Решение № 359 от 05.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Смолян, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100250 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. Т. Ц. против „*“ ООД, в която се твърди от ищеца, че на 20.02.2023г. в град Смолян е сключил Договор за паричен заем № * с ответното дружество, по силата на който ответника му предоставил заем в размер на 2 200,00 (две хиляди и двеста) лева при следните параметри: 1. Размер на отпуснатия заем: 2 200,00 лева 2. Размер на погасителна вноска: 211.26 лв. 3. Ден на плащане: 20-0 число 4. Вид вноска: месечна 5. ГПР: 48,364% 6. Брой вноски: 13 7. Месечен лихвен процент: 3.300% 8.

Дата на първо плащане:. 20.03.2023 г. 9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/; 10. Дата на последно плащане: 11.06.2024г. 11. Такса за усвояване: няма 12. Обща сума за плащане: 2 746,29 лв.

Твърди се от ищеца, че по време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита е установил, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този договор е в размер на 4 641,00 лева - повече от двукратния размер на отпуснатата сума, тъй като на основание чл.8 от договора му е начислена неустойка в размер на 1 894,71 лева за неизпълнение на задължението му в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа; а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка, която е почти равна на сумата, дадена в заем (1894,71 лева). При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна 1 страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползванего й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. I Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл, 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, псради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК.

Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.

Противоречието със закона и/:й:ли с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. Твърди се от ищеца също, че в изпълнение на Договор за паричен заем № * от 20.02.2023г. е заплатил по сметка на ответника сумата от 3 213,00 лева.

Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане 2 само на чистата сума, кояго съм получил по него – 2 200,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 3 213,00 лева до дължимата от 2 200,00 лева в размер на 1013,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1013,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № * от 20.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че не е спорно, че основанието за извършените от ищеца плащания, получени от ответника е сключеният между тях договор за паричен заем-както по отношение на възнаградителната лихва, така и по отношение на неустойката. В настоящия случай, наличието на договор между страните, в който е предвидено заплащането на претендираните в настоящото производство суми, представлява правно основание за престиране. Но, нито в настоящото производство, нито преди това е предявен иск за обявяване на неустойката, ведно с лихвата като клауза от договора за нищожна. В случая е предявен само осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума представляваща лихва и неустойка по Договор за паричен заем № *, като 1 твърденията за нищожност, респ.

- унищожаемост на неустойката по договора, които са преюдициални, са въведени от ищеца само като възражения, по които в случая съдът следва да се произнесе само в мотивите си, но мотивите на съда не се ползват със силата на присъдено нещо. Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато няма предявен инцидентен установителей иск, е част от спора, но не е част от предмета на иска, поради което счита, че по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между насрещните страни по иска Сила на пресъдено нешо се формира. Само ако в производството по делото е предявен инцидентен установителен иск по преюдиниалното правоотношение, или се предяви иск по това правоотношение в отделно производство - Определение № 60243 то 20.07.2021 г. на ВКС по чгл № 631/2021 г. IV ГО.

ГК. При липса на предявен иск за установяване нищожност на клаузата за неустойка от договора между страните, дори и както е в случая да бъдат налице възражения и да бъде констатирано наличие на основание за нищожност или унищожаемост, по този въпрос няма да се формира сила на пресъдено нещо и клаузата от договорът ще продължи валидно да обвързва страните и да служи, като основание за разменените престации, както е посочено в решение № 1503/102. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 5819/2006 г. IV г. о, според което "въпросът за действителността на договора или на клауза от него е преюдициален по иска за унищожаването му, но само констатацията и възраженията, че клаузата от договорът е нищожна без този въпрос да е въведен като предмет на делото и по него да е постановен изричен диспозитив, не дава основание за прилагане на реституционната норма на чл. 34 ЗЗД, защото възраженията не формират сила на присъдено нещо. Поради изложеното счита, че едва при уважаването на установителния иск за нищожност на неустойката в договора ще възникне интерес от предявяване на иск по чл. 55 ЗЗД - за връщане на платеното в изпълнение на нищожна клауза от договора. Тъй като клаузата за неустойка от договорът не е обявена за нищожна с влязло в сила решение, като такъв иск не е предявен и в настоящото производство, считам, че клаузата от договорът е валидна, обвързва страните и съставлява правно основание за разменените престации, включително и за дължимата възнаградителна лихва. Едва при уважаване на установителния иск за нищожност на клаузата за неустойка чл.8 от договора ще възникне интерес от предявяване на иск по чл. 55 ЗЗДза връщане на платеното в изпълнение на нищожна клауза от договора /изрично в този смисъл е Определение № 409 от 29.10.2020 г. на ВКС ПО ч.т.д № 1910/2020,1т.о. ТК/ От представените доказателства по делото не се установи да е водено преди това друго дело в което да се оспорвана процесната клауза от договора за заем и със силата на присъдено нещо да е обявена за нищожна или унищожаема, съответно няма представено съдебно решение въз основа на която е заплатена оспорваната неустойка, в случая 3 процесния договор за заем не е обявен за недействителен или унищожен с влязло в сила решение, като такъв иск не е предявен и в настоящото производство. Следователно договорът е валиден, продължава да обвързва страните, респ. съставляват правно основание на разменените престаннии, включително и за процесиите неустойка и възнаградителна лихва. Липсата на предявена установителна искова претенция обуславя неоснователност на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал.1. пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1013.00 лв„ представляваща недължимо платенилихва и неустойка по договора за паричен заем, поради недоказана липса на основание за получаването им от ответника/изрично в този смисъл Решение № 127от 30.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1103/2017 г.. Нт.о. ТК/. Поради изложеното счита, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.