Решение № 8904 от 21.10.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8904

Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

Членове:

СТОИЛ БОТЕВ

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20247180701420 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., ЕГН, чрез пълномощника му адв. М. Д.-К., против Решение № 3191/08.04.2024 г., постановено по адм. д. № 1528/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен искът на И. Г. С., против Главна дирекция изпълнение на наказанията /ГДИН/, с който се претендира обезщетение за претърпени вреди за период 15.10.2017 г. - 14.06.2018 г. вкл., в размер на общо 26 920 лв., от които 25 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума от 14.06.2018 г. до датата на окончателно изплащане на сумата; и 1920 лв. имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху посочената сума от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, поради липсата на мотиви по основни оплаквания на ищеца и ключови за спора доказателства, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се оспореното решение да бъде отменено и постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло претенцията на С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява,от процесуалният му представител е постъпила писмена молба,в която се заявява ,че се поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – ГД „Изпълнение на наказанията“-София, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт Ч., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, с аргумент, че не са ангажирани нови доказателства, не се сочат нови обстоятелства, които да променят обективната истина. Моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на Административен съд - Пловдив за правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от И. Г. С. срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение за претърпени вреди за период 15.10.2017 г. - 14.06.2018 г., в размер на общо 26 920 лв., от които 25 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума от 14.06.2018 г. до датата на окончателно изплащане на сумата; и 1920 лв. имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху посочената сума от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му под стража в следствен арест на Специализирания съд, гр.София, като резултат от нарушения по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Съдът е приел исковата молба за неоснователна. Произнесъл се е по изложените в същата твърдения, като на първо място е приел, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като по отношение престоя на ищеца в ареста за дните от 15.10.2017 г. до 13.06.2018 г. са изтекли 5 години и след като исковата молба е подадена по пощата на 14.06.2023 г., то исковите претенции за вреди за целия посочен период са погасени по давност. В тази връзка съдът е цитирал съдебна практика - Решение № 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., докладчик председателят Ж. П.. По отношение на претенцията на ищеца за 14.06.2018 г. е прието, че датата на освобождаване не влиза в периода на евентуално претърпените вреди, като съдът намира за установено по делото, че на тази дата ищецът е бил преместен от ареста в затвора и че за тази дата липсват и конкретни твърдения и оплаквания, съответно и доказателства за конкретно претърпени вреди, поради което претенциите за претърпени вреди са приети за неоснователни за този ден. Независимо от така посоченото, първоинстанционният съдебен състав е изложил мотиви за неоснователност на претенциите на С. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неблагоприятни хигиенни и битови условия в ареста по конкретните оплаквания в исковата молба. По отношение на тях е прието в мотивите на оспорваното решение, че представените по делото доказателства оборват твърденията на С. за липса на: дневна светлина, чист въздух, вентилация и система за циркулация на въздуха, тютюнопушене. Посочено е, че оплакванията на ищеца относно дюшеците, на които спят останалите арестанти нямат отношение към делото, а на същият е било разрешено да си „внесе“ ортопедичен матрак. По отношение здравословното състояние на ищеца е прието, че при постъпването в ареста С. се е оплакал единствено от главоболие, за което липсват конкретни оплаквания и претенции, а оплаквания от болки в кръста са се появили едва в края на престоя му, като за същите е била назначена терапия и изследвания и не е налице бездействие на администрацията в тази връзка. По отношение на оперативната интервенция на лицето, е посочено, че същата е извършена няколко години след края на престоя в ареста и не се доказва наличие на пряка причинна връзка с последния, а от представените по делото документи /включително от ищеца/ е видно, че оплакванията му са от няколко месеца, а престоя в ареста - няколко години по-рано. Относно санитарните помещения в ареста е прието, че същите са съгласно изискванията на ППЗИНЗС, а свидетелските показания в тази насока противоречат на неоспорените писмени доказателства. Прието е за неоснователно оплакването за липса на топла вода, тъй като не се изисква според ППЗИНЗС и по делото е наличен график за ползване на банята. По отношение на оплакването в ИМ за наличие на инсекти и лошо състояние на килиите, първоинстанционният съд, въз основа на доказателствата по делото за ДДД обработка, е приел, че липсва бездействие на администрацията в тази връзка, а чистотата в килиите се осигурявала от самите задържани. Обсъдено е в мотивите на решението, че не се доказват твърденията на С. за липса на достатъчна социална и двигателна активност, както и че ЗИНЗС и ППЗИНЗС не въвеждат задължения за осъществяване на социални мероприятия към администрацията по отношение задържаните лица, а само по отношение на осъдените с оглед на тяхната реинтеграция в обществото. Обсъдени са показанията на майката на С., която сочи, че го посещавала много често, като в тази връзка е прието, че ищецът не е бил лишен от контакт с близките си. По отношение на количеството и качеството на храната, предоставени на л.св., според първоинстанционния съд, представените по делото писмени доказателства оборват твърденията на ищеца за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Относно претенцията за имуществени вреди е прието в мотивите на оспорваното решение, че е изцяло относимо изложеното в мотивите на съдебното решение във връзка със здравословното състояние на лицето, основано на представените писмени доказателства в тази насока. Според първоинстанционният съд липсват доказателства за какво точно претендира ищецът във връзка с коментираната фактура, а оперативна интервенция му е извършена няколко години по-късно, поради което претенцията е недоказана, както и не е доказана пряка причинна връзка, която да води до нейната основателност.

Според първоинстанционния съд, с оглед доказателствения материал, събран по делото и съдебната практика на ЕСПЧ, искът за обезщетение се явява недоказан по основание. Посочено е в мотивите на съдебното решение, че ищецът не успял да установи твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, поради което не може да се възползва от презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно настъпването на вреди. Във връзка с доказване на положителния факт на настъпване на вредите, съдът е приел, че ангажираните свидетелски показания не са допринесли за изясняване в необходимата степен на категоричност на твърдените обстоятелства и противоречат на неоспорените писмени доказателства, представени от ответника. Поради това е направен извод за липса на претърпени вреди и на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Въз основа на изложеното Административен съд Пловдив, II с. е отхвърлил иска на И. Г. С. против ГДИН.

Решението е правилно.

Видно от данните в становище /л. 98 от адм.д. № 1528/2023г./, представено от ответника ГДИН, л.св. С. е пребивавал на територията на арест на [улица]при ОСИН София за периода от 15.10.2017 г. до 13.06.2018 г., като същият е бил настанен в арестно помещение № 18 на ет. 2. За времето от 22.01.2018г. до 27.01.2018г. лицето е било настанено в арест в гр.Русе и след завръщането му в ареста на [улица]на 26.01.2018г. до 14.06.2018г. отново е било настанено в килия № 18 на ет. 2. Според посоченото в становището от ГДИН килиите в ареста са еднотипни – състоящи се от две помещения с по два броя легла, а килия № 18 е с обща квадратура около 16 кв.м. и в същата са били настанявани лица, съобразно законоустановните изисквания.

От страна на ответника в отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът се е позовал на задължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия на администрацията, а именно - от преустановяването им. Именно от този момент започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая съдът е приел за установено, че „по отношение престоя на ищеца в ареста за дните от 15.10.2017 г. до 13.06.2018 г. са изтекли 5 години /исковата молба е подадена на 14.06.2023г./, следователно исковите претенции за вреди за целия посочен период са погасени по давност“. По отношение на датата 14.06.2018г. от приетите по делото доказателства, съдът е установил, че л.св. е преместен от ареста в затвора, както и че липсват конкретни твърдения и оплаквания, съответно доказателства за претърпени вреди на този ден.

Следователно съдът е приел, съобразно направеното възражение за давност, иск за вреди от тези незаконосъобразни бездействия може да бъде предявен най-късно до 13.06.2023 г. Исковата молба, по повод на която е образувано производството, безпорно е депозирана по пощата на 14.06.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което е възприет изводът, че вземането следва да се счита погасено, а искът да се отхвърли като погасен по давност.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.