Решение № 4098 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4098 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100502029 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №17753 от 31.10.2023г., постановено по гр.дело №15899/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, е осъден "ФЮЧЪРБИЛД ГРУП" ЕООД, ЕИК 203602850, да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 12000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.07.2022г., ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането - 04.07.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск в частта за сумата от 18000.00 лв. като неоснователен. С решението е осъден "ФЮЧЪРБИЛД ГРУП" ЕООД, ЕИК 203602850, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. да заплати на адв.Я. Д. Д., от САК, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед уважената част на иска в размер на 1464.00 лв. с вкл. ДДС. С решението е осъден Д. Д. К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на "ФЮЧЪРБИЛД ГРУП" ЕООД, ЕИК 203602850, разноски за адвокат в размер на 2196.00 лв.с вкл. ДДС. С решението е осъден "ФЮЧЪРБИЛД ГРУП" ЕООД, ЕИК 203602850, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 680.00 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Д. Д. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Я. Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №17753 от 31.10.2023г., постановено по гр.дело №15899/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.200 КТ за сумата от 18000.00 лв., 1 претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 04.07.2022г. около 08.20 ч. на строителен обект, находящ се в град София, бул."Симеоновско шосе" №271, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и в частта на възложените в тежест разноски. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Излага се, че неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно определения размер на дължимото обезщетение на Д. Д. К. за причинените му неимуществени вреди от претърпяната от него трудова злополука. Твърди се, че първостепенният съд не е спазил принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като не са отчетени всички конкретни фактически обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, относими при определяне на размера на дължимото обезщетение. Поддържа се, че първостепенният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение на Д. Д. К. за причинените му неимуществени вреди от претърпяната от него трудова злополука не е отчел конкретните социално-икономически условия в страната към датата на настъпване на трудовата злополука – размерът на минималната работна заплата в страната, високите нива на инфлация по официалните данни на НСИ, възрастта на пострадалия, начина на получаване на травматичните увреждания, наличието на "средна телесна повреда" по смисъла на НК, вероятността на по-късен етап да се развият дегенеративни промени в лявата гривнена става предвид увреждането на хрущяла на същата, възможността занапред пострадалият да има болки и дискомфорт в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето, наличието на негативна промяна в начина и качеството на живот на пострадалия за в бъдеще. Поддържа се още, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства и е обосновал погрешен извод в частта, в която е приел, че действията на пострадалия - Д. Д. К. се квалифицират като "груба небрежност" и неговият принос за настъпилата трудова злополука се равнява на 50 %.

Твърди се, че процентът за съпричиняване е определен, без да са взети предвид конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука. Излага се, че в практиката на ВКС е прието, че "грубата небрежност" е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, като в конкретния случай поведението на пострадалия Д. Д. К. не попада под горната хипотеза. Твърди се, че освен показанията на разпитаните свидетели – М.Г.

/брат на управителя на ответното дружество/ и А. Д. /служител в ответното дружество/, не са ангажирани други доказателства, от които се установява обстоятелството, че Д. Д. К. с поведението си не е спазил основни технологични правила и правила за безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Поддържа се, че разпитаните свидетели – М.Г. и А. Д. са пряко заинтересовани от изхода на правния спор, което поражда съмнение за тяхната достоверност и обективност и неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията им, които не се подкрепят от други събрани по делото доказателства. В тази връзка се твърди, че не е налице основание да се приеме, че поведението на пострадалия Д. Д. К. представлява липса на елементарно старание и внимание, поради което не може да се квалифицира като проява на "груба небрежност", съобразно критериите, изведени от правната теория и практика на ВКС. При условията на евентуалност се поддържа, че в случай, че съда прецени, че е проявена от страна на ищеца "груба небрежност" за настъпването на 2 процесната трудова злополука, моли да се намали определения процент съпричиняване от 50 % на по-нисък. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на процесната трудова злополука, за сумата от 18000.00 лв. /разликата между пълния предявен размер от 30000.00 лв. и уважения размер от 12000.00 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 04.07.2022г. до окончателно й изплащане, както и да се отмени обжалваното решение в частта за разноските, възложени в тежест на ищеца. Претендира присъждане на сторени разноски пред въззивната инстанция. С молба, депозирана в съдебно заседание от 10.04.2025г., процесуалният представител адв.Я. Д. прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на въззивника-ищец пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ответник - "ФЮЧЪРБИЛД ГРУП" ЕООД, ЕИК 203602850, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.З. Х. взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.200 КТ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ФЮЧЪРБИЛД ГРУП" ЕООД, ЕИК 203602850, чрез процесуален представител адв.З. Х., с която се обжалва решение №17753 от 31.10.2023г., постановено по гр.дело №15899/2023г. по описа на СРС, Г.О., 180-ти състав, в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата от 12000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.07.2022г., ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането - 04.07.2022г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта на възложените в тежест разноски. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства и е обосновал погрешен извод в частта, в която е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ.

Твърди се, че работодателят е изпълнил всички свои задължения относно осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на работника - Д. Д. К. – ищец по делото, на който е бил проведен начален инструктаж по безопасност на труда при постъпване на работа, така и е бил проведен ежедневен инструктаж на датата, на която е настъпила трудовата злополука, но въпреки това ищецът е нарушил и пренебрегнал не само основните технологични правила и изисквания за безопасност, но не е съгласувал и действията си с другите по-опитни от него работници и се е качил на необезопасеното скеле, без поставен обезопасителен колан и без да преминава по изградените стълби с обезопасени парапети, след което пада от скелето и получава травматични увреждания. Излага се, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука в значителна степен, тъй като в случай, че беше поставил обезопасителен колан и ако беше ползвал поставена стълба при качването на скелето, травматичните увреждания не биха настъпили. Сочи се още, че неправилен и некореспондиращ на доказателствата на делото е изводът на първостепенния съд, че техническият ръководител на обекта с поведението си е допринесъл в еднаква степен 3 за настъпването на трудовата злополука, тъй като с действия си е нарушил Инструкция №35 за безопасно използване на скеле в строителството - Раздел 3, т.16, в която е регламентирано, че монтаж и демонтаж на скелета, платформи и люлки се извършва от опитни работници, ползващи предпазни колани, обувки с нехлъзгащи се подметки, под непосредствено ръководство на техническия ръководител на обекта. Твърди се, че противно на приетото от първостепенния съд от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че техническият ръководител на обекта е дал указания на работниците, в т.ч. и на ищеца, да вземат обезопасителни колани, след което да се качат на скелето, както и е било дадено указание на ищеца да не предприема каквито и да е било действия самостоятелно, а са се съобрази с нарежданията/указанията на поопитните от него работници. Твърди се, че ищецът не е спазил изискванията на проведения инструктаж относно правилата за безопасност на труда, действал е при условия на "груба небрежност" и сам е поставил здравето си в риск при изпълнение на трудовите си задължения, предвид на което следва да се приеме, че основна причина за настъпилата трудова злополука е собственото му поведение и неговият принос за настъпилото травматично увреждане от трудовата злополука е значително по-голям от този на работодателя, поради което е налице основание за намаляване отговорността на работодателя. Поддържа се още, че определеният от СРС размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди е значително завишен и несъобразен с установения принцип за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и не е взето предвид обстоятелството, че работодателят е заплатил всички допълнителни консумативи и материали на стойност 1400.00 лв., свързани с извършената операция на ищеца, както и че са платени на ищеца по време на отпуската по болест за временна неработоспособност допълнителни средства в размер на 6600.00 лв.. Излага се още, че неправилно първостепенният съд е уважил направеното от ищеца чрез процесуален представител възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответното дружество, като е намалил същото, без да е налице основание за това. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната от ищеца трудова злополука на 04.07.2022г. като неоснователен и недоказан. Претендира направени разноски пред двете съдебни инстанции, като относно разноските за адвокатско възнаграждение за първата инстанция прави искане за присъждане на пълния претендиран размер от 4200 лв. с ДДС. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.