Определение № 54 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Варна, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900228 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от С. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“И.“ №**, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Парижка комуна“ №2, чрез адв.Б. Б., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, действащи чрез адв.М. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка й К. Т. С., починала в следствие от ПТП настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 В.-Д. по вина на водача на лек автомобил марка “М.“, модел “ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на починалата, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до окончателното им изплащане.

Сочи се банкова сметка, по която евентуално доброволно да бъде преведено претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN BG57FINV91501115530528.

Претендират се деловодни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се 1 оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изложените си съображения за неоснователност на претенцията.

По допустимостта на предявеният иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Искането на ответника за конституиране в процеса като трето лице помагач на “ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121918407, в качеството му на застраховател по ГО на л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС, следва да се остави без уважение, поради липса на правен интерес. Обратно на твърдяното от ответника за него не е налице интерес да привлече “ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, да го подпомага, тъй като правните им позиции са противоположни-първият има за цел да установи вина на водача на л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС, а вторият, че това не е така. В този смисъл липсва обща цел на защитата, респективно липсва интерес от привличане на третото лице да подпомага ответника. На следващо място дори да се приеме, че ответника разполага с регресни права по отношение на третото лице, то липсва интерес от участието на застрахователя на водача на лек автомобил “Р. К.“, доколкото в границите на настоящото производство няма да се изследва въпроса за съизвършителство и съвина между застрахованият при ответника водач и водача на л.а.“Р. К.“, защото ищецът избира от кое от солидарно отговорните лица да търси претендираното обезщетение. Ето защо изходът от настоящият процес е без значение за евентуалните спорове на застрахователя с третите лица. За пълнота следва да се посочи, че дори в хипотеза на съизвършителството, за ищеца също не е налице интерес от конституирането на трето лице, а на допълнителен ответник, който е солидарно отговорен за пълният размер на претендираното обезщетение.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищцата, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допуснат поисканите от страните комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертизи, тъй като отговорите на формулираните от тях въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна. За процесуална икономия и предвид общността на обследваният предмет, вещото лице инженер от състава на комплексната експертиза следва да отговори и на задачите формулирани от ответника като такива към самостоятелна САТЕ. Освен това предвид факта, че формулираната от ищцата задача за 2 оценка на влиянието на инцидента върху психоемоционалното състояние на пострадалата, са от компетентността на психолог, а не на психиатър /доколкото не се твърди наличие или отключване на психиатрично заболяване/, поисканата от ищцата експертиза, следва да се назначи като психологична, а не като психиатрична.

Искането ищцата за събирането на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели, за установяване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, тъй като с гласните доказателства ще се установяват релевантни за спора факти.

Следва да е изиска и НОХД №746/2022г. по описа на Окръжен съд Варна, тъй като с материалите по същото съдържат релевантни за настоящия спор факти.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за конституирането като трето лице помагач на ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121918407, в качеството му на застраховател по “ГО“ на участвалият в процесното ПТП л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС, като неоснователно.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от С. Й. К., с ЕГН **********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка й К. Т. С., починала в следствие от ПТП настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 В.-Д. по вина на водача на лек автомобил марка “М.“, модел “ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на починалата, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. ищцата пътувала с лек автомобил “Р.

3

К.“, с рег.№В **** НС заедно със семейството си в посока от село Полковник Дяково към гр.Варна, като нейният брат управлявал автомобила, а майка ми К. Т. С. стояла на задната седалка в ляво. Твърди се, че всички пътници в автомобила били с поставени предпазни колани. Сочи се, че около 17:00 часа в участъка 7-8 км по път II-29 В.-Д., до пътен възел “Аксаковска панорама“ било реализирано ПТП между автомобила, в който пътувала ищцата и насрещно движещият се л.а.“М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT. Сочи се, че в резултат от удара между автомобилите, пострадали всички пътуващи в л.а.“Р. К.“, с рег.№В **** НС и в частност, че майката на ищцата е починала. Твърди се, че с Присъда №50 от 13.09.2022г. по НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, която е потвърдена с Решение №4 от 11.01.2023г. по ВНОХД №318/2022г. на Апелативен съд Варна, е постановено, че вината за гореописаното ПТП се носи от водача на л.а.“М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, както и че същият е причинил по непредпазливост смърт на К. Т. С.. Поддържа се, че към датата на процесното ПТП за л.а.“М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT, с ответника е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с начална дата на покритие14.01.2020г. и крайна дата на покритие-13.01.2021г. Твърди се, че предвид пряката причинна връзка между виновното поведение на водача на л.а. с рег.№ТХ **** XT и настъпилите общественоопасни последици-смъртта на майката на ищцата и с оглед наличието застрахователно покритие от страна на ответника, последният отговоря за причинени от застрахованото лице имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Сочи се, че в следствие от процесното ПТП ищцата е загубила своята майка и в тази връзка е преживяла изключително големи страдания. Твърди се, че наред с травматичните увреждания, които са й нанесени при инцидента, ищцата е трябвало да организира погребението на своята майка.

Поддържа се, че кончината на нейната майка, се отразява изключително негативно на психичното състояние на ищцата. Твърди се, че ищцата винаги е разчитала на помощ от майка си, каквато и е била оказвана в продължение на много години при отглеждане на двете й деца, в домакинството и на непрекъснатата физическа близост, разговорите и съветите който й е давала. Твърди се, че с оглед здравословното състояние на починалата, тази връзка би продължила още много години, от което ищцата е лишена поради неправомерното поведение на застрахованото при ответника лице. Поддържа се и че и понастоящем, повече от три години след инцидента, ищцата не може да преживее загубата на своята майка и по предписание на психиатър приема “Лексотан“, “Дианксид“ и мента, глог и валериана. Поддържа се още, че предвид претърпените вреди в полза на ищцата се дължи справедливо обезщетение в размер от 150000лв., ведно с лихвите за забава от деня на деликта. Твърди се, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, че ищцата няма принос за настъпване на ПТП, т.е. че не е налице съпричиняване, съответно че няма основание за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Също така следва да се съобрази и разпоредбата на чл.492, ал.1 от КЗ регламентираща лимитите на ЗГО, а именно че при две или повече лица, сумата за обезщетението е 10000000 лева, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 622лв., представляващи ½ от направените разходи за погребението на майка й, които също подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи се, 4 че във връзка с доброволното уреждане на отношенията с ответника, на 10.05.2022г. било изпратено уведомление-претенцията към застрахователя, като до този момент няма отговор, въпреки че тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията е изтекъл.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на лек автомобил “М. ЦЛК 200 К.“, с рег.№ТХ **** XT към датата на инцидента. Не се оспорва настъпването на ПТП в резултат от което е настъпила смъртта на К. Т. С., противоправността на Д.ието и виновността на дееца-водача на л.а. с рег.№ТХ **** XT. Оспорва се дължимостта и размера на претендираното от ищцата обезщетение и механизмът на ПТП, като се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан в момента на пътнотранспортното произшествие, с което същата е допринесла за настъпването на вредите. Оспорват се и претенция за заплащане на лихва за забава от претендираната от ищцата дата. Поддържа се, че липсват доказателства за родствена връзка между починалата и ищцата, в резултат от което не е доказана легитимацията на последната да получи обезщетение. На следващо място се поддържа, че претенцията на ищцата не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като размера на търсеното обезщетение се явява прекомерен. Развити са подробни съображения за приложението на критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, като се сочи относима съдебната практика. По отношение на възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата К. Т. С., се поддържа, че ако тя бе с поставен предпазен колан, като пътник на задна седалка в л.а.“Р.“, с рег.№В **** НС, е щяло да се избегнат или ограничат травмите й до степен неопасна за живота. На следващо място се прави възражение за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, тъй като към момента на процесното ПТП водача на л.а.“Р.“, с рег.№В **** НС се е движил със скорост от 74 км/час при максимално разрешената скорост в пътния участък, в който е реализирано ПТП от 60 км/час. Ето защо се поддържа, че водачите на двата катастрофирали автомобила, в условията на независимо съизвършителство причиняват смъртта на К. С..