата дата съдебният изпълнител е издал и постановление за разноските.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 11.10.2021г., е посочено задължението по изпълнителното дело, както и разноските по изпълнението.
С последваща молба от 08.10.2021г. взискателят е поискал друг способ за събиране на вземането – запор на банковите сметки на длъжника в „Б.Б.ЗА Р. “ ЕАД.
На 14.10.2021 г. длъжникът е подал възражение срещу определените разноски с доводи, аналогични на изложени в частната жалба, предмет на настоящото разглеждане, което възражение е оставено без уважение с обжалвания акт, което съденият изпълнител е оставил без уважение с атакуваното разпореждане от 20.10.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира, че разпореждането на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника по изпълнението против размера на разноските за адвокатско възнаграждение и определения размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е оставено без уважение е правилно и законосъобразно.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист, т.е разноски по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски те възнаграждения (в редакцията й към ДВ, бр.68/2020г.). Това е така, защото с молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е посочил способ на принудителното изпълнение, като с допълнителна молба от 08.10.2021 г., наред с първоначално заявените, е поискал и запор на банковите сметки на длъжника в „Б.Б.ЗА Р.“ АД, т.е адвокатът на взискателя е осъществил процесуално представителство и във връзка с инициирането на изпълнителни действия, 2 преди да е направено плащане от длъжника. От друга страна, взискателят не е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, вкл. определяне на способите на изпълнение. Ето защо и доколкото образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя за извършените от адвоката му действия по образуване на изпълнителното, е в минималния размер на адвокатското възнаграждение, а именно в размер на 200 лева, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху общия размер на дължимата сума по изпълнителното дело в случая се дължи и адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото като се посочи адвоката на взискателя е осъществил процесуално представителство и във връзка с инициирането на изпълнителни действия, преди да е направено плащането от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски те възнаграждения (в редакцията й към ДВ, бр.68/2020г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. минимално предвиденото адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., поради което и общия размер на минималното адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към ДВ, бр.68/2020г.) е в размер на 400 лева. Уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в случая в общ размер от 350 лева не само, че не се явява прекомерно, но е под минимално установения нормативно определен размер, с оглед на което жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноски по изпълнителното дело, с които е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени разноски по за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. се явява неоснователна.
Частната жалба е неоснователна и в частта относно определените разноски за пропорционална такса по чл.26 от ТТЗЧСИ. Таксата е коректно изчислена от съдебния изпълнител, поради което няма основание за отмяна на постановлението му в тази част.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски.
Взискателят не претеднира разноски в производството, поради което и въпреки изхода на делото, такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 08.11.2021 г. на „Т.С. ЕАД, ЕИК ******* 3 длъжник по изп.д. № 20219240400828, срещу отказ на ЧСИ Г.К., с рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в разпореждане от 20.10.2021 г., за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и другите разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С. ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4