Определение № 682 от 22.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Варна, 22.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500256 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

С молба, подадена в срока по чл.248 ГПК въззивниците Д. Д. А., Е. Д.

Д., Т. Д. Д. и Джанан-Арзу Д. Д., чрез процесуалния си представител адв.Н.

Д., е поискал изменение на постановеното по настоящото дело решение № 183/27.10.2023г. в частта му за разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В молбата са изложени твърдения за неправилно изчисление на присъдените адвокатски възнаграждения, както за първоинстанционното производство, така и за въззивната инстанция. Излагат се подробни доводи, че размерът на същите следва да бъде определен съобразно разпоредбите на чл.2, ал.7 и ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, както и че върху определеното възнаграждение на адв.Д. не е начислен следващия се ДДС. С оглед на това се претендира присъждане на адвокатски възнаграждения в полза на адв.Жени Тасева, процесуален представител в първоинстанционното производство, в размер на 21 300 лева по иска на Д. А. и по 25 300 лева за всеки един от исковете на останалите трима въззивници, и адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция в полза на адв.Д. в размер на 25 560 лева за защитата на Д. А. и по 30 360 лева за осъщественото представителство на всеки един от останалите трима въззивници.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – МБАЛ „Добрич“ АД, с който молбата се оспорва като неоснователна.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С постановеното по делото решение № 183/27.10.2023г. настоящият въззивен съд е отменил обжалваното първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени предявените от въззивниците частични искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени от тях 1 неимуществени вреди и вместо това е уважил тези искови претенции в пълните им предявени размери – по 100 000 лева за всеки един, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2017г. до окончателното му изплащане.

Искането им за заплащане на законна лихва за периода от датата на деликта до 09.05.2017г., имащо несамостоятелен характер, е счетено за неоснователни и в тази част първоинстанционното решение е потвърдено.

Съобразно този изход от спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. с решението са присъдени в полза на процесуалните представители на въззивниците – адв.Тасева, осъществила процесуалното представителство пред окръжния съд и адв.Д., представител във въззивното производство, адвокатски възнаграждения в размер на по 34 600 лева за съответната инстанция, който размер е общ сбор върху адвокатските възнаграждения за четирите иска, определени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г.

Наведените в молбата доводи и аргументи за определяне размера на следващите се адвокатски възнаграждения при условията на чл.2, ал.7 и чл.2, ал.9 от Наредба № 1/2004г. са неоснователни.

Съгласно приетото в т.2 от ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо само относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право - основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до уважения размер на спорното субективно материално право, но не и за непредявения размер на вземането. С оглед на това и по арг. от т.18 на ТР № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС приетото в мотивите относно справедливия размер на следващите се обезщетения не се ползва със СПН в последващ исков процес за непредявената част от исковете. В същото време при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът определя същото въз основа на уважената част от предявената искова претенция, съставляваща предмета на спора, който в случая е само претендираната част от дължимата сума.

Поради това и разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба № 1/2004г. е приложима само в отношенията между страните, но не и в хипотезата на чл.38 ЗАдв. /в т.см. Определение № 4124/15.12.2023г. по ч.гр.д. № 2998/23г. на ІV г.о. на ВКС/.

Не са налице и предпоставките за определяне на двоен размер на следващите се адвокатски възнаграждения, съгласно чл.2, ал.9 от Наредбата.

Няма спор, че настоящия процес се характеризира с фактическа и правна сложност, но следва да бъде отчетено, че основните обстоятелства, определящи тази обструкция са тези по установяване наличието на деликта /поведението на лекарите/, които са еднакви за исковете и на четиримата въззивници. Защитата касателно доказването на претърпените неимуществени вреди не съставлява фактическа и правна сложност по см. на чл.2, ал.9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Основателен обаче е доводът за пропуск на съда да присъди следващото се на адв.Д. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Видно от представените доказателства в последното с.з. адв. Д. е регистриран по ДДС, поради което и на основание §2а от Наредба № 1/2004г. следващото се адвокатско възнаграждение следва да се присъди с начислен ДДС. Размерът на този данък е 6 920 лева, поради което и постановеното решение следва да 2 бъде изменено в частта за разноските само с допълнителното присъждане на тази сума.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК постановеното по настоящото дело решение № 183/27.10.2023г. в частта му за разноските, присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Н. Д., като ОСЪЖДА "МБАЛ - Добрич" АД, ЕИК 124141302 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д. от АК - Шумен, личен № 1600020297 допълнително сумата от 6 920 /шест хиляди деветстотин и двадесет/ лева, представляващи начислен ДДС върху присъденото му с решението адвокатско възнаграждение от 34 600 лева, на основание чл.38, ал.2 вр. §2а Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решението чрез присъждане на адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗАдв. за горницата над присъдените с решението и настоящото определение суми до претендираните с молбата по чл.248 ГПК размери.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3