Решение № 45 от 13.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000447 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от името на „КОМИС“ЕООД срещу решение № 62/14.06.2023 по електронно дело № 20233200900053 (ТД 53/2023г.) по описа на ОС – Добрич, с което са били уважени искове на Д. М. и К. К. за осъждането на въззивника за плащане на суми в размер на по 45 735лв, за всеки от тях, представляващи съответни на наследствените им квоти части от дружествен дял, формиран при прекратяване на членство в дружеството на техния наследодател, ведно със законна лихва от предявяване на съединените претенции.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивния съд е разгледал в определение № 662/18.09.2023 г. (л. 24), като наред със съображенията на състава по неоснователните оплаквания за процесуалните нарушения по попълването на делото с доказателства, са докладвани по- подробно оплакванията на страните.

Въззивникът „КОМИС“ЕООД, чрез адв. П. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на факти, установени въз основа на необосновано заключение на експерт. Счита, че като е коригирало счетоводните данни за задълженията на дружеството, вещото лице е прилагало едностранчиво критерия за документална обоснованост, като е възприело данни от фактическа 1 инвентаризация на стокова наличност без същия подход да е приложен и към касовата наличност и е изготвило отговорите си без да е съобразена спецификата на счетоводния резерв, който не отразява реален актив и не следва да участва в баланса при изчисляване на дружествен дял. Според въззивника, експертът е игнорирал счетоводни записвания по задължения към доставчика „Йо де“ ООД въз основа на декларация, която е имала значение само за целите на кредитиране, но не е била отразена в счетоводни регистри, а отписването на задълженията към „Агро конт“ ООД не е било съобразено със спиране на давността по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение през 2020г. Като счита, че заключението неправилно е било кредитирано като основно доказателство за размера на дружествения дял на починалия съдружник, моли да бъдат съобразени счетоводните записи, отразяващи действителни стойностите на активите и превишаващите ги пасиви на предприятието.

С бланкетно писмено становище по съществото на спора, пълномощникът моли да се отмени неправилното решение и да се отхвърлят претенциите на наследниците, чийто праводател е бил съдружник в дружество, работило на загуба.

Въззиваемите М. и К. , чрез общият им пълномощник адв. М., излагат доводи за неоснователност на оплакванията, като сочат, че заключението на експерта, кредитирано от съда, е съответно на баланс, изготвен от вещото лице след коригиране на необосновани счетоводни записи, като преоценъчния резерв е бил изрично изключен, а вземанията са Или намалени въз основа на издадени от самия търговец декларации за погасяването им, предоставени от тази страна на вещото лице при изготвяне на заключението.

В писмени бележки, допълващи бланкетна пледоария по същество, пълномощникът е обосновал доводи за доказан размер на основателни искове, определен след съобразяване на съставените от дружеството документи, като моли за потвърждаване на правилното присъждане на дължими на наследниците суми.

Само въззиваемата страна е поискала определяне на разноски за въззивна инстанция, като е конкретизирала искането в списък по чл. 80 ГПК (л. 42), оспорен от въззивника по отношение на прекомерност на посочения адвокатски хонорар.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС) и в обжалваната част съответства на разгледани съединени искове на двама наследници, придобили в равни квоти наследствено право за изплащане на дружествен дял, като последица от прекратяване на членство със смъртта на съдружник, притежавал приживе 50 % от дяловете от капитала на ответното дружество. Посочената в диспозитива разпоредба на закона изцяло съответства на описаното и съответно докладваното правопораждащо основание за изискуемо притезание, придобито от наследници по закон.

Макар да са били предявени първоначално като частични претенции, след допуснато изменение на размерите на осъдителните искове на всеки от 2 наследниците, произнасянето по съединените искове по чл. 125 ал.3 ТЗ съответства на пълните стойности на припадащите им се части от наследения дружествен дял. Обжалваното решение по надлежно упражнено право на иск от всеки от ищците е допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните в първа инстанция доказателства, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните (както и при справка в публичен търговски регистър), че „КОМИС“ООД е било учредено от К. К. и О. О. още през 1997г., като тези учредители са притежавали равни квоти от капитала на дружеството до смъртта на К., настъпила на 10.12.2020г. Към този момент вътрешните отношения в дружеството са били уредени с дружествен договор, в първоначалната редакция, която не съдържа изрична уредба на поемането на членството от наследници при смърт на съдружник, и затова тази възможност дори при заявена тяхна воля за това, остава обусловена от съгласието на другия съдружник (чл. 122 ТЗ). Няма спор, че наследниците на починалия Михалев (негови син и преживяла съпруга) са били поканени на обсъждането на въпросите по продължаване на дейността на дружеството на 11.11.2021г., и не са поискали да поемат дела, а след запознаването им със съставен от дружеството отчет за дейността му и счетоводния баланс към 31.12.2020г. са заявили претенция за изплащането на равностойността му в общ размер на поне 150 000лв(според очакваната от тях печалба без разходи, с които не били съгласни да се обвързват).

Няма спор, че след протоколиране на тези изявления като част от обсъждания на общо събрание, останалият преживял съдружник О. е заявил, че поема освободения дял на наследодателя и продължава дейността на дружеството като едноличен собственик, като съответно е заявил и в търговския регистър всички промени, следващи от това. Представени са и разписки от 12.11.2021г.за изпратени пощенски парични преводи до двамата наследника за общо 2500лв, съответни на номинална стойност на началната вноска за покритие на дяловете на починалия съдружник, но доказателства за получаването на тези суми от адресатите, изрично оспорено от двамата ищци, не са посочени. Оплаквания по липсата на установени плащания в такъв размер не се правят в жалбата на въззивника и затова за въззивния съд няма спор, че никакви плащания не са погасили задълженията на дружеството.

Спорът по фактите, очертан пред настоящата инстанция, се свежда до стойността на припадащия се наследодателя имуществен еквивалент на дружествения дял, съответен на притежавана приживе квота от 2500лв от общо 5000лв уставен капитал на дружеството.

При предявяване на претенциите си, ищците са представили справките за задълженията, оповестени на „събранието“ – среща по повод уреждане на имуществените отношения, които обаче са датирани към 31.10.2021г. и затова съдът не може да ги цени като относими данни към момента на прекратяване на членството.

Императивното правило на чл.125, ал. 3 ТЗ (възпроизведено и в актуалната редакция на дружествения договор към този момент) изисква ликвидационната стойност на наследствените дялове при прекратяване на 3 участието на съдружника - наследодател в дружеството с ограничена отговорност, да се определя като функция на съотношението на пасивите и активите на предприятието към конкретен исторически момент – смъртта, която като прекратително основание ipso facto слага край на членството на починалия. Конкретните стойности на тези величини се отчитат по междинен счетоводен баланс, съставен за месеца, в който е настъпило прекратяването при съхраняване на принципите на счетоводната политика, водена от действащото предприятие до момента (решение №180/26.03.2021 на ВКС по к.т.д. №2602/2019, 2 т.о.). В процесния случай значение за размера на дела, обособен при прекратяването на членството на наследодателя, имат само балансовите стойности на имуществото на дружеството към края на месец декември 2020г., а този момент съвпада с крайна дата на годишно счетоводно приключване и затова съставянето на текущия годишен отчет, може да замести необходимостта от изисквано от закона нарочно междинно засичане на балансови стойности в междинен отчет (чл.27 т. 3 вр. т.1 ЗСч).

Видно от оповестен в търговски регистър още на 15.11.2021г.(след отказа на наследниците за встъпване в дружеството и поемането на освободения дял от вече едноличен собственик, но преди предявяване на спора относно равностойността на дела на наследодателя) съставен счетоводен баланс, стойностите към 31.12.2020г. на активите на предприятието достигат до 1258 хил. лева, а задълженията 998 хил. лева. Тези стойности са били одобрени изрично от ръководството на предприятието при приемането на ГФО и като отражение на извършените счетоводни записи са изцяло противопоставими на самото ответно дружество – издател на частния документ като признато от него достоверно отразяване на търговските операции (чл. 180 ГПК вр. чл. 10 ЗСч). В отговора си по иска, като ответник въззивникът е изградил защитната си теза именно на този баланс, без да е оспорил така обявените стойности в него.

Доколкото на универсалните правоприемници на починалия съдружник могат да се противопоставят само неговите изявления относно дружествените дела, извършени приживе, съдът съобразява, че ищците не са обвързани от вписаните счетоводни стойности на задълженията, натрупвани след последния отчет, съставен и одобрен като годишно приключване за 2019г. с участие на наследодателя им. За да може дружеството да се ползва от обявените в баланса за 2020г. размери, то следва убедително да докаже редовното водене на своето счетоводство и хронологичното своевременно оповестяване на действително движение на имуществото си през календарна 2020г. в съответствие с изискванията за документална обоснованост (чл. 3 ал.

3 ЗСч).

Именно достоверността на обобщените в баланса счетоводни записи е била проверена от назначената в първа инстанция експертиза.

При проверката на оспорените от ищците задължения на дружеството, вещото лице е установило, че задълженията по сметка 499 към “други” кредитори са формирани от пренесени от предходни години задължения към съдружника О. за връщане на предоставени в заем на дружеството срещу лихва лично негови финансови средства през 2016г. и 2019г., които са били уговаряни след протоколиране на единодушно вземани решения на съдружниците за целевото предназначение на тази заети средства (погасяване 4 на съществуващ фирмен кредит), като в предприятието са били съхранени не само решения на общото събрание за всяко отделно заемане, но и банковите извлечения за фактическо предоставяне на главницата от лична сметка на заемателя и от придобито лично от него (чрез дарение от роднини) плащане на цена от продаден имот, съответно по банковата сметка на дружеството и ползването на тези постъпления за закриване на кредитното задължение и други текущи разходи на предприятието. Тези констатации изцяло кореспондират и на обявен в търговски регистър отчет за 2019г., приет единодушно на събрание на съдружниците, в който осчетоводените от предходни години задължения към финансови предприятия са били занулени.

Експертът е изключил от спорните задължения допълнително осчетоводени като предоставени през отчетната 2020г. средства в размер на 30 000лв, за които освен фактическо внасяне по разплащателна сметка няма други документирани сделки, но поради констатирана липса на счетоводно отчитане на уговорените лихви по потвърдените заеми, дължими на заемодателя, е коригирал това перо на баланса до 447 588.28лв.