Решение № 18023 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18023 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря Л. П. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110112181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Р. Г., чрез адв. П. Р., срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И.

Пирогов“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение в ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че наложеното на ищцата със Заповед № РД-36-2 от 05.02.2025 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ било незаконосъобразно, а твърденията, изложени в нея – неверни. Възразява, че на процесната дата 10.10.2024 г. не се били случвали инциденти, нито е имало нарушения. Твърди, че в текста на заповедта непълно били описани само отделни елементи от възникналата на 16.09.2024 г. конфликтна ситуация, при която ищцата била малтретирана от своя колежка и други лица, които в последствие предизвикали и нейното уволнение. Описаният в заповедта за уволнение случай касаел инцидент от 16.09.2024 г., поради което не била налице твърдяната от работодателя „множественост“ и „системност“ на твърдените нарушения. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Т. Х..

1

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Възразява, че всички данни, събрани в хода на дисциплинарното производство, били еднопосочни относно датата на извършване на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, а именно 10.10.2024 г. Ситуацията от 16.09.2024 г., за която се говори в исковата молба, била различна. За нея ищцата споменавала за първи път в исковата си молба и не била доведена своевременно до знанието на работодателя. При налагане на дисциплинарното наказание били спазени всички законови изисквания – заповедта била мотивирана, издадена в сроковете по чл. 194 КТ и след спазване на процедурата по чл. 193 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като потвърди законността на извършеното уволнение. Претендира направените по делото разноски и присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата В. Р. Г., редовно призована, се явява лично и с адв. Р..

Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи всички направени искания. От събраните гласни доказателствени средства се потвърждавало твърдението, че ставало дума за абсолютно различни дати. Освен това от показанията на старшата сестра било видно, че и двете страни имали вина за създалата се ситуация. Претендира направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който следвало да се тълкува като списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Х.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове. В хода на устните състезания изразява становище, че предвид събраните писмени и гласни доказателства исковите претенции били неоснователни и недоказани.

Оспорената заповед била издадена в предвидената от закона форма, в рамките на законовите срокове и при спазване на критериите за определяне на дисциплинарното наказание.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори по делото, поради което е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период между страните съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение в ответното дружество.

Посоченото обстоятелство се потвърждава от трудов договор № 5198 от 01.10.2004 г. и всички допълнителни споразумения към него.

Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „медицинска сестра“ в Мултипрофилно спешно отделение на ответното дружество, 2 основните трудови задължения на ищцата включвали: да спазва работния график и установените изисквания за работа в отделението и лечебното заведение (т. 1.1); да изпълнява назначенията на дежурния лекар – повикване на консултанти, ЕКГ, санпропуск и др. (т. 1.11); да упражнява своята професия в съответствие с Кодекса за професионална етика и своите компетенции (т. 1.25). Медицинската сестра била административно подчинена на изпълнителния директор, главна медицинска сестра, началник отделение и старша медицинска сестра, а в лечебно-диагностичния процес – на началник отделение, шеф екип, дежурен лекар и старша медицинска сестра (т. 1.1 и т. 1.2 от раздел ІV „Подчиненост, организационни връзки и взаимоотношения). Съгласно т. 2 от раздел Х „Други изисквания“ в ежедневната си дейност медицинската сестра трябвало да спазва морално-етичните норми на поведение спрямо колеги и външни лица. Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била утвърдена от изпълнителния директор на ответното дружество на 01.12.2023 г. и връчена на ищцата.

Със заповед № РД-36-19 от 03.09.2024 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за следното нарушение на трудовата дисциплина: на 18.06.2024 г. около 20,30 ч., по време на нощното си дежурство в ЕКГ-кабинета В. Г. получила обаждане от служител на Отделението по гастроентерология за извършване на електрокардиограма на лежащо болен в отделението. На ищцата било обяснено, че медицинският апарат за извършване на електрокардиограми в отделението бил повреден, поради което се налагало изследването да бъде извършено от дежурен служител в ЕКГотделението. Независимо от това В. Г. категорично отказала да извърши ЕКГ-изследването, което възпрепятствало извиканият лекар-кардиолог да проведе назначената на пациента кардиологична консултация. Видно от отбелязване в заповедта, същата била връчена на ищцата на 05.09.2024 г., като по делото няма данни, а и твърдения наложеното дисциплинарно наказание да е било оспорено от служителя.

С доклад с рег. № РД-41-1944/04.11.2024 г. ръководителят на Мултипрофилно спешно отделение д-р Д. Д. уведомила изпълнителния директор на ответното дружество относно създадени конфликтни отношения в екипа, работещ в ЕКГ-кабинета на отделението. В тази връзка били проведени няколко срещи с персонала от този кабинет с участието на старша медицинска сестра М. Т. и психолозите на МСО, в резултат на които било установено наличието на междуличностни конфликти, влияещи върху качеството на работния процес, неспазване на трудовата дисциплина и поведение, несъответстващо на етичните норми и уронващо авторитета на болницата. Във връзка с тези констатации били предприети следните корекционно-превантивни мерки: ежеседмични индивидуални срещи и индивидуална работа с м. с. В. Г. с цел промяна в поведението й на работното място; наблюдение върху динамиката в междуличностните отношения на медицинските специалисти от ЕКГ-кабинета. Ищцата дори била преместена в други кабинети, но порочното й поведение и несправянето с трудовите й задължения продължили. Поради липса на трайна промяна в поведението на В. Г. въпреки предприетите мерки, д-р Д. предложила на ръководството на ответното дружество същата да бъде освободена.

3

Във връзка с информацията, изложена в доклад с рег. № РД-41-1944/04.11.2024 г., със Заповед № РД-26-2465/12.12.2024 г. било наредено на служител от отдел „Правен“ да извърши проверка и да изложи писмено предложението си в доклад. В тази връзка били изискани и получени обяснения от м. с. Д. Ц., ст. м. с. М. Т. и м. с. Р. Б.. И трите описали подробно случилото се на 10.10.2024 г. и поведението на В. Г..

На 09.01.2025 г. на ищцата била връчена покана № РД-41-1944/07.01.2025 г. за даване на обяснения за това, че на 10.10.2024 г. била дежурна в МСО и обслужвала пациент, когато от страна на колежката й Д. Ц. било прието обаждане от 105-ти кабинет на МСО за извършване на ЕКГ-изследване. Ищцата заявила, че тя ще отиде да извърши необходимото изследване, но впоследствие отказала да го направи, тъй като работното й време било свършило. Това наложило ЕКГ-то да бъде направено от Д. Ц. и довело до скандал между двете медицински сестри, прераснал във физическа саморазправа в кабинета на старшата медицинска сестра на МСО, където Г. оскубала Ц., а по-късно отправила заплахи към служителите в 123-ти кабинет, че ще ги „уволни“. Обясненията по описаното по-горе нарушение и други твърдени провинения следвало да бъдат предоставени от служителката в 7-дневен срок от получаване на поканата. В рамките на дадения й срок, а именно на 16.01.2025 г. ищцата депозирала обяснения с вх. № РД-41-1944/16.01.2025 г., в които заявила, че на 10.10.2024 г. не е имало конфликт между нея и м. с. Д. Ц. и не си спомня да е получавано обаждане от 105-ти кабинет и да е посещавала кабинета на старшата медицинска сестра. Г. отрекла да е посещавала 123-ти кабинет и да е отправяла заплахи.

Заявила, че изпълнява служебните си задължения според изискванията и при спазване на правилата, регламентирани в Кодекса за професионална етика.

Със Заповед № РД-36-2 от 05.02.2025 г. на работодателя, на основание чл. 190, ал. 1, т.

7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните нарушения на трудовата дисциплина: на 10.10.2024 г. било получено обаждане от 105-ти кабинет на МСО за извършване на ЕКГ-изследване на пациент, на който предстояла операция по спешност. Ищцата информирала колежката си Д.

Ц. – също медицинска сестра в МСО, че ще отиде да извърши изследването, но в последствие отказала и си тръгнала от кабинета заедно с апаратурата. Свидетел на случилото се била м. с. Р. Б., която получила обаждане от служител от операционния блок с въпроса защо пациентът все още не е транспортиран за операцията. Борисова отново позвънила до ЕКГ-кабинета с искане някой да извърши необходимото изследване, но се установило, че апаратурата е у ищцата. М. с. Борисова потърсила В. Г. с оглед спешната необходимост от апаратурата и състоянието на пациента и я видяла да провежда личен разговор в коридора на МСО. Това забавило извършването на ЕКГ-изследването, което било направено от Д. Ц., и довело до скандал между двете медицински сестри, прераснал във физическа саморазправа в кабинета на старшата медицинска сестра на МСО, където Г. нарушила физическата неприкосновеност на Ц. като я оскубала. При тези данни работодателят приел, че В. Г. създала риск за здравето на пациента и последващото му лечение, затруднения в работния процес на служителите от МСО и конфликтна ситуация 4 между медицинските сестри, които били на смяна – нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ. След съобразяване на тежестта на описаното нарушение, обстоятелствата, при които било извършено същото, и поведението на служителя, както и на обстоятелството, че със заповед № РД-36-19 от 03.09.2024 г. на ищцата било наложено предходно дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, работодателят й наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед № 41 от 07.02.2025 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 07.02.2025 г. Видно от отбелязване в двете заповеди, същите били връчени лично на В. Г. на 07.02.2025 г.