Решение № 2037 от 05.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2037 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110167059 по описа за 2022 година

Предявени са от „МБ“ ООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление в гр.София срещу „П“ АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление в гр. Б обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 5361,18 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат, в лицето на г-н И. К. И., въз основа на сключена между страните Оферта № ..../06.11.2020 г. и Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 03.11.2020 г., по фактура с номер ..../29.11.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 год. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 1876,41 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на цената по фактурата, дължима на основание т. III.5. от цитирания Договор, изчислена на база 0,1 % от главницата за период от 350 дни забава, считано от 14.12.2021 г. до 28.11.2022 г., включително.

Ищецът твърди, че страните са страни по договор за предоставяне на посреднически услуги и подбор на персонал от 03.11.2020 г. при условия, посочени в търговска оферта № ..../06.11.2020 г. Излага се, че по този договор ищецът е „посредник“ на ответника по услуги по подбор на персонал (търсене, селекция и представяне на кандидати за работа), по конкретно за позицията „Мениджър човешки ресурси“, ниво „среден мениджмънт“, като му представил И. К. И., за което издал фактура на обща стойност 5 361,18 лева, със срок за плащане 13.12.2021 год. Възнаграждението за посредника било при селектиран-одобрен кандидат като в случая било определено като договореното след съгласуване с клиента и кандидата месечно брутно трудово възнаграждение от 3 191,18 лева било умножено по коефициента 1,4 пъти, съгласно офертата. Сочи, че кандидатът бил провел комуникации с представител на ответника и бил уговорил условия за започване на работа в началото на 2022 год., в това число и финансовите параметри. Сочи, че след това, обаче, трудов договор не бил сключен. Поддържа, че ответника отказал да заплати доброволно договореното възнаграждение. Върху сумата била начислена и договорената неустойка за забавено плащане в размер на 0,1% от неизплатеното възнаграждение за забава, която възлизала на 1 876,41 лева за период от 350 дни, за времето от 14.12.2021 год. до 28.11.2021 год., вкл.

С тези твърдения се желае решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати 1 сумата от 5361,18 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат, в лицето на г-н И. К.

И., въз основа на сключена между страните Оферта № ..../06.11.2020 г. и Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 03.11.2020 г., по фактура с номер ..../29.11.2021 г., ведно със законната лихва от 08.12.2022 год. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 1876,41 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на цената по фактурата, дължима на основание т. III.5. от цитирания договор, изчислена на база 0,1 % от главницата за период от 350 дни забава, считано от 14.12.2021 г. до 28.11.2022 г., включително. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „П“ АД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление в гр. Б е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на договора помежду им, но се оспорва изложеното за заплащане на възнаграждението от 5361,18 лева, което се дължи за одобрен от възложителя кандидат и сключен договор с него, а не както се излага в исковата молба за селектиран такъв. Оспорва се и точното изпълнение по договора, като се навежда, че не са представени доказателства, че представения кандидат от ищеца бил приет, както и че било постигнато съгласие с лицето И. И. и уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 3191,18 лева. Също така сочи, че в хода на изпълнение на договора за подбор на 19.02.2021 год. бил назначен предложен от ищеца кандидат, който напуснал на 14.04.2021 год., т. е. в договорения петмесечен гаранционен срок в офертата. За назначения кандидат ответника бил заплатил възнаграждение в размер на 3618,65 лева. При това положение дори и да се докажело, че представения от посредника кандидат е одобрен, то възнаграждение не се дължало, тъй като посредникът бил задължен да представи в гаранционния срок на съответната позиция алтернативен кандидат, за което не се дължало допълнително заплащане. При тези съображения моли съда да отхвърли предявените главен и акцесорен иск като неоснователни и недоказани. Ако съдът приеме, че същите са основателни, то прави възражение, че сумата следва да бъде намалена с платената такса ангажимент в размер на 720 лева с ДДС, която е заплатил за позицията „Мениджър човешки ресурси“ по издадена от ищеца фактура № ..../25.11.2020 год. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266, вр. чл. 258 от ЗЗД:

Съобразно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, по което ищеца, в качеството си изпълнител по подбор на кадри, по поръчка на ответника е изпълнил възложеното съгласно договорките помежду им, че работата е бил приета от възложителя, настъпването на изискуемостта на вземането за възнаграждение и размера на същото. В тежест на ответника е да докаже плащане на уговорената цена.

Не е спорно между страните, че същите са сключили Договор за предоставяне на посреднически услуги и подбор на персонал от 03.11.2020 г. при условия, посочени в търговска оферта № ..../06.11.2020 г.

Спорът е концентриран върху това дали единствено след сключване на трудов договор с предложен кандидат от посредника възниква правото на последния да получи възнаграждението си по договора за посредничество или такова е дължимо дори при селектиран кандидат, с който възложителят не е сключил трудов договор.

Установява се от приетия като доказателство по делото в заверен препис на процесния договор (лист 14-18 от делото), че съгласно чл. 1 от същия предметът му включва задължението на „МБ“ ООД в качеството му на посредник да предостави на „П“ АД като клиент посреднически услуги по наемане на работа въз основа на заявка оферта срещу договорено възнаграждение. В раздел I, чл. 3 от договора е дефинирано, че посредническите 2 услуги включват търсене, подбор и представяне на кандидати за работа от страна на посредника за назначаването им на работа от страна на клиента. В раздел I, чл. 4 от договора е посочено, че правата и задълженията на страните по договора се уреждат от клаузите на същия и Търговската оферта, неразделна част от договора. Съгласно раздел I, чл. 5 от договора посредникът осигурява гаранция съобразно Търговската оферта, съгласно която се задължава да предложи еднократно алтернативен кандидат под условието плащанията по съответната фактура да са извършени в договорените срокове. В раздел III, чл. 1 от договора е посочено, че възнаграждението за посредническите услуги се договаря между страните в Търговската оферта. В раздел III, чл. 3 от договора е предвидено, че посредникът има право на възнаграждение и в случай, че клиентът откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи споразумение със същия в период от 12 месеца, считано от датата, на която кандидатът първоначално е бил представен на клиента, както и в случай, че трето лице, ползващо се с референции от клиента, сключи подобно споразумение с кандидата в същия срок.

По делото е представена търговска оферта № ..../06.11.2020 г. (лист 19-23 от делото), която е неразделна част от договора. В офертата в табличен вид са посочени подробно етапите, включени в методологията по подбор на персонал. В същата таблица е предвиден срок от пет работни дни от получаването на списъка със селектираните кандидати, в който клиентът предоставя на посредника обратна връзка за тях. В т. 12 от таблицата е посочено фактуриране и пълно плащане за всеки одобрен кандидат според условията на офертата.

Съгласно офертата възнаграждението за посредничеството за наемане на работа на селектиран кандидат за ниво „среден мениджмънт“ е 1.4 от месечното брутно възнаграждение, както и обща такса-ангажимент в размер на 600 лева, като е определен и срок за плащане – 5-дневен от датата на издаване на фактурата.

По делото са представени (на лист 24-26 от делото) справка за изчисляване на нетно/брутно възнаграждение, ведно с изчисление при формиране на цената при фактуриране, както и издадената от ищеца фактура № ..../29.11.2021 г. за сумата от 5361,18 лева с ДДС за такса подбор по оферта № ..../06.11.2020 г. за лицето И. И.. От представеното по делото „известие за дължима сума“ от 06.11.2020 г. (лист 40 от делото) се установява, че ищцовото дружество е поканило ответното такова, в тридневен срок от получаване на известието да заплати дължимата сума по горецитираната фактура. От представеното по делото уведомление от „П“ АД (лист 41 от делото) се установява, че последното е отказало да заплати на ищеца претендираната от същия сума в размер на 5361,48 лева, с аргумент, че предложения от него кандидат не е назначен по трудово правоотношение при ответника.

Безспорно е между страните, а и се установява от представената електронна кореспонденция (на лист 27-39 от делото), че ответникът не е възразил срещу селектирания от ищеца кандидат И. И.. С писмо, посредством електронен имейл (на л. 30 от делото), И. И. е уведомил ищеца, че след проведен разговор със собственика на ответното дружество, двамата са решили че няма да започне работа по предложената му оферта. Видно от разменена между страните кореспонденция чрез имейли от 30.11.2022 г., от 04.01.2022 г. и от 05.01.2022 г. (на л. 32-37 от делото) се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че няма да плати възнаграждението по договора за посредничество, с аргументи, че процесната фактура не е приета/осчетоводена от същия и И. И. не е назначен на работа при него.

По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено. От същото се установява, че процесната фактура е редовно и своевременно осчетоводена от ищеца, включена е в Дневник за продажбите по ЗДДС за 11.2021 г., отразена е в съответната Справка – декларация по ЗДДС и данните са подадени в ТД на НАП с Уведомление. В заключението е посочено, че в счетоводството на ищеца, което е водено редовно и в съответствие с изискванията за хронологична последователност и документална обоснованост, няма данни за заплащане на процесната фактура от страна на ответника. Вещото лице П. Д. е констатирала, че в счетоводството на ответника процесната фактура № ..../29.11.2021 г. на стойност 5361,18 лева не е осчетоводена и за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2023 г. не е 3 включена в счетоводните регистри по сметка „Задължения към доставчици“ по партидата на ищеца.

По делото са снети и гласни доказателства.

По искане на ищеца са разпитани свидетелите И. И. и Р. Д.

От показанията на свидетеля И. И., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че същият е провел разговор със служители на ответното дружество по повод предложение за работа при същото в отдел „Човешки ресурси“.

Свидетелят посочва, че до сключване на трудов договор с ответника не се е стигнало, защото от него се е изисквало да поеме трудови ангажименти, в които не е бил компетентен.