Определение № 995 от 20.01.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. Варна, 20.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110112022 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е проверка на подсъдността по чл. 119 ГПК , инициирано по възражение за неподсъдност по чл.119 ГПК, заявено в срока по чл.131 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег. вх.№ 94230/11.11.2025 г. , уточнена с молба № 100636/02.12.2025 г.

Ищецът „БУЛИТ“ ЕООД, ЕИК 103803667, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, вх. Д, ет. 7, ап. 117, представлявано от Георги Божидаров Куршумджиев, чрез пълномощника си адвокат Я. Н. Я. и Адвокатско дружество „Я.“, представлявано от Я. Н. Я., със съдебен адрес : гр. Варна, ***А, Адвокатско дружество „Я.“ тел.: *** е сезирал РС Варна с осъдителен иск предявен против ответника З. А.

ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от

Константин Стойчев Велев и Миролюб Панчев Иванов.

Твърди се в исковата молба, че между „Булит“ ЕООД и ЗАД „Армеец“ АД е сключена застрахователна полица № 0306X0911498 за застраховка „Каско“ за лек автомобил „Мазерати Гибли“, с peг № В5723ТН, със срок на действие от 22.05.2024 г. до 21.05.2025 г., с покрити рискове клауза - „Пълно Каско”.На 16.02.2025 г. управляващият „Булит“ ЕООД - Георги Божидаров Куршумджиев паркирал застрахования автомобил на адрес гр. Варна, ул.

„Христо Динев“ № 9. Сутринта на следващия ден - 17.02.2025 г., около 09:00 часа Георги Куршумджиев установил, че за времето от 21:00 часа на 16.02.2025 г. до 09:00 часа на 17.02.2025 г. неизвестно лице нанесло множество материални щети по лек автомобил „Мазерати Гибли“ с peг. № В5723ТН, собственост на „Булит“ ЕООД. В изпълнение на чл. 403 и чл. 395, ал. 7 от КЗ в законно установения срок застрахованият предявил претенция пред ЗАД „Армеец“ АД, за настъпилото събитие, за което била образувана щета № 13025030100430.

Сочи се хронологично в исковата молба предприетите действия от 1 ищеца и ответника по повод застрахователното събитие и се твърди, че на 26.09.2025 г. ответникът изплатил на ищеца сума от 37 377.34 лв., равняващи се на 19110.73 евро , а с писмо от 9.10.2025 г. ответникът уведомил ищеца , че разликата между изплатеното обезщетение и действителната стойност на МПС, към датата на застрахователното събитие, щяла да бъде доплатена след представяне на документ за прекратяване на регистрацията на МПС . Отказът на застрахователя да заплати обезщетение в размер на действителната стойност на МПС ,към датата на застрахователното събитие, ищецът определя като неоснователен , немотивиран и бланкетен. Твърди се от ищеца ясно , че не желае да се възползва от правото си да прекрати регистрацията на процесния автомобил, а предпочита да възстанови автомобила си . Сочи се от ищеца, че възстановителната стойност на процесния л.а. е 85740 лв. с ДДС, действителната стойност на автомобила, към датата на застрахователното събитие, възлизала на 60000 лв. , а последния документ представен от ищеца на ответника бил от 19.02.2025 г., т.е. срокът от 15 работни дни изтекъл на 13.03.2025 г., поради което считано от 14.03.2025 г. ответното дружество изпаднало в забава. При така изложените фактически твърдения ищецът обобщава, че ответникът му дължи обезщетение за забава от 2787.84 лв. върху изплатената сума от 37377.34 лв. за имуществени вреди от датата на която е изтекъл законно определения срок от 15 работни дни , а именно от 14.03.2025 г.до заплащането й - 26.09.2025 г., както и сумата от 2 047.08 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 22 622.66 лв. за периода от датата, на която е изтекъл законовия срок, считано от 14.03.2025 г. до завеждане на исковата молба ( т.е. до 11.11.2025г.) ,или общия размер на обезщетението за забава възлизал на 4834.92 лв. Предвид изложеното ищецът е сезирала съда с искането : на основание чл. 405, ал. 1 във вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ да бъде осъден ответника ЗАД „Армеец” АД да заплати на ищеца „Булит“ ЕООД сумата от 22 622.66 лева, представляваща незаплатената част от действителната стойност на лек автомобил „Мазерати Гибли“ с peг. № В5723ТН към деня на настъпване на застрахователно събитие; на основание чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника ЗАД „Армеец” АД да заплати на ищеца „Булит“ ЕООД сумата от 4 834.92 лева, представляваща сбор от сумата от 2787.84 лева, представляваща обезщетение за забава върху изплатената сума в размер на 37 377.34 лева за имуществени вреди от датата, на която е изтекъл законно определения срок от 15 работни дни, а именно 14.03.2025 г. до заплащането й - 26.09.2025 г., както и сумата от 2 047.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 22 622.66 лева за периода, от датата на която е изтекъл законовия срок, считано от 14.03.2025 г. до завеждане на исковата молба (11.11.2025 г.) ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба (11.11.2025г.) до окончателното изплащане на сумата;

В уточнителната си молба ищецът е прецизирал исканията си по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК .

С Разпореждане № 44022/03.12.2025 г. РС Варна е разпоредил връчване на книжата на ответника по реда на чл.131 ГПК .

В срока по чл.131 ГПК / видно от датата на която е получен преписа от искова молба и пощенското клеймо на отговора на искова молба / ответникът е депозирал писмен отговор.

2

Отговора на искова молба е регистриран във ВРС с рег.вх.№ 3267/26 от 15.01.2026 г. , подаден от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника – юрисконсулт Люба Маркова –Лозанова.

В отговора на искова молба, на първо място ответникът на основание чл.119 ГПК е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд Варна . Съгласно чл.108 ГПК , сочи ответника, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда , в чийто район се намира тяхното седалище .В случая, не били налице предпоставките на чл.113 ГПК - ищецът не бил „ потребител „ по смисъла на § 13 , т.1 от ЗЗП, т.к. е търговско дружество , поради което и не би могъл да се позовава на потребителската защита по смисъла на чл.117, ал.3 ГПК. Твърди се от ответника още, че не са налице предпоставките на чл.115 , ал.2 ГПК, доколкото разпоредбата касаела искове за обезщетение при непозволено увреждане , а настоящата претенция била за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „ Каско „ на МПС и ищецът нямал качеството „ увредено лице „ по см. на чл. 487 , ал. 2 от Кодекса за застраховането . С оглед горното и ответникът моли делото да бъде прекратено и /изпратено / по подсъдност на РС София .

Настоящият съдебен състав , за да се произнесе по възражението на ответника намира на първо място , че възражението е сторено в срока по чл.131 ГПК и в съответствие с чл.119 ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Видно е от исковата молба и от отговора на искова молба, че и ищеца и ответника са юридически лица, със седалище на ищеца в гр. Варна, а на ответника в гр.София. Липсва спор относно фактите , на които се основават исковете на ищеца и характера на исковете , а и е видно, че с депозиране на исковата молба във ВРС ищецът е избрал РС Варна като местно компетентен съд да се произнесе по спора по същество.

В сроковете по по чл.131 ГПК и чл. 119 ГПК ответникът е релевирал възражение за местна неподсъдност, което е и основателно.

Ищецът е търговско дружество, следователно не може да се ползва от разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Разпоредбата урежда правата на потребителите физически лица. Тъй като седалището и адреса на управление на ответното дружество са в гр. София, на основание чл. 105 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено за разглеждане от местно компетентния Софийски районен съд.

Настоящият съдебен състав отчита , че понятието „потребител“ има легална дефиниция в § 13, т. 1 от ДРЗЗП - всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая, ищецът не е физическо лице, а юридическо и няма качеството „потребител“, поради което и не може да се ползва изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК. (така : Определение № 69 / 28.01.2021г. по ч.т.д. № 1049 /2020г. на ВКС, II т.о.).

Съдът съобразява и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, която е приложима по отношение на искове, основани на твърдения за непозволено увреждане, при които активно процесуално легитимиран субект е увреденото 3 лице. В случаите, когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП, застрахованото лице не може да се ползва от изборната подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК.

Приложимостта на особената местна подсъдност по чл. 115 ал.2 от Г П К се прилага само по тези искове, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане и не се прилага по всички искове по КЗ. ( така :

Определение № 87 / 21.02.2020г. по ч.т.д. № 2870 /2019г. на ВКС, I т.о.).

В обобщение, т.к. не са налице основанията да се приложат нормите на чл. 115 , ал.2 и чл. 113 от ГПК, то следва и извода от правна страна, че в случая приложение намира ( така както възразява ответника ) общата местна подсъдност - чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК или исковете следва да се разгледат от съда, в района на който е седалището на ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а може да се произнесе при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба.

След като ответника е с регистрираното седалище в гр. София, и същият е направил и своевременно възражение по подсъдността, което е основателно , то делото следва да се разгледа от Софийски районен съд.

Водим от изложеното, Варненският районен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото първия екземпляр от отговор на искова молба рег.вх.№ 3267/26 от 15.01.2026 г. , ведно с описаните приложения и пощенския плик.

РАЗПОРЕЖДА ВРЪЧВАНЕ на преписа от екземпляр от отговор на искова молба рег.вх.№ 3267/26 от 15.01.2026 г. , ведно с описаните приложения на насрещната страна – ищеца , представляван от адв.Я.Я. от ВАК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 12022/2025 г. по описа на Районен съд Варна , ХLII -ри състав , поради неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от Определението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители ( а на ищеца да се връчи и преписа от отговора на искова молба с приложенията ).

ДЕЛОТО да се докладва при депозиране на Частна жалба или влизане в сила на Определението по подсъдността.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4