Решение № 9 от 08.01.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Карлово, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100559 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К, бул. „О.“ №**, чрез Е. а. д. Е. И., ЕИК: ************, адрес: гр. П., ул. „Б“ №*, ап. **, представлявано от Е. Г. И. против „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ч.“ №**, ет.2, офис *, представлявано от управителя И. Х .

Ищецът твърди, че на 25.10.2022 г., сключил с „Ю. Б.“ ЕООД договор за кредит № L308586 за сума в размер на 1500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 12,00%, годишен процент на разходите – 47,20% .

Твърди, че съгласно договора, заемателят дължи и такса за разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 243,23 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.

Тази клауза била нищожна, тъй като таксата била уговорена в договора едва след като е направена заявката. Потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер – 243.23 лв.

Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което тази клауза имала неравноправен характер по 1 смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. С нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тя представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това таксата за разглеждане била в разрез с добросъвестността.

Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата се явявала цена на услугата по предоставения заем. Договорена при тези условия, тя представлявала допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на документи в размер на 243.23 лева от сключения между него и ответното дружество договор за кредит № L308586 от 25.10.2022 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Л. Х. е подал отговор на исковата молба. Признава, че е сключил с ищеца процесния договор, като съгласно чл.6.1 било уговорено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане. Тази такса била индивидуално уговорена, не се явявала необосновано висока и не била нищожна. Излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска и моли съда да го отхвърли иска, като присъди на „Ю.К. Б.“ ЕООД разноските по делото.

В случай, че съдът намери иска за основателен, ответникът прави възражение за прихващане на сумата от 243.23 лева с насрещно задължение на ищеца към „Ю. К.“ ЕООД в размер на общо 1 903,43 лева, дъжлими от Д.

Т. Б. по Договор за кредит № L308586 от 25.10.2022 г.

При условията на евентуалност, в случай, че възражението за прихващане е неоснователно или недопустимо, предявява насрещен иск за осъждане на Д. Т. Б. да заплати на „Ю.К. Б“ ЕООД следните суми по сключения между страните договор за кредит № L308586 от 25.10.2022 г.:

- 1500 лева - главница;

2

- 39.24 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.10.2022 г. до 17.01.2023 г.;

- 364.19 лева – обезщетение за забава за периода от 28.11.2022 г. до 19.06.2023 г.;

- законната лихва върху главницата за периода от депозирането на насрещната искова молба в съда – 19.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата

Претендира разноски.

В насрещния иск се твърди, че на 25.10.2022 г., между „Ю. Б.“ ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит от разстояние № L308586 за сума в размер на 1500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 12,00%, годишен процент на разходите – 47,20% и срок на погасяване до 28.10.2023 г. Общата дължима сума била в размер на 1844,14 лева, включваща главница в размер на 1500 лева, лихва в размер на 100.91, лева и такса за разглеждане в размер на 243.23 лева. Сумата от 1500 лева била усвоена от кредитополучателя на същия ден, който до момента не извършил плащания по договора. Въпреки неколкократните напомняния да извърши плащане на дължимите от него месечни погасителни вноски с падежни дати от 28.11.2022г. до 17.01.2023 г. вкл., ответникът не сторил това. По този начин кредитополучателят допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски с повече от 50 /петдесет/ дни, с което не е изпълнил негово основно задължение по Договора за кредит. Във връзка с неизпълнението и въз основа на чл.14.2. от Рамково споразумение към Договора за кредит, „Ю.К. Б.“ ЕООД обявило цялото непогасено задължение по Договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуемо, с писмо изпратено до кредитополучателя, считано от 17.01.2023 г.

В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на основание гореизложеното, то с отговора на искова молба (насрещния иск) „Ю.К. Б.“ ЕООД упражнява правото си да обяви горепосоченото вземане за предсрочно и незабавно изискуемо.

Моли съд да уважи насрещния иск и да му присъди разноските по делото.

В законоустановения срок ответникът по насрещния иск Д. Т. Б. е депозирал отговор. Излага доводи, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с 3 чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Счита, че „Ю.К. Б.“ ЕООД е надвземало неправомерно възнаградителна лихва в размер на 48,00 лева, такса експресно разглеждане размер на 116,00 лева и такса удължаване в размер на 380,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски в общ размер на 544,00 лева и ги е получавало без основание. Моли съда да отхвърли насрещния иск, а в условията на евентуалност прави възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 1500,00 лева със сумата от общо 544,00 лева, представляваща получена в периода от 25.10.2022г. до 01.09.2023г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 48,00 лева, такса експресно разглеждане размер на 116,00 лева и такса удължаване в размер на 380,00 лева, включени във всяка една от погасителните вноски.

Претендира разноски.

Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

4

Няма спор по делото, че на 25.10.2022 г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил сумата от 1500.00 лева. Видно от представения Договор №№ L308586 г. и погасителен план към него, страните са се договорили сумата да бъде върната на 12 месечни вноски, с първа падежна дата 28.11.2022 г., последна падежна дата 28.10.2023 г., при фиксиран лихвен процент по заема 12,00% и годишен процент на разходите – 47,20%. Общата сума, която кредитополучателят следва да върне на кредитодателя е посочена в размер на 1844,14 лева.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна – таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя противоречи на специалния ЗЗП.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че процесната такса за разглеждане в размер на 243.23 лева, е включена във формулата за изчисляване на посочения в договора ГПР от 47,20 %.

Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че тази клауза очевидно нарушава закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 243.23 лева, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е във фиксиран размер и е около 1/6 от размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.

На следващо място, изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях 5 следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

На трето място, изцяло недоказани са твърденията на ответника за това, че клаузата е била индивидуално договорена и, че предварително ищецът е бил запознат с нея. Не се представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за разглеждане, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно – дали е информирано за това. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук – така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл.