Присъда № 21 от 06.02.2026, Районен съд - Бургас

М О Т И В И към

Присъда № 21/06.02.2026г. по НЧХД № 3834 от 2024 по описа на БРС Съдебното производство е образувано по тъжба на Ж. В. В., ЕГН: ********** против И. С. К., ЕГН: ********** с обвинениe в извършено престъпление по чл.147, ал. 1, вр. чл.148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т.2 от НК.

Тъжителят чрез повереника си ангажира доказателства в подкрепа на обвинението.

Моли за осъдителна присъда.

Подсъдимият се явява по делото, дава обяснения, в които заявява, че не е виновен.

Пояснява, че се случва всеки понякога да лъже, включително и той. Отрича да е недоволен от действията на кмета, като пояснява, че по много от проектите е гласувал с „да“. Заедно с процесуалния си представител ангажира доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и пледира за оправдаване.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът приема за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият е общински съветник в община Камено, а тъжителят е кмет на общината - длъжностно лице.

На 12.07.2024 г., подс. К. публикувал във Фейсбук, в свой канал за разпространение изложение от свое име до зрителите му.

В това изложение, заявил множество, според тъжителя клеветнически твърдения, които засегнали дълбоко личната му чест и достойнство и накърнили авторитета му.

А) На 11 сек. от записа подсъдимият казал: „Кмета на общината излъга, че не е имало път Русокастро-Трояново и те (общинската администрация) са го направили.

Б) На 1м 37 подсъдимият казал: „с втората лъжа която чухме, нагла лъжа че ще се правят тоалетни в т.нар. „музей“което няма да проработи“.

В) На 3м 06 сек от записа подсъдимият казал: „130 хил. лева държавата е отпуснала за снегопочистване. Не било вярно! .... 30 000лв се дадоха на тези които чистят големите пътища , но в тази докладна ни беше обяснено, че тези средства в населените места трябва да има готовност, да се почистват малките улици. Кметът излъга нагло“.

Изнасянето на тези твърдения в електронно издание в социална мрежа довело до разпространяването му сред огромен брой хора, като към момента на подаване на тъжбата, било харесано от 103 души, коментирано от 21 и споделено от 5 души.

По делото липсва спор относно авторството на процесната публикация.

Спорен остава въпросът за това, дали твърденията на К. са клеветнически по смисъла на чл.147 от НК, т.е. дали чрез тях са разпространени позорящи тъжителя обстоятелства или му е приписано извършването на престъпления.

1

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че подс. И. С. К., ЕГН:

********** е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.147, ал. 1, вр. чл.148, ал. 2, вр.чл.148, ал. 1, т.2 от НК.

На 12.07.2024г, в електронна публикация в своя личен канал в социалната интернет мрежа за видеосподеляне „ФЕЙСБУК“, К. е разгласил изброени и цитирани позорни обстоятелства за Ж. В. В., ЕГН: **********, а именно:

1.„Кметът на общината излъга, че не е имало път Русокастро- Трояново и те (общинската администрация) са го направили. Този път съществува на пътната карта на България от 1930 г. и никога на този път не е била ограничавана товароносимостта на автомобилите. Тези, които трябва да го поддържат, го осакатиха. Товарни автомобили сега не могат да минават

, те не го отремонтираха, те го осакатиха“.

2.„с втората лъжа, която чухме, нагла лъжа, че ще се правят тоалетни в т.нар. „музей“, което няма да проработи“.

3.“130 хил лева държавата е отпуснала за снегопочистване. Не било вярно! .... 30 000 лв. се дадоха на тези, които чистят големите пътища, но в тази докладна ни беше обяснено, че тези средства в населените места трябва да има готовност, да се почистват малките улици.

Кметът излъга нагло“.

Преценката на вложения в това твърдение смисъл, Съдът извежда от контекста му. За да бъде преценено същото като клеветническо, следва чрез въпросното твърдение да бъде надлежно доказано разпространението на позорно обстоятелство или приписването на престъпление с автор пострадалият тъжител. Позорно, съгласно установената практика е това твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото и отнасящ се до минало или настоящо поведение на пострадалото лице или отразяващ негови отрицателни качества. Клевета е и приписването на пострадалия на неизвършено от него престъпление, което следва да бъде конкретно противоправно, обществено опасно и наказуемо по НК деяние и същото макар и да не носи всички изискуеми от НК елементи на съответното престъпление, от житейска гледна точка да бъде свързвано от лицата, до вниманието на които обективно е достигнало това твърдение, с престъпен епитет.

В този смисъл, цитираното от тъжителя и изложено в от подсъдимия твърдение в цитираната публикация, безспорно може да бъде определено като клеветническо, тъй като преписва на тъжителя извършване на умишлено престъпление против личността – глава Втора от Особената част на НК.

Избраните от подсъдимия способи за доказване верността на горепосоченото твърдение, обвиняващо тъжителя в извършване на престъпление, не доказаха извършено престъпление от тъжителя, като в същото време не се оспори и авторството на подс. К. на горепосоченото твърдение.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

По отношение на първото твърдение: „Кмета на общината излъга, че не е имало път Русокастро-Трояново и те (общинската администрация) са го направили“. Безспорно е 2 установено, че този път съществува на пътната карта на България от над 70 години.

Въпросният път е бил ремонтиран, за което са приложени доказателства по делото, без да се изисква проектиране, разрешаване на строителството и без тъжителят да е участвала в този ремонт. Ремонтът е бил поддържащ, възстановила се е настилка по съществуващия път, съобразно изискванията в РБ. На практика тъжителят не е имал отношение в твърдяното „осакатяване“ на пътя, като не се събраха данни изобщо за такова увреждане.

По отношение на второто твърдение: .„с втората лъжа, която чухме, нагла лъжа, че ще се правят тоалетни в т.нар. „музей“, което няма да проработи“. Изграждането на тоалетни за музея е било заложено в проектите и плановете за ремонт на музея в с. Русокастро, за което са представени доказателства. О т строителната документация, приложена по делото става ясно, че тоалетна е вече изградена. Липсата на мръсна канализация, каквото е твърдението на подсъдимия не е пречка за нормалното функциониране, тъй като има възможности въпросното съоръжение да бъде изградено с изгребна яма или с локална пречиствателна станция, без това да застрашава здравето на обитателите в сградата. Категоричното твърдение на подсъдимия предполага, че след въвеждане в експлоатация, горепосоченото съоръжение не е сработило според изискванията – твърдение, което не се доказа в настоящото производство.

По отношение на третото твърдение: “130 хил лева държавата е отпуснала за снегопочистване. Не било вярно! .... 30 000 лв. се дадоха на тези, които чистят големите пътища, но в тази докладна ни беше обяснено, че тези средства в населените места трябва да има готовност, да се почистват малките улици. Кметът излъга нагло“. Твърдението, че остатъкът от тези средства е изразходван незаконно, също не се доказа от подсъдимия. По делото е приложена СТЕ, в която вещото лице установява точния размер на тази сума, начина на разходването и и при бъдещи бюджети и при наличие на икономии на тази сума.

По делото са изготвени СТЕ, чиито заключения съдът прие като задълбочени и професионално изготвени и приобщи към доказателствения материал по делото.

По делото са разпитани св. *** Съдът намира, че показанията им са ясни и непротиворечиви и се подкрепят от доказателствения материал по делото поради което, следва да бъдат кредитирани. Двамата свидетели заявяват, че на въпросния път е бил правен ремонт, тъй като преди това е бил на практика неизползваем. Това подкрепя тезата на тъжителя, че изобщо липсва „осакатяване“ на пътя, още по-малко с негово участие. По отношение на музея, св. *** потвърждава, че бил правен ремонт и „външната фасада била добре, но бил заключен и не знаел какво е вътре“. Добавя, че не знае кой ще го посещава.

Последното няма отношение към предмета на делото, тъй като евентуалната посещаемост е без значение в случая, а доказва тезата на тъжителя, че ремонт все пак е бил извършен и предстои експлоатация.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

За доказване на престъплението „клевета“ е необходимо от доказателствата, събрани по делото да следват изводи за безспорното авторство на лицето, което твърди, че тъжителят е извършил престъпление, както и твърденията безспорно да съдържат обвинение в престъпление на тъжителя, за което не са събрани данни, че е извършено, както е в настоящото производство.

Съдът цени всички описани по-горе писмени доказателства и доказатествени средства.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното 3 деяния, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Воден от гореизложеното, съдът установи, че във въпросната публикация, подсъдимият:

1.Прави разгласяването на горепосочените обстоятелства публично, тъй като публикация във Фейсбук представлява разгласяване пред множество лица. Изявленията са направени в социална мрежа с неограничен кръг адресати.

2.Налице е квалифициращ признак, тъй като разгласяването на информацията е направено чрез средство за масова информация или по друг публичен начин.

3.Твърденията му имат позорен характер. Изразите „излъга“, „нагла лъжа“, „излъга нагло“ не представляват само критика на политическа дейност, а съдържат твърдения за съзнателно и многократно лъжливо поведение на лице, което е публична личност.

4.Твърденията му засягат честта, достойнството и общественото доверие към пострадалия не само като гражданин, а като обществена фигура – кмет, тъй като са във връзка със задълженията, които изпълнява.

5. Твърденията му са за факти, а не оценъчни съждения. Подсъдимият не е изразил мнение от типа „според мен не казва истината“, а е заявил като установен факт, че тъжителят е излъгал, без да докаже истинността на подобни твърдения. Именно тази граница е много важна, за да се приеме, че евентуално подсъдимият е дал само оценъчните съждения (мненията), които не подлежат на доказване за истинност. В случая, К. е заявил в категоричност горепосочените твърдения, без да е доказал по несъмнен начин истинността на разгласените обстоятелства.

Имайки предвид изложените до тук мотиви съдът намира, че подсъдимият И. С. К., ЕГН: ********** е авторът на процесните твърдения, които са клеветнически и от обективна и субективна страна е осъществил признаците на състав на чл.147, ал. 1, вр. чл.148, ал. 2, вр.чл.148, ал. 1, т.2 от НК.

За да е налице престъпление по чл.147 ал.1 НК, от обективна страна следва да е разгласено клеветническо твърдение, което безспорно е извършено. Предмет на клеветата могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, което носи информация за точно определено обстоятелство. За разлика от обидата, средството на клеветата не е квалификация, епитет, оценка, твърдение, а факт (обстоятелство), т.е нещо, което се е случило в действителността и може да бъде доказано.

За осъществяването на престъплението клевета е необходимо разгласените твърдения да са неверни.

С излагането на тези твърдения, подсъдимият е целял да разпространи именно такава информация по отношение на тъжителя, с която да го опозори. В контекста на това следва да се отбележи, че тъжителят е публична личност - кмет и оттук следва са бъде извлечена и съставомерността от субективна страна когато е осъществена при пряк умисъл, в интелектуалния аспект, на който се включва знание на подсъдимия, че твърденията, които съобщава, клеветят тъжителя, а във волевия - желанието му да опозори личността на лицето, за което се разпространяват твърденията, т.е. деянието е извършено с пряк умисъл.