Решение № 236 от 19.07.2022, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Гражданско дело 2728/2021
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 19.07.2022
- В сила
- 18.08.2022
- Състав
- Мария Атанасова Терзиева
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Асеновград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310102728 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД твърди, че между него, в качеството му на „кредитодател“ и ответника Т. К. Т., в качеството й на „кредитополучател“ е сключен договор за кредит „Гет Кеш“ № 236575/20.08.2020г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 1 000 лева, ведно с договорна лихва - а той се е задължил да я върне на 12 /дванадесет/ равни 30 дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 21.08.2020 г. до 15.08.2021 г. Заемателят не е изпълнил задължението си по договора за: главницата в размер на 786.43 лева, 132.04 лева възнаградителна лихва за периода от 18.12.2020 г. до 24.06.2021 г., дължими по договор за кредит „Гет Кеш“ № 236575 от 20.08.2020 г., поради което заявителят е подал заявление по реда на чл.410 ГПК пред РС Асеновград. За събирането им е издадена заповед за изпълнение № 875/20.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2207/2021 г. по описа на РС Асеновград, същата е връчена на длъжника, в предвидения по ГПК срок длъжника е подал възражения, поради което е указано на заявителя в срок да предяви иск за установяване на вземането. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство. Няма доказателствени искания.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. К. Т., чрез пълномощника адвокат Е.И., която оспорва иска като неоснователен и недоказан в претендирания размер, като моли същия да бъде отхвърлен. Заявява, че Договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради това, че е сключен при спазване нормите на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, а именно – потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Заявява, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – нарушаване изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/2014 г. Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като 1 неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в който е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.66 %, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение, относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Ако съда уважи иска, прави възражение за прихващане със сумата общо 409.29 лева, от които: 287.04 лв. неустойка и 122.24 лв. възнаградителна лихва, получена от ищцовото дружество – без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи по договора. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Асеновградския районен съд, ІІ гр.състав прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 2207/21 г., по описа на Асновградския РС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т. К. Т., за следните суми: 786.43 лв. главница; 132.04 лв. възнаградителна лихва за периода от 18.12.2020 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 502 лева направени разноски по производството.
Срещу заповедта е подадено възражение от Т. К. Т., в срока по чл.414 ГПК. Горното установява правния интерес на ищеца от предявения установителен иск по чл.422 ГПК.
Настоящият иск е предявен от ищеца в предвидения в ГПК едномесечен срок, поради което същият е допустим.
Не е спорно между страните, че на 20.08.2020 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит № 236575, по силата на който на Т.Т. е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 15.08.2021 г., на 12 месечни вноски по 102.98 лева. Уговорената лихва е 41 % годишно, а ГПР – 49.66 %. В клаузите на договора е предвидено също така, че кредитополучателят следва да учреди обезпечение чрез поръчителство на две физически лица или предоставяне на банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение – да заплати неустойка в размер на 463.92 лева.
Безспорно е, че този договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.
При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 41 %. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна.
От заключението на вещото лице М. А. по съдебно-счетоводната експертиза се 2 установява, че съгл. Договора за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 236575 по транш с № 293211/20.08.2020 г., сключен между страните е отпуснат потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1000 лв., а общи размер на договорените плащания по договора е 1235.76 лв.: главница 1000 лв. и възнаградителна лихва 235.76 лева. С постъпилите плащания от ответника към ищеца „Ай Ти Еф груп“ АД в размер на 317.29 лв., описаните по дати и размер в раздел ІІІ на заключението са извършени погашения по договора за кредит за: възнаградителна лихва 103.72 лв. от 19.09.2020 г. до 18.12.2020 г. и главница 213.57 лв. Съгласно чл.2 от ЗПК, ГПР изчислен съгласно формулата определена по силата на Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК в Договора за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 236575 по транш с № 293211/20.08.2020 г. е 49.66 %. Договора е сключен при ГЛП 41 % и ГПР 49.66 %. Установено е, че ГПР е включена единствено като разход възнаградителна лихва в размер на 235.76 лв., при изчисляване на ГПР са взети предвид единствено срокът и финансовия лихвен процент. Ответникът не е представил данни на експертизата за начислена и съответно платена неустойка за непредоставено обезпечение по договора за кредит. Или неустойката за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение не е включена в годишния процент на разходите, както и че ако това бъде направено, същият ще надхвърли 50% - максимално допустимият размер съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. От договора се установява също така, че размерът й е равен на предоставената главница и уговорената лихва. По своето естество тази клауза не е предвидена като неустойка за причинени вреди на заемодателя доколкото непредставянето на обезпечение не може да обуслови настъпването на такива. Макар и да е уговорена като санкционна тя води до скрито оскъпяване на кредита. По съществото тя е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Така формулирана, тя е начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален годишен процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи включително и за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за разходите, пораждащи се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално и икономически оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде по-висок от този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от м. юли 2014 г. Като формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и "санкция" за неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение. Подобна неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва заради това, че кредитът е необезпечен, а не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно на всяка възнаградителна лихва, бъде включена в годишния процент на разходите по кредита, той би надхвърлил значително ограничението от пет пъти законната лихва. Заобикалянето на императивна норма от закона е достатъчно основание за нищожността и не е нужно да се разглеждат и другите възражения на ответника. Скритото оскъпяване на кредита води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, а това е противоречие с добрите нрави.
Освен това поради невключването на неустойката, съставляваща скрита лихва, в ГПР води до несъответствие между действително прилагания от кредитора ГПР и посочени в договора, а от това от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика и води до неравноправност на договора. Скритото оскъпяване на кредита води и е в противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът от 20.08.2020 г., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен и това възражение на ответника е основателно. А съгласно чл.23 от ЗПК в този случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихви и други разходи по 3 заема. Получената от ответника сума по кредита е в размер на 1000 лева, а платена от нея по същия е 317.29 лева. От ответника не се доказа, че е платила неустойка за непредоставяне обезпечение по договора, поради което направеното от нея възражение за прихващане е неоснователно. Ето защо следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 682.71 лева главница, като до пълния предявен размер от 786.43 лв., както и претенцията за възнаградитална лихва за сумата 132.04 лв. ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Тъй като цената на иска е стойността на договора, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева.
Разпечатката съдържа 20 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/201ed451-f2d2-40e4-925b-0fa35323704e