Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 98 от 09.07.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 141/2021
Вид
Определение № 98
Подписан
09.07.2021
В сила
09.07.2021
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Търговище , 08.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20213500500141 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 419 от ГПК.

Предмет на обжалване е незабавното изпълнение, допуснато по ч.гр.д. № 65/ 2021 г. на РС – Попово, както и определението, постановено по реда на чл. 420 от ГПК, с което се отказва спиране на изпълнението.

Жалбата е подадена от длъжника „Кристера агро“ ЕООД, със седалище в гр. Девня с няколко оплаквания. По отношение на незабавното изпълнение, доводите са за нарушаване на процесуалния закон, тъй като РСП не е компетентен да се произнася по подаденото заявление за незабавно изпълнение от заявителя П. П. от гр. П.. Тъй като седалището на дружеството е в гр. Девня, компетентен е РС – Девня и е недопустимо друг районен съд да се произнася по заявлението.

Ако този довод не бъде уважен се излагат съображения относно това, че съдът е разпоредил незабавно изпълнение на задължения за лихва за минало време, а това противоречи на задължителната съдебна практика. Същото се отнася и за част от задължението по 1 главницата. В договора за аренда е договорена реална престация на бутилки олио, а равностойността му не е посочена в самия договор.

По отношение на определението за отказ да бъде спряно изпълнението, се излагат доводи, че са налице убедителни писмени доказателства, че вземането е погасено по давност и оттам, че не съществува. Затова и отказът е неправилен.

Иска се разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено, да се обезсили и издаденият изпълнителен лист, евентуално да се отмени в съответната част, за която не може да се търси такова, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Иска се и отмяна на определението, с което е отказано изпълнението да бъде спряно.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са допустими. По същество са основателни.

Заявителят е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 02.02. 2021 г. срещу „Кристера агро“ ЕООД, със седалище в гр. Девня. Това е посочено и в самото заявление. При постъпването в РС – Попово е направена и служебна справка относно седалището на дружеството и от нея личи, че то действително е в гр. Девня, в който има седалище на районен съд. Т.е. седалището на длъжника е в населено място, извън района на РС – Попово.

Според нормата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако установи, че делото не му е подсъдно, го изпраща на компетентния съд.

В случая съдът, въпреки направената служебна справка, е пропуснал да установи, че не е компетентен да разгледа делото.

Въпросът за подсъдността няма как да бъде повдигнат от длъжника, преди той да има възможност да се запознае със 2 заповедта за изпълнение. Този въпрос може да бъде разгледан едва в настоящото производство.

Въззивният съд намира, че съдилищата са длъжни служебно да следят за местната компетентност в заповедното производство.

След като се касае до служебно задължение, когато се установи, че делото е подсъдно на друг съд, то същото се изпраща задължително на този съд. Всякакви процесуални действия, които касаят произнасянето по съществото на заявлението, следва да бъдат извършени от компетентния съд. С оглед на това издадените от РС – Попово актове са недопустими и следва да бъдат обезсилени.

Това се отнася както до разпореждането за незабавно изпълнение, така и до определението, с което се отказва спиране на изпълнението, на основание чл. 420 от ГПК.

Тези актове, както и издаденият изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

Делото следва да се върне на РС – Попово, който следва да го прекрати и изпрати по подсъдност на РС – Девня.

На жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски от 30 лв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 69 от 09.02. 2021 г. на РСП, по ч.гр.д. № 65/ 2021 г. и ИЗДАДЕНИЯ НА ТОВА ОСНОВАНИЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, както и обезсилва определение от 21.04.

2021 г., постановено по същото дело, като НЕДОПУСТИМИ.

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА РС – Попово за преценка на компетентността му и изпращане на делото в РС – Девня, по КОМПЕТЕНТНОСТ.

ОСЪЖДА П. К. П. от гр. П., ЕГН *******, ул.“Г.“ №*, съд.адрес 3 ул.“К. и М.“ № *, да заплати на „Кристера агро“ ЕООД, седалище гр. Девня, сумата от 30 лв. направени по делото разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4