Решение № 1058 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509678 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 9063/19.05.2025г., постановено по гр. д. № 62094/2022г. на СРС, 58 с-в.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против К. Г. К. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения: за сумата 1 726,18 лева - претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб.№ 258067 за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 291,66 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., 21,97лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 4,53 лева - мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г. - за които по ч.гр.д.№ 69041 /2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че приетата СТЕ доказва, че в имота на ответника е потребявана топлоенергия през процесния период. Излага доводи, че е установено, че в имота има радиатори без индивидуален разпределител на разходите за отопление.

Намира, че след като с отговора на исковата ответникът е признал иска, съдът не е следвало да допуска експертизи, а да постанови решение при признание на иска. Моли 1 решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. Оспорва същата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

По изложените във въззивната жалба оплаквания във връзка с правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия 2 най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

По делото не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, въззиваемият е собственик на топлоснабдения недвижим имот. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

Основният спор се концентрира около обстоятелството дали в имота действително е доставена топлоенергия, респективно дали е в твърдяното от жалбоподателя количество.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действително, пред СРС е прието заключение на вещото лице – топлотехник, което посочва, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период общият топломер е било годно средство за техническо измерване. Вещото лице е посочило, че според ФДР за процесния период в имота има два броя радиатор и щранг лира без ИРРО, за които е начислена служебна енергия по максимален специфичен разход на сградата.

От представения на л. 59 от делото на СРС приемо – предавателен протокол от 06.02.2003г. обаче се установява, че двата броя отоплителни уреда, намиращи се в имота, са затапени. Протоколът е подписан от представител на третото лице – помагач.

Нито подписът, нито протоколът са оспорени от ищеца. От друга страна ищецът и 3 третото лице помагач нито твърдят, нито представят друг протокол или документ, от който да се установява промяна след извършеното на посочената дата “затапване“ на отоплителни тела. Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че няма как до имота да е доставено твърдяното количество топлоенергия. В случая е представен приемо – предавателен протокол, който оборва констатациите на СТЕ, изготвена въз основа на данните от ФДР, че в имота има два уреда без ИРРО. Ето защо, неоснователни са изложените във въззивнатга жалба доводи, че по делото е безспорно установено реално доставеното количество ТЕ.

Действително, признанието на иска е неоттегляемо. С определение № 804/07.12.12г. по ч.т.д.№644/2012г., ВКС, І т.о. и решение № 121/13.07.2017г., постановено по т. д. № 145/2017г. ВКС, ТК, I отд. приема, че неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В ГПК изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение на признанието на иска - чл. 237 ал. 4 от ГПК.

Съображенията на ВКС са, че нормата е ограничителна и като такава не може да бъде тълкувана разширително и приложена по аналогия в други случаи, като например когато е налице отказ от иск.

В настоящия случай обаче, не е налице признание на иска. Видно от подаденото в заповедното производство възражение по реда на чл. 414 ГПК, ответникът е изложил подробни съображения, като е заявил, че оспорва претендираното вземане, тъй като липсва топлоподаване в имота. В разписката за получаване на заповедта по чл. 410 ГПК, като адрес самият ответник е посочил адреса си в гр. София, ж.к.“Младост“.

Това е и настоящият му адрес, съгласно справката по Наредбата. Въпреки това съобщението по чл. 131 ГПК е изпратено на ответника на адрес в с. Владо Тричков, където съобщението е получено от друго лице.

Подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК, написано ръкописно и подписано /включително и другите подавани ръкописно документи до ищеца и ТЛП, приети като доказателство по делото/, визуално коренно се различава от написания ръкописно и подписан отговор по чл. 131 ГПК. Самият въззиваем посочва, че отговорът на исковата молба по чл. 131 ГПК нито е написан, нито е подписан от него.

В първото по делото заседание пред СРС К. заявява, че поддържа изцяло подаденото възражение по чл. 414 ГПК.

С оглед на изложеното по – горе, не може да приеме, че е налице признание на иска. Още повече, че самият процесуален представител на жалбоподателя не е направил искане по реда на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, а вместо това е заявил, че с оглед становище на ответника, поддържа искането за експертизи, като такива са били допуснати. Ето защо, и тези наведени във въззивната жалба доводи са неоснователни. Други оплаквания в жалбата липсват, 4 поради което и съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва изцяло да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 295 евро адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 9063/19.05.2025г., постановено по гр. д. № 62094/2022г. на СРС, 58 с-в.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на К. Г. К., с ЕГН:

**********, на основание чл. 273 ГПК вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 295 евро.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5