Решение № 259 от 03.07.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Р., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500345 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

О. Р., представлявана от кмета П.М., е обжалвала решение №501 от 13.04.2023г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д. N 20224520104295/22г. на РРС, с което е уважен предявеният срещу О.та иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, и е осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 162лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „ф.“, с рег.№****, увреден при ПТП настъпило на 04.08.2022г. на общински път II-23 от с.Ч. в посока с.Н., както и разноските по делото. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли претенциите, като неоснователни.

Въззиваемият Я. Й. Д., от гр.Р., чрез процесуалния представител адв.Г. В., изразява становище, че жалбата е неоснователна.

1

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Я. Й. Д. против О. Р., с която е предявен иск за заплащане на сумата от 162лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило при преминаване на лек автомобил, собственост на ищеца, през „голяма дупка в асфалта“ на общински път I I -23 /RSE 1130/ в посока с.Ч. – с.Н.. Ищецът твърди, че на 04.08.2022г., около 18.50ч в гр.Р., управлявайки собствения си лек автомобил „ф.“, с рег. № ****, по пътя с.Ч.-с.Н., на около 500м преди Л“ при разминаване с друг лек автомобил, усетил, че предната дясна гума на колата му се ударила в нещо.Оказало се, че колата е преминала през препятствие на пътя - дупка, при което се увредили предната дясна гума и джанта.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил механизма на настъпване на вредите - заявява, че описания в исковата молба механизъм не е в състояние да причини щетите, за които се претендира обезщетение.Оспорва представените писмени доказателства, сред които и Протокола за пътнотранспортно произшествие, тъй като актосъставителят не е възприел пътния инцидент непосредствено.Счита, че в исковата молба „не е изяснено с точност“ мястото на произшествието.Изразява становище, че искът не е доказан по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като излага твърдение, че ищецът е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните и атмосферните условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 ГПК, в първото по делото съдебно заседание първоинстанционният съд е направил доклад, който съдържа обстоятелствата от които произтичат претендираните в исковата молба права и възраженията на ответника, правната квалификация на правата претендирани от ищеца, насрещните възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В изпълнение на указанията на районния съд ищецът е 2 посочил писмени и гласни доказателства и изрично е заявил, че след разпита на свидетел ще прецени дали ще поиска и назначаване на съдебна автотехническа експертиза. В съдебно заседание на 16.03.2023г. първоинстанционният съд е изготвил нов, допълнителен доклад, с ново разпределение на доказателствената тежест, което предпоставя възможност за страните да направят нови доказателствени искания.

По делото е представен протокол за ПТП № 1769908, съставен от младши автоконтрольор при сектор ПП, в който е посочено, че на 04.08.2022г. в 18:55ч, на пътя между с.Н. – с.Ч., Я. Й. Д., управлявайки собствения си лек автомобил марка "ф.",ДКН ****, преминал през препятствие на пътя /дупка/, вследствие на което удря джанта и пука гума.

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан Ж.Ж., който в качеството си на автоконтрольор е посетил местопроизшествието и е съставил протокола за ПТП.

Свидетелят си спомня, че на 04.08.22г. го извикали да окаже съдействие във връзка с пътно-транспортно произшествие, което е станало на пътя с.Ч. – с.Н..На място установили водача на автомобила – Я. Д. и неговия автомобил "ф.". На пътя имало дълбока дупка през която т о й преминал, ударил си джантата, спукал гума. На място издали протокол, поискали да му помогнат да си смени гумата, но водачът казал, че е автомонтьор и пред тях си сменил гумата. Свидетелят потвърждава, че протоколът за ПТП бил съставен на мястото, имало и снимков материал- бил заснет автомобила и щетите. Лицето било тествано с дрегер за алкохол . Метереологичите условия били добри- лятно, сухо и ясно време през м. август. В Протокола е посочено, че не е констатирано наличие на алкохол.

По делото е приета автотехническа експертиза, от данните по която се установява, че причината за настъпване на ПТП е преминаване на автомобила през неравност на пътя.Вещото лице е обяснило механизма на произшествието, по следния начин : Когато колело на автомобила премине през дупка на пътя,възникват два удара.Първият е от пропадане на колелото в дупката, вторият е от удар в насрещния ръб.Първият удар е с малка сила.Вторият е с голяма сила, която зависи от постъпателната скорост на автомобила и остротата на насрещния ръб.На въпросния пътен участък няма ограничаване на скоростта под 90км/ч.В съдебно заседание експертът 3 разяснява, че увреждането съответства на данните за скоростта на автомобила в исковата молба – 60км/ч. Изразява становище, че безопасната скорост, при която не би настъпило такова увреждане, е 15-20км/ч.Уточнява, че не е имало разкъсване, а увреждане на основата на гумата и че гумата след увреждането няма никаква стойност. Като съобразява марката на гумата и размерите, вещото лице дава заключение, че цената на самата гума е 110лв, а обичайните разходи за смяна, демонтаж, монтаж и балансиране е 25лв /без ДДС/.С включен 20% ДДС стойността е 162лв.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.49 от ЗЗД.

По делото е установено, че участъкът, в който е станало произшествието, е общински път и е публична общинска собственост, съгласно чл.8,ал.3 от Закона за пътищата. Управлението на общинските пътища е възложено на кмета на О.та /чл. 19,ал.1,т.2 ЗП/ . В разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. "а" от ППЗП е предвидено, че организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на съответните общини.В резултат на бездействието на служители на О.та, на които е възложено от закона поддържането на процесния пътен участък, ищецът е претърпял вреди, които следва да се репарират чрез заплащане на обезщетение. Правилно районния съд е преценил, че от събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на увредения автомобил, на обща стойност 162лв, както е посочено в диспозитива на решението, а не 165лв отбелязано на стр.4 от мотивите.Оплакването във въззивната жалба, за допуснато процесуално нарушение при назначаването на съдебната автотехническа експертиза, тъй като това доказателствено искане на ищеца било преклудирано, е несъстоятелно. В първото съдебно заседание ищецът е заявил, че ще прецени дали ще поиска това доказателствено средство след изслушване на свидетел.

Нещо повече, в поредното съдебно заседание – на 16.03.3023г., първоинстанционният съд е направил допълнителен доклад на делото, разпределил е отново доказателствената тежест и това предпоставя и нова възможност на страните да посочат доказателства.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че

4 решението е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора, жалбоподателят дължи на въззиваемия разноските за тази инстанция, които следва да се присъдят изцяло, предвид липсата на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

На основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, на основание чл. 271 ал.1 предл. 1 ГПК, окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 501 от 13.04.2023г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№ 20224520104295/22г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Я. И. Д., ЕГН **********, от с.Ч., О.

Р., ул.“О., сумата 400лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5