Решение № 669 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100505450 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Сехт Консулт“ ЕООД срещу решение от 18.02.2025 г. по гр.д. №64020/2022 г. на Софийския районен съд, 141 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Областна дирекция по безопасност на храните /БДВХ/ - София-област осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД сумата от 16 200,00 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за текущо правно обслужване от 06.01.2021 г., дължимо за м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2022 г., м.04.2022 г., м.05.2022 г., м.06.2022 г., м.07.2022 г., м.08.2022 г., м.09.2022 г. и м.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установят конкретните дейности, които са били възложени на изпълнителя по процесния договор, респ. тяхното изпълнение. Поддържа, че на изпълнителя не може да бъде отказано заплащане поради това, че не е възлагана конкретна работа в определен период от време, а от съдържанието на договора следва извод именно, че уговореното възнаграждение не зависи от това дели е възлагана определена работа. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Областна дирекция по безопасност на храните /БДВХ/ - Софияобласт в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

СРС, 141 състав, е сезиран с иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за текущо правно обслужване от 06.01.2021 г.

За основателността на предявения иск е необходимо кумулативното наличие на следните материално правни предпоставки: наличието на сключен валиден договор за правно обслужване/текуща правна помощ между страните, както и уговорения размер на възнаграждение по същия.

По делото не се спори и е установено от представения по делото договор №1 от 05.01.2021 г., че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ответникът е възложил на ищеца текущо правно обслужване, вкл. изготвяне на проекти за наказателни постановления въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения, текущи консултантски услуги във вр. с правни проблеми, касаещи дейността на възложителя в областта на административното, вещното, трудовото и облигационното право и др., в т.ч. изготвяне на проекти на наказателни постановления, административни актове, заповеди, становища и др., както и при необходимост и поискване съдействие при изготвяне на актове за установяване на административни нарушения, констативни протокол и др. документи. В чл.2 е предвидено, че за осъществяване на процесуално представителство възложителя упълномощава адвокат за всеки отделен случай, като конкретните условия и дължимото възнаграждение между страните се уговарят допълнително в отделен договор за правна защита и съдействие. Установи се, че договорът е бил сключен с период на действие от една година и че същият изтича на 05.01.2022 г. Съгласно чл.4 ал.2 от договора, след изтичане на едногодишния срок, ако никоя от страните не възрази против продължаване действието на договора, то той се счита сключен за нов срок от една година, а в ал.4 на чл.4 е уговорено, че възражение против продължаване действието на договора следва да се направи не по-късно от една седмица от изтичане на съответния срок.

Спорно е между страните дали възложителят е прекратил договора преди изтичане на едногодишния срок с възражението по чл.4 ал.4 от договора, респ., ако договорът е продължен, дали изпълнителят е изпълнявал възложени му от възложителя конкретни дейности по договора.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводът на първоинстанционния съд, че процесният договор не е бил прекратен с изтичане на срока му, като същият е продължил действието си за още една година, съгласно чл.4 ал.2 от договора, т.е. от 05.01.2022 г. до 05.01.2023 г. Представеното писмено изявление от директора на ответника, изх.

№1490/21.12.2021 г., с което е направено възражение против продължаването на договора, не е достигнало до ищцовото дружество. Същото е изпратено до дружеството до седалище и 2 адрес на управление, посочен в ТР при АВ, с писмо с обратна разписка, но писмото е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена, т.е. връчването не е редовно, съобразно общите правила, уредени в чл.38-55 от ГПК и съобразно специалния закон - чл.36 вр. чл.6 ал.3 Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.44 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба.

Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба.

Пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се връщат веднага на подателите /чл.53 от цитираните Общи условия/. В случая, тъй като посочената причина за невръчване на пратката е непотърсването от получателя в определения срок, не може да се приеме редовно връчване на възражението. Не са налице и предпоставките за приложението на чл.50 ал.2 ГПК – търговецът да е напуснал адреса си, вписан в ТР.

Съгласно трайната практика на ВКС, договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. Когато е сключен договор за правно обслужване, адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време.

При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване, като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора /решение № 212/03.11.2017 г. по гр.д. №58/ 2017 г., ІV ГО на ВКС/. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован, поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично /в този смисъл решение № 94 от 20.04.2021 г. по гр.д. №2752/2020 г., IV ГО на ВКС/.

В процесния случай, тълкувайки отделните уговорки между страните в тяхната взаимовръзка и цялост, изхождайки от смисъла, който произтича от целия договор и съобразно неговата цел, на основание чл.20 ЗЗД, съдът намира, че по него не е уговорено възнаграждение за поемане на ангажимент на ищеца при необходимост да извършва услуги на ответника. В чл.6 ал.1 от договора е посочено изрично, че възнаграждението от 1350,00 лв. месечно без ДДС е дължимо „за предоставените по чл.1 ал.1 услуги“. Точно поради това за защита, състояща се в процесуално представителство, страните са се съгласили възложителят да дължи отделно уговорено възнаграждение /чл.2/. Ето защо, следва да се приеме, че в конкретния случай изпълнителят би имал право на възнаграждение, само ако е предоставил услуги и се е отчел пред възложителя, като, съгласно чл.6 ал.3 от договора, 3 възнаграждението се заплаща след представяне на подписан от страните приемопредавателен протокол и одобрен от директора на ОДБХ – София-област.

По делото са представени такива отчети от 04.02.2022 г., 02.03.2022 г., 05.04.2022 г., 05.05.2022 г., 05.06.2022 г., 05.07.2022 г., 08.08.2022 г., 05.09.2022 г., 05.10.2022 г. и 05.11.2022 г., в които отчети са посочени конкретните дейности по процесния договор през предходния месец. Отчетите са едностранно подписани само от представител на ищцовото дружество.

Към отчетите за всеки отделен месец са издадени и фактури за сумата от по 1620,00 лв. с ДДС.

Представена е по делото кореспонденция по ел. поща, водена между адв. К. и юрк. М. в периода 06.01.2022 г. – 16.12.2022 г., от която се установява, че адв. К. е давала информация по движението на висящи дела със страна ОДБХ - СО, както и е представяла проекти на АУАН и НП.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, се установява, че дружеството-ищец е осчетоводило издадените процесии фактури и ги е включило в дневниците за продажби за съответния данъчен период, и начисленият ДДС по тях е намерило отражение в подадените справки-декларации за ДДС за съответния данъчен период. От заключението се установява още, че съгласно процесните фактури не са осчетоводени, не са включени в дневниците за покупки на ответника, и в справкитедекларации за ДДС за съответните данъчни периоди, и ответникът не е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит по тях.

От показанията на свид. Г. К. се установява, че през 2021 г. – 2022 г. от ищцовото дружество и е възлагана работа по възлагане на ОДБХ – София-област, като през мес.01.2022 г. е изготвила: молби за отсъствие от съд. заседания, проекти за около 30 бр. наказателни постановления, молби и становища, касационни жалби, отговори на жалби и др., които са изпращани по имейл. Давала е устни консултации на служители на ответника, имала е срещи с директора /напр. 07.04.2022 г., 23.03.2022 г., 17.05.2022 г., 27.06.2022 г./ като за предоставяните услуги е изготвяла доклади и отчети, като до мес.05.2022 г. не е имало проблеми с договора и директора на ответника не е възразявал срещу отчетите.