Решение № 123 от 20.03.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пещера, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.-Стоименова Гражданско дело № 20245240101256 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК: 202531869 и адрес: гр. София, р-н Младост, ****, общ. Столична, обл. София (столица), срещу Г. П. В. с ЕГН: ********** и адрес: с. Радилово, ***, с основание: чл.

415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Твърди ищецът, че Г. П. В., ЕГН **********, е отправило искане за сключване на договор за заем между него и „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869.

Искането е попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на Заемодателя- https://credirect.bg.

Договорът за заем бил сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш" ООД.

1

„Сити Кеш" ООД изпратило на посочената от Заемателя електронна поща Общи условия, както и е предоставило чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания от Заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати" съгласно Общите условия Заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ , и то при условията при които последните са му предоставени.

Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление се считало получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система.

Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 654289, заедно с погасителния план към него и Общите условия.

Съгласно Общите условия, приети от Заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя (28/03/2022г.) и става задължителен и за двете страни.

Всички действия на потребителя могли да се проследят и от лог-файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Длъжникът не е погасил задълженията си по заема.

Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 1156/2024г. РС Пещера е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.

Формулират петитум да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Г. П. В. с ЕГН: ********** и адрес: с. Радилово, *** дължи на 2

„СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК: 202531869, сумата за главница: 687,80 лв. дължима и неплатена по договор за паричен заем № 654289 / 28/03/2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1156/2024г. РС Пещера по описа на Районен съд- Пещера.

Претендира разноски и ангажира доказателства.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Г. П. В. , с който оспорва иска по допустимост и по основание, излага съображения за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че посоченият ГПР не е действителният прилаган между страните, тъй като в него не била включена сумата за неустойка. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422 във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Обявено е безспорно между страните сключения Договор за паричен заем № 654289 / 28.03.2022г. за сума в размер на 1600 лева, изцяло усвоена от заемателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

От приложеното ч.гр.д.№1156/2024 на РС Пещера са установява, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №499/18.11.2024г.,с която е разпоредено длъжникът Г. П. В. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: 202531869 и адрес: гр. София, р-н Младост, бул.Цариградско шосе 115 Е , ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), сумата 1 600,00 лева (хиляда и шестстотин лева), представляваща главница, ведно със законна лихва върху главницата за период от 17.10.2024 г.

3 до изплащане на вземането, сумата 217,10 лева (двеста и седемнадесет лева и 10 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за период от 28.03.2022 г. до 28.10.2022 г., сумата 598,58 лева (петстотин деветдесет и осем лева и 58 стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 01.07.2022 г. до 01.09.2024 г., както и държавна такса в размер на 48,31 лева (четиридесет и осем лева и 31 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит номер: 654289/28.03.2022г.

С определение № 36/ 27.01.2025г. по ч.гр.д.№1156/2024г. е обезсилена частично заповед № 499/18.11.224г. в частта, с която е разпоредено длъжникът Г. П. В., ЕГН: **********, да заплати на кредитора „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, сумата, представляваща разликата над 687,80 лв. до присъдената със заповедта сума от 1600 лева - дължима главница по сключения между страните Договор за паричен заем № 654289/28.03.2022 г., сумата от 217,10 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от 28.03.2022 г. до 28.10.2022 г. и сумата от 598,58 лв., представляваща законна лихва за забава за период от 01.07.2022 г. до 01.09.2024 г.

Определението е влязло в законна сила.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Искът по чл. 422 от ГПК е предявен в указания едномесечен срок, поради което е процесуално допустим.

От приетия по делото Договор за паричен заем № 654289 / 28.03.2022г. за сума в размер на 1600 лева, се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по предоставяне на паричен заем.

На ответника е предоставен паричен заем в размер на 1600,00 лева, който следва да бъде погасен на 7 месечни вноски, при ГПР 47,83 %, фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %, първо плащане на дата 28.04.2022г. и последно плащане на дата 28.10.2022г. Ответникът е следвало да върне 1870,50 лева.

Предвидено и заплащането на неустойка в чл.6 ал. 2 от договора в 4 размер на 1 251,50 лева, в случай че потребителят не предостави в тридневен срок обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Сумата, дължима за неустойката е разсрочена отново на 7 вноски , съвпадащи с падежа на задължението за връщане на заема ведно с лихвата.

Така общата дължима сума по договора възлиза на 3108,20 лева.

Между страните не се спори и че няма пълно погашение на главницата, както и че към момента на приключване на устните състезания, дори към момента на образуване на заповедното производство е настъпил падежа и на последната вноска – 28.10.2022 г.

От приетата по делото икономическа експертиза се установява, че съгласно Договор за паричен заем Кредирект № 654289 от 28.03.2022 г., сключен между „Сити Кеш” ООД – заемодател и Г. П. В. – заемател, на последният е отпуснат паричен кредит в размер на 1 600.00 лв. Размерът на сумата по договора за паричен заем в размер на 1 600.00 лв е преведена в полза на Г. В. на 28.03.2022 г. чрез системата „Изипей“. Г. В. е извършил следните плащания в полза на „Сити Кеш“ ООД по договора за кредит : на 12.05.2022 г. – 447.20 лв.; на 17.05.2022 г. – 15.00 лв. ; на 30.07.2022 г. – 450.00.

Общо платени : 912.20 лв. Претендираната сума в исковата молба е 687.80 лв. е образувана като от дължимата главница – 1 600.00 лв. са приспаднати всички плащания – 912.20 лв.

Вещото лице е установило , че в размерът на ГПР, посочен в договора, не е включена сумата за неустойка, и ако при изчисляване на ГПР се включи дължимата неустойка размерът на ГПР ще надвиши размера на законната лихва повече от 5 пъти .

Експертизата е приета в о.с.з.

Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували облигационни правоотношения между ищеца – финансова институция и ответника – потребител по сключените 5 помежду им договор за паричен заем.

В Договора за потребителски кредит № 654289 от 28.03.2022г., е посочен процент на ГПР от 47,83 %.Този размер на ГПР обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката. Същата е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК./ в този смисъл е и последното решение от 13 март 2025 година на СЕС по дело № С-337/23 / . Размерът на неустойката е почти колкото самата главница, потребителят дължи сума по договора в размер на 3108,20 лева. , т.е. близо още веднъж самата главница.

Умишленото невключване на неустойката в ГПР по Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за паричен заем. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща единствено и само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От събраните по делото доказателства, се установява, че по Договора за потребителски кредит ответникът е заплатил 912.20 лв., при отпуснат заем в размер на 1600,00 лева. Тоест разликата, която се дължи от ответника е 687.80 лева, толкова колкото претендира и ищцовото дружество с исковата си молба.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено,че потребителят връща чистата стойност по кредите, поради което заплащането на други такси и разноски е недопустимо, последното е в аспекта на претендираната застрахователна премия.

Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск.

Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което е процесуално допустим.

Основанието за претендираната главница е идентично с посоченото в заповедта. Ноторно известно е обстоятелството, че дали ще се претендира част от уваженото вземане в заповедното производство, зависи единствено от волята на заявителя и това не прави производството 6 недопустимо.

Ето защо искът се явява основател като доказан по основание и по размер.

По разноските :

Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство

Предвид на което следва да се уважи искането за присъждане на разноски като в исковото производство в полза на ищеца се дължат юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, за държавна такса в размер на 25,00 лева, както и за експертиза в размер на 200,00 лева или общо 325,00 лева, а в заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят в размер на 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 25,00 лева съобразно уважения иск .