Определение № 22390 от 30.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22390 гр. София, 30.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно гражданско дело № 20231110162752 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. С. К., пълномощник на длъжника в производството, с която се моли за допълване на определението от 31.01.2024г. с присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. за осъществена безплатна защита в размер на 400лв.

Насрещната страна не е подала отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице, като определението от 31.01.2024г. подлежи на обжалване, но не е връчвано на длъжника или неговия процесуален представител, поради което следва да се приеме, че молбата е подадена в срок и е допустима.

На 22.11.2023г. в полза на заявителя /фирма/ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. М. за парични вземания. В законоустановения срок длъжникът чрез упълномощения му представител адв. К. е подал възражение по чл.

414 ГПК, като с него е поискал и присъждане на разноски по чл. 38, т. 3 ЗАдв. С разпореждане от 14.12.2023г. съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал.

1 ГПК, като същият не го е сторил и с определение от 31.01.2024г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение. Препис от определението не е връчван на длъжника.

При горните обстоятелства, съдът намира, че искането за присъждане на адв. възнаграждение следва да бъде уважено, но не в посочения размер.

Длъжникът в настоящото производство има право на разноски, тъй като обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал.

1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е представляван от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като при осъществено безплатна защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., какъвто е настоящият случай, възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.

Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото не е налице същинско процесуално представителство. Законът не изисква във 1 възражението да се излагат доводи и възражения за недължимост на сумата, а самото възражение е по образец. При съобразяване на тези обстоятелства, както и разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за подаденото възражение следва да бъде определено на 50лв., като този размер е адекватен и пропорционален на оказаната услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. К. на основание чл. 38 ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.

С оглед изложеното, определението от 31.01.2024г. следва да бъде допълнено, като заявителят бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от 50лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 4804 от 31.01.2024г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. К. К. с адрес: /населено място/, сумата от 50 /петдесет/ лв. – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2