Решение № 190 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пазарджик, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500181 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №697 от 29.09.2022г. постановено по гр.д.№20215240101495 по описа на съда за 2021г., е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление: грС., район Л., бул.“Н.В.“ №55, представлявано от А.А. и М.П., чрез юрисконсулт С., че М.

С. Т. с ЕГН-********** настоящ адрес: с И., Пазарджишка област, ул.“Т.“ № 7 не дължи н а „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД гр.С. следните суми: сумата от сумата от 4451.76 лева -главница по договор за кредит ; сумата 818.65 лева - редовна лихва; сумата от 495.66 лева -наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2013 година до 17.11.2021 година. Със същото решение е осъдена „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК 831558413 грС., да заплати по сметка на Районен съд гр. Пещера държавна такса в размер на 230.64 лева, както и да заплати в полза на адв. Р.

Д. Д. от АК- П. личен № 1800135540 адвокатско възнаграждение в размер на 618 лева.

1

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№4391 от 21.10.2022г. подадена от ответника „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413, с предишно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, с Изпълнителен директор А.В.А. чрез пълномощник юрисконсулт Г. С.. На първо място се излага в хронологичен ред фактите и обстоятелствата, които според жалбоподателя са относими към предмета на спора и доказани според него в исковото производство развило се пред РС-Пещера, като се цитират конкретни дати и какви факти и обстоятелствата са се осъществили на тях, с начало 02.08.2013г. до 06.12.2021г.-02.08.2023г.-издаден изпълнителен лист в приключило заповедно производство за парично вземане на банката по договор за банков кредит от 02.11.2007г. с анекс от 29.07.2009г., срещу длъжниците Д.И.Т. и М.Ц.; 31.10.2013г.-образувано изпълнително дело по издадения ИЛ, с №746/2013г. по описа на ЧСИ М.С. и изпратена ПДИ до длъжниците с посочен способ за принудително събиране на вземането от взискателя-запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение;

01.11.2013г. наложен запор от ЧСИ върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника Д.Т.; 19.04.2018г.-прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция; образувано ново изпълнително дело срещу Д.Т.-от 13.11.2018г. /ИД №803/2018г. пред ЧСИ С.

Г. с посочен способ за принудително изпълнение-запор върху банкови сметки на длъжника; присъединяване на НАП за публични задължения на длъжника -10.12.2018г.; 01.07.2019г.- поискано от взискателя вписване на възбрана върху имот на конституирания като наследник на длъжника Д.Т., а именно на М. Т.; вписана възбрана на 31.07.2019г.; молба за налагане на запор върху МПС и банкови сметки на длъжника-24.06.2021г.; насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника от 07.07.2021г. и молба за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Т. от 06.12.2021г. Навежда се извода, че няма изтекла към момента погасителна давност на процесното вземане. Твърди се, че давността е спряла да тече съгласно ППВС №3/1980г. на датата на образуване на първото изпълнително дело 02.08.2013г. и е продължила да тече на 26.06.2015г./ТР №2/2015г./. Коментира се действието на Постановлението и на Тълкувателните решения във времето и в пространството и по отношение на правните субекти и правните последици от това, имат ли и кога обратно действие съответните тълкувателни норми.

Цитира се съдебна практика на ВКС и на окръжни съдилища в страната както и на Окръжен съд Пазарджик, както и практика на СЕС. Акцентира се, че 2 давността за процесното вземане, в това число главница, лихви разноски е 5/пет/ години, доколкото същите са инкорпорирани във влязла в сила заповед за изпълнение /решение №3 от 04.02.2022г. по гр.д.№1722/2022г. на ВКС.

Счита, че петгодишната погасителна давност за процесното вземане в случая е започнала да тече на датата на образуване на първото изпълнително производство-на 02.08.2013г. по което последното валидно изпълнително действие е от 01.11.2013г., от който момент тече двугодишния срок за перемпция и че от 01.11.2015г. изпълнителното производство е прекратено и от този момент е започнала да тече давността за процесното вземане, като в случая предвид отмяната на ППВС ,от 26.06.2015г. е започнала да тече петгодишната погасителна давност, прекъсната на 13.11.2018г. с депозиране на молба за образуване на ново изпълнително дело и едновременно с това поискани от взискателя, предприети и извършени действия по изпълнителното дело, прекъсващи многократно перемпцията, така и давността, като последното изпълнително действие било от 2021г., поради което давността би изтекла най-рано през 2026г. ако не бъде отново прекъсвана до тогава. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърли предявения от ищцата иск по чл.439 от ГПК с присъждане на разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна М.

Т. чрез адв. Р. Д. от АК-П., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Цитира се съдебна практика и се акцентира, че в случая за процесното изпълнително дело не намират приложение постановките на ППВС №3/1980г. ,като се сочи на приложимост на чл.50 ал.1 от ЗНА относно действието на тълкуването-от момента на влизането в сила на актът, който се тълкува. Акцентира се на незадължителност на цитираните във въззивната жалба решения на окръжни съдилища, като изолирана практика. Коментират се правните последици от прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция водещо до отпадане на процесуалното правоотношение, на което се основава принудителното изпълнение и че води до погасяване на процесуалните права, произтичащи от това правоотношение с което се и прекратява правомощието на СИ да извършва поисканите изпълнителни действия. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.

Няма ангажирани нови доказателства пред въззивната инстанция по 3 реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и постъпилия отговор от насрещната страна М. С. Т. чрез адв. Р. Д. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.439 ал.1 във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.110, чл.111 буква “в“ и чл.116 буква “в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и във връзка с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В исковата си молба против „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД, с ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление грС., , бул.“Н. В.“ №55, понастоящем с наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, със същите ЕИК, седалище и адрес на управление, предявена пред П.ски районен съд , с вх.№69592 от 17.11.2021г. / образувано гр.д.№ 20215330118150, с последвало прекратяване на производството на основание чл.113 от ГПК и изпращането му по подсъдност на РС-Пещера-определение №9659 от 18.11.2021г.необжалвано, образувано под гр.д.№ 20215240101495 по описа на РСПещера/, ищцата М. С. Т., с ЕГН-********** от гр.П., ул.“ К.“ №18, със съдебен адрес гр.П., ул.“Н. В.“ №2, ет.1, чрез адвокат Р. Д. Д. от САК-П., се поддържа, че срещу длъжниците Д.И.Т. и поръчителя М.Ц. е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответната банка от 02.08.2013г. по ч.гр.д.№ 11642/2013г. на РС-П., за сумата от 4451.76лв-главница по договор за кредит, 818.65лв-редовна лихва; 495.66лв наказателна лихва, както и законна лихва върху главницата от 09.07.2013г. до окончателното изплащане на вземането, като изпълнителният лист/ИЛ/ е издаден въз основа на заповед за изпълнение №7442 от 12.07.2013г. Твърди ищцата, че с молба вх.№11801 от 31.10.2013г., ответната банка е образувала изпълнително дело №746/2013г. по описа на ЧСИ М.С., с рег.№822 на КЧСИ. С ПДИ /покана за доброволно изпълнение/, с изх.№18361 от 01.11.2013г. ,ЧСИ уведомил длъжника за задълженията му по делото, като му е наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение. С молба вх.№5944 от 22.04.2016г. банката поискала да й бъде прекратено делото спрямо поръчителя М.Ц. като с Постановление от 19.04.2018г. ЧСИ прекратил ИД на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Твърди се, че с молба вх.№18385 от 12.07.2018г. банката поискала оригинала на ИЛ с отбелязване на извършените погасявания на задължението. С молба с 4 вх.№24753 от 13.11.2018г. банката със същия ИЛ от 02.08.2013г. и заповед за изпълнение №7442 от 12.07.2013г., образувала изпълнително дело

№803/2018г. по описа на ЧСИ С. Г., с рег.№828 по КЧСИ.С разпореждане от 03.01.2019г. ЧСИ конституирал ищцата М. Т. като длъжник по изпълнението в качеството си на наследник на починалия си син и длъжник по изпълнението Д.Т.. С разпореждане от 07.07.2021г. по ИД №803/2018г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи на ищцата -длъжник М. Т.. Счита ищцата, че има правен интерес да предяви иск и да претендира установяване недължимост на вземането на ответната банка по изпълнителното дело, образувано по процесния ИЛ. Поддържа се на първо място, че ищцата не дължи претендираните по изпълнителното дело суми поради погасяването им по давност; че е изтекъл период от време на бездействие на банката кредитор и взискател по двете изпълнителни дела, представляващ правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителната давност за претендираните суми, поради което тези вземания на банката взискател се явявали недължими като погасени по давност.

Твърди се, че от цитираната ПДИ с изх. №18361 от 01.11.2013г. с която ЧСИ е уведомил длъжника за задълженията му и му е наложен запор върху трудовото възнаграждение, до молбата с вх.№24753 от 13.11.2018г., с която взискателят със същия ИЛ и ЗИ , е образувал ИД №803/2018г. по описа на ЧСИ Г., по делото не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността по изпълнителното дело по отношение на длъжника ищец. Твърди се ,че за периода от 01.11.2013г. до 01.11.2015г. взискателят не е поискал и съответно съдебният изпълнител не е предприел принудителни действия с които да се прекъсне течението на двугодишния срок по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и съответно на 01.11.2015г. делото било прекратено по силата на закона от ЧСИ. Твърди се, че съгласно т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено, погасителната давност на вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Заключава, че двугодишният срок по чл.435 ал.1 т.8 от ГПК е изтекъл на 01.11.2015г. както и че този род задължения се погасяват с изтичане на общата 5г. давност по чл.110 от ЗЗД, респективно тригодишна за лихвите -чл.111 ,б.“в“ от ЗЗД, считано от извършването на последното валидно действие-запор върху трудовото възнаграждение от 01.11.2013г.

5

Счита че давността за главницата е изтекла най-късно на 01.11.2018г., а за лихви на 01.11.2016г. Твърди, че от момента на прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона/перемпция/-01.11.2015г., извършените в последствие процесуални действия, както от взискателя така и от съдебния изпълнител нямат правно значение, те не могат да прекъсват давността, защото изпълнителният процес не е във фаза на висящност.

Счита, че всички действия след 01.11.2015г. са извършени като делото е прекратено по давност по силата на закона. Допълва, че второто изпълнително дело за същото вземане е образувано на 13.11.2018г. ИД №803/2018г. на ЧСИ С. Г., е образувано след изтичането на давностния срок от 5г., който е настъпил преди това-01.11.2018г. за главницата и за лихвите01.11.2016г.. Моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищцата М. С. Т. не дължи на „Райфайзен банк „ЕАД сумвите4451.76лв главница по договор за кредит по ИЛ; 818.66лв -редовна лихва и 495.66лв наказателна лихва и законна лихва от 2480.60лв за периода 09.07.2013г. до 17.11.2021г., с присъждане на разноски на пълномощника на ищцата при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.