Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 45 от 14.03.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7/2023
Вид
Протокол № 45
Подписан
14.03.2023
В сила
14.03.2023
Състав
Пламен Ангелов Синков, Петя Иванова Петрова Дакова, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 45 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600007 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 11.20 часа, поради участие на двама от членовете на съдебния състав в разглеждане на ВНОХД № 13/2023 г., в същата съдебна зала.

Жалбоподателят подсъдим Г. Н. И. , се явява лично и с упълномощения защитник адв. В. А.

Апелативна прокуратура - Бургас се представлява прокурор Й.

Г.

Явява се допуснатия до разпит в качество на свидетел И. П. А.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. И.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за разглеждане на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличност на свидетеля И. А., както следва:

И. П. А. – ЕГН **********, *********.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 280 НК.

Обещава да говори истината.

На въпроси на съда:

СВИДЕТЕЛЯТ А.: С подсъдимия се запознахме в хижата на Р..

Мисля, че това беше преди 2-3 години, през 2020 година, късна есен или в началото на зимата. Хижата се намира в село Дъскотна, на края на селото. Аз бях отседнал в хижата с един мой приятел. В хижата бях с туристическа цел.

Няколко пъти съм посещавал тази хижа и тогава, когато се запознах с подсъдимия, аз за пореден път бях отседнал за няколко дни там. Знам, че в с.Добромир има едно место, която се казва „Чудните скали“. Под него има път и там има едно силно енергийно място. Има полза от това място. Исках да се лекувам там. Освен там, енергийно място има в местността „Уч кая“.

В хижата вечер всички, които пребивавахме там, се събираме, вечеряме заедно и по този повод се запознах с подсъдимия, с П. и с М.. Тези две лица – П. и М. бяха в компанията на Г.. В разговор веднъж останах с убеждение, че М. е доста богат, а те му бяха работници. Останах с това убеждение, защото веднъж в разговор М. каза: „Те са бедни, аз им плащам да дойдат да копаят“. Г. беше човек механик, който му поправяше колите. М. имаше някакви коли и все повредени. М. търсеше злато. Аз понеже мога да откривам вода, занимавам се с радиестезия, но да Ви кажа за злато много не им вярвам, защото те не могат да си служат с багети, това е сложна работа.

Стана приказка веднъж дали мога да открия кухина. Казах, че кухина мога да открия и дори отидохме там, на място където работеха. Там беше М., там беше П., беше и Г.. Казва се П., но му викаха П.. П. /П./ и М., са *****, но си говорехме на български език с тях. Тогава М. каза: „Търсим но нямаме солиден уред“. Каза: „Имам един металотърсач, но той е такъв, който работи на 20-30 сантиметра. Трябва ми по-голям уред“. Казах му, че не знам. По този повод им казах, че ако има кухина, мога да я намеря. Кухина не открих, защото това показват багетите. Не мога да кажа, че има, като няма кухина, не открих такава.

2

На въпроси на адв. А.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Уредът беше в хижата, той беше на М..

Цялата работа М. я организираше. Вечерта М. носеше продукти за ядене – сирене, кашкавал, хляб, бира и цигари им даваше на П. и на Г.. Когато е ставало въпрос, М. казваше: „Остави, те са бедни, ако не съм аз…“. Той каза, че П. и Г. са негови хора.

На мястото, където търсихме кухина, мисля, че имаше някакво техническо съоръжение да им помага, но какво беше точно, не мога да кажа.

Имаше изкопана дупка, не беше голяма, малка изкопана дупка беше.

Когато пристигнахме, те може би са спрели работа. Никой не работеше, но основният работник, доколкото разбрах от тях, беше П.. Г. беше механикът по поддържането на инструментите, по поддържането на машините, а пък основно мисля, че П. работеше, защото М. с единия крак накуцваше. Винаги са били заедно с М. в хижата и там ги сварих бяха заедно.

На въпроси на съда.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Друг път, когато съм ходил в хижата, също съм виждал П. и Г. там.

На въпроси на адв. А.:

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Автомобилите бяха на М., той сам си казваше: “Аз разполагам с няколко автомобила“. М. караше един автомобил.

Не мога да кажа каква марка е, но беше джип. На мен М. не ми е плащал.

Просто така отидох. Аз видях металотърсач. М. каза: „Имам металотърсач, обаче работи на плитко. Да знаеш някой да има голям?“, а аз казах, че не знам. Металотърсачът го видях в хижата, но кой го ползваше, не мога да кажа. Това според мен беше монитарен металотърсач. Не съм присъствал там когато дойде полицията. От М. разбрах, че търсели злато, той така ми каза.

На въпроси на прокурора.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: За марка не мога да кажа какъв беше автомобилът, но беше джип и се управляваше от М.. Имаше мисля, че още два автомобила в района на хижата, но каква марка не мога да Ви кажа, не съм се интересувал. Не си спомням номера на автомобила.

Металотърсъчат е една малка пита с дръжка и има отгоре някаква скала. Не мога да Ви кажа точно какво представлява, нито каква марка е, не ме е интересувало. М. каза: „Разполагам с един металотърсач, който работи на 20-30 сантиметра, повече не може“. И ме пита дали зная някой да има поголям апарат, който да открива, но аз от къде да знам. Аз живея в гр. Ловеч.

Аз съм живял във Варна десетина години и там се запознах с едни ясновидки, 3 които ми казаха, че е най-добре за моето положение да отида на въздух, на тишина и тогава предпочетох балкана и отидох. Живял съм в с. Добромир.

После съм живял на палатка, за да мога да си възстановя здравето. Сега си живея в Ловеч. Синът ми има голяма къща. Апартаментът го продадох, защото трябваше да се издържаме. Той работи в София и аз сега живея в къщата на сина ми в Ловеч, за да я поддържам.

На въпроси на съда.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Във Варна не съм срещал П., М. и Г.. Срещах ги само в хижата.

На въпроси на прокурора.

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Г. поддържаше техниката, но каква техника, не мога да кажа, не съм обърнал внимание. Икономист съм по професия.

От там го познавам Г. като човек и сега, когато ми се обади за свидетел, казах, че ще дойда и това, което знам, това мога да Ви кажа. Повече нищо не мога да кажа. Не сме говорили по въпроса за поддръжка на техниката. Дори сега, когато ми предложи да стана свидетел, не е ставало въпрос кой, кога, как. Той ми каза само: „Кажи как ме познаваш“ и това беше положението.

Мисля, че това беше късната есен на 2020 година, коя дата ако става въпрос, в хижата трябва да има записано, не знам. Документ не съм получавал, че съм живял в хижата, но може би има записано. Имаше и други хора тогава в хижата. Различно е било. Минавали са и групи, които отсядат.

На няколко пъти съм бил там в хижата. И те като рибарите започват да се хвалят какво е, що е. Нали Ви казах, той търсеше уред, който да открива на голяма дълбочина, но не може да намери. Това е сложна работа според мен.

Аз имам и други познания, трябва да ти се даде и да имаше божествена подкрепа, за да откриеш съкровище. Те са енергийно защитени.

Това е мое вярване.

На въпрос на адв. А..

СВИДЕТЕЛЯТ А.: Приказва се, че в този район имало заровено съкровище, но според мен това са празни приказки, за някой си дядо З.