Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 83 от 21.02.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 291/2023
Вид
Протокол № 83
Подписан
21.02.2024
В сила
21.02.2024
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 435 · Кодекс за застраховането
  • чл. 469 · Кодекс за застраховането
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 83 гр. Сливен, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100291 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищцата М. Х. Т., редовно призована, се представлява от родител и законен представител Х. С. Т. и адв. П. Д., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.

Ответникът МБАЛ „д-р И.С.“ АД Сливен, редовно призовано, се представлява от адв. Д. М., надлежно упълномощен с пълномощно, представено в днешното с.з.

Ответникът по обратния иск - ЗАД „Е.“ АД, редовно призовано, се представлява от юриск. В. К., надлежно упълномощена с пълномощно, представено в днешното с.з.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Оспорвам депозираните отговори на исковата молба. Водим двамата допуснати свидетели.

АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора, поддържам и насрещния иск.

ЮРИСК. К.: Поддържам становището и отговора на обратния иск.

Нямам възражения по проекто-доклада.

1

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад по делото.

В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря на Р.П.Т., която починала непосредствено след нейното раждане.

Твърди, че на 15.08.2018 г., около 21:30 ч. бременната й майка в 39 гестационна седмица, била приета за раждане в АГО на МБАЛ “Д-р И.С. Сливен” АД, с начална родова дейност. Били й извършени прегледи и изследвания, а на 16.08.2018 г. след 0:00 ч. бил назначен окситоцин. След засилване на родилната дейност, отново бил назначен окситоцин, а около 04:45 часа- предприета интервенозна анестезия, поради извършване на левостранна епизотомия и форцебс.

Твърди, че раждането приключило на 16.08.2018 г. в 04:45 ч., а лекарите са констатирали, че общата кръвозагуба на родилката Р.Т. е около 500 мл, поради което в 05:55 ч. бил включен един сак кръв 293 мл., с приключило преливане в 09:10ч. В 06:50 часа бил включен и един сак плазма 210 мл.

Въпреки констатираното добро общо състояние на родилката, след първото преливане на кръв и плазма, на 17.08.2018 г.,, бил включен още един сак плазма 220 мл.

В 12:00 ч., в края на преливането на плазма, Р.Т. направила реакция с втрисане и учестен пулс, назначена и била терапия с урбазон и алергозан. B 1 2 : 1 0 ч. било записано “след кръвопреливна реакция “Симптоми и клинични/биологични белези на реакцията - RR 180/110, пулс 117. Симптоми - дискомфорт, втрисане, болка в гърдите, задух”, че “пациентката е в тежко състояние, затруднено дишане, периорална цианоза, заема принудително положение в леглото ортопноично. Отделя пенести храчки”. Около 12ч. била направена консултация с кардиолог и отбелязано „Болната в тежко общо състояние с пристъпен задух, на фона на хипертонична криза след преливане на плазма.” В 12:50 ч. била преведена в ОАИЛ в много тежко общо състояние с данни за развит белодробен оток и тежка хипоксемия. На 17.08.2018 г. в 17:20 ч. внезапно спряла сърдечната й дейност и въпреки предприетите действия по дефибрилация и приложения адреналин, в 18:45 ч. е настъпил летален край.

Твърди се, че Изпълнителна Агенция „Медицински одит“ се е самосезирала от репортажите в медиите. Издадена била Заповед РД 272 359/20.08.2018 г. от Заместник директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ за проверка на МБАЛ д-р И.С.“ АД.

От извършения медицински одит било установено, че кръвопреливане на родилката Р.Т. е извършено без да са извършени контролни параклинични изследвания, които да обосноват необходимостта от трансфузия на кръвни съставки. Взетото решение за кръвопреливане било дискутабилно, тъй като липсвали данни за остра кръвозагуба. Отразеното в медицинската документация наблюдение на родилката по време на престоя в АГО било непълно. Не били записани в пълен обем данни за общия гинекологичен статус, което затруднявало преценката за клиничното състояние в ранния постпартален период до 12 ч. на 17.08.2018 г. и индикациите за назначената терапия.” Като причина за настъпване на леталния край е заключено:

Трансфузията на кръвни продукти/прясно замръзена плазма/ довела до TRALI - синдром /Transfusion - Related Acute Lung Injury/. Комисията приела, че оказаната медицинска помощ на родилката Р.Т. в АГО не е в достатъчен обем и качество.

Твърди се, че по случая е образувано следствено дело № 2413/2018 г. при НСлС - София, по което все още се извършват процесуално-следствени действия.

Твърди се, че извършените медицински действия и бездействия спрямо родилката Р.Т. не съответстват на установените медицински стандарти и нормативни актове, същите са противоправни, недостатъчни, неадекватни и вследствие на тези медицински действия и бездействия е настъпила смъртта на Р.Т.. Противоправните действия и бездействия на служителите на МБАЛ “Д-р И.С. Сливен“ АД, станали причина за настъпване смъртта на Р.Т., поради което следвало да се ангажира отговорността на болницата по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Твърди се, че неимуществени вреди са причинени от виновните действия и бездействия на служители на МБАЛ “Д-р И.С.” АД, на които ответника е възложил изпълнението на служебни задължения. Същите са нарушили редица императивни разпоредби на Закона за здравето, Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ на Министерство на здравеопазването, на Кодекса на професионалната етика, утвърден Заповед РД -09-24/11.04.2006 на M3, 3 критериите 3.3. и 2.2 от Наредба № 41/2005г. на Министерство на здравеопазването.

Нарушено било и основното човешко право, регламентирано в чл. 28 от Конституцията на Република България, а именно правото на живот, както и основното правило, залегнало в Кодекса на професионалната етика, а именно че: „лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност“.

Не била спазена разпоредбата на чл. 3 от горепосочения Кодекс, съгласно която „лекарят действа в интерес на живота, психическото здраве на пациента...“ Цитира се решение №473/13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1329/2009г., I l l ГО, ВКС, според което е налице противоправност и при нарушаване на етичните изисквания към упражняване на медицинската професия.

Към настоящият момент ищцата била почти на 5 години и постоянно разпитва защо няма майка. От раждането си до настоящия момент била отглеждана от баща си Х. Т.. Детето никога няма да познава и да си спомня майка си, расте без майчина топлина и ласка, като всички тези дефицити от липсващия родител и то майката, безспорно ще се отрази негативно на нейното развитие.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответната болница бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 300 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на нейната майка Р.Т., настъпила в същата болница в резултат на противоправни действия и бездействия на нейни служители, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 17.08.2018г до окончателното изплащане.

Ответникът МБАЛ “Д-р И.С. Сливен” АД, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

По делото липсвали доказателства, от които по категоричен начин да се заключи, че действията на медицинския екип следва да се квалифицират като противоправни. Противоправност била налице, когато се нарушават изискванията на правни норми, както и когато вредоносното деяние не съответства на изискванията на добрите нрави. В случая, ищцата не представяла безспорни доказателства, че процесните действия на 4 медицинските лица са нарушили изискванията на определена правна норма, нито че същите не съответстват на изискванията на добрите нрави.

От исковата молба не ставало ясно нито кой медицински стандарт бил нарушен, нито кой от заложените в чл.81, ал.2 от ЗЗ принципи не е бил приложен от лекуващите лекари или на което и да е лице от лечебно заведение. Точно обратното. Осъществената по отношение на Р.Т. медицинска помощ била извършена съгласно всички медицински стандарти.

Извършени били необходимите грижи, прегледи и изследвания.

Твърди, че посочените в исковата молба цитати от доклада на комисията от ИА „Медицински одит", извършил проверка били избирателни и извадени от контекста. Никъде в своите становища, посочените в отчета медицински експерти не посочвали с категоричност, че в процесния случай са нарушени медицински стандарти и алгоритми или че предоставената медицинска помощ е в непълен обем. Напротив, в свое становище, обективирано в представения от ищцата с исковата молба отчет (стр.19) експертна комисия от водещи лекари специалисти в областта Акушерство и гинекология и Анестезиология и реанимация на СБАЛАГ „М.Д." ЕАД София изразили становище пред ИА „Медицински одит", че „не се установяват пропуски в проследяването на бременността, воденето и протичането на раждането", „В постпарталния период са предприети необходимите действия за адекватно проследяване на състоянието и коригиране на анемичния синдром и хипопротенимията „На фона на адекватни грижи след преливане на биопродукти 8 часа след раждането настъпва рязко влошаване на състоянието на родилката с хипертензия, тахикардия и дихателна недостатъчност, наложили интубация"', „При родилката са налице неблагоприятни фактори, поставящи бременността под повишен риск: хепатит С, автоимунно заболяване (тиреоидит на Хашимото), атопичен дерматит"-, „Проведените реанимационни мероприятия са правилни и в пълен обем"-, „Внимателното преглеждане на представената документация ИБР № 16613 на родилката Р.Т., не открива пропуски по отношение на акушерското и реанимационното поведение до настъпване на инцидент".

В същия дух било и становището на проф. д-р В. С., Началник КАИЛ в „УМБАЛ Св. Г." ЕАД, гр. Пловдив, според когото „Цялостното 5 диагностично-терапевтично поведение на екипа на ОАИЛ е било правилно и е била симптоматично (механична вентилация с висок процент кислород), патогенетично (прилагане на диуретици и онкотично активни вещества хуманалбумин и поддържане на циркулацията и диурезата) и етиологично (лечение с хепарин) насочено. Във всичките тези действия не намирам съществени пропуски, които биха ускорили или довели до лошия изход." Освен това, към настоящия момент не е приключило образуваното във връзка със смъртта на Р.Т. досъдебно производство, а вече пет години разследващите органи не са успели да съберат достатъчно данни за наличие на противоправно деяние, във връзка с което да бъдат повдигнати обвинения на евентуално виновните лица.

Твърди се, че в процесния случай липсва както вината като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, така и причинна връзка между действията на лекуващия екип и настъпилия вредоносен резултат. Във вече цитирания отчет на одитиращата комисия от ИАМО, представен по делото, на няколко места ясно се посочвало, че „Към датата на изготвяне на констативния протокол комисията не разполага с аутопсионен протокол, поради което причината за смъртта на родилката Р.П.Т. не може да бъде верифицирана", както и че „Поради липса на резултати от патологоанатомично изследване, причината за влошаване на състоянието с развитие на остро белодробно увреждане остава неизяснена".

Въпреки че одиторите допускали като вероятна причина за настъпването му трансфузията на кръвни продукти (Прясно замразена плазма) - TRALI-синдром (Transfusion-Reiated Acute Lung Injury), нито в констативния протокол, нито в представената от ищцата тройна медицинска експертиза на труп № 229/2018 г. не се съдържат достатъчно безспорни данни, които да дадат основание да се заключи с категоричност, че именно трансфузията на кръвни продукти е в пряка причинна връзка с настъпилия летален изход.

Оспорва се иска по размер, тъй като претендираното обезщетение било прекомерно завишено и не отговаря на реално търпените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания към настоящия момент.