Решение № 223 от 23.07.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. гр. Димитровград, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20265610100625 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. М. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за паричен заем № 4433412, като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП - съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя неравноправна е защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/, а в условията на евентуалност се твърди нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.З от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния договор вследствие на сключения въз основа на него договор за поръчителство става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и заобикаля закона защото посочения в договора ГПР е различен от действителния. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че на 18.03.2022 г. е сключил с ответното дружество договор за паричен заем № 4433412, размерът на който възлиза на 1500 лева. Сочи, че съгласно чл. 4 от процесния договор страните са се съгласили същият да бъде обезпечен е гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на ответното дружество. Твърди се, че на 18.03.2022 г. ищецът е сключил договор за предоставяне на банкова гаранция № 4433412 с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който 1

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на Е. С. М.. Посочва, че обезпечението се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за гаранция, ищецът и се е задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в общ размер на 681,85 лева, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, като е изготвен комбиниран погасителен план. Твърди се, че е влязло в законна сила решение № 855/15.11.2024 г. по гр.д. № 4/2024 г. по описа на РС-Хасково, съдът прогласил за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 4433412 и е уважил осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на платено без основание възнаграждение за поръчителство по същия договор. Счита процесният договор за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно - годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Поддържа, че е налице грешно посочване на ГПР в процесния договор, а действителният такъв е в размер, многократно надвишаващ допустимия по чл.

19, ал.4 от ЗПК такъв. Доколкото още със сключване на договора е посочено, че дължи възнаграждение за допълнителна услуга, то същото следвало да бъде включено в размера на ГПР по кредита, тъй като представлява разход по същия по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Невключването на възнаграждението за гаранция в размера на ГПР според ищеца представлява заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и плащането на възнаграждение за гаранция не представлява плащане за услуга, а всъщност представлява прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на законоустановения максимален размер на ГПР. С тези действия кредиторът заобикаля изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на длъжника по кредита. Твърди, че неправилното посочване на ГПР е и в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят може да сравни продуктите адекватно. Счита, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР, се установява на база единна формула, залегнала в посочената Директива и транспонирана в ЗПК. Така грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР, респ.- целият договор следва да се обяви за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Ето защо ищецът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск.

Поддържа се, че в чл. 4 от процесния договор за заем липсва уговорено задължение за кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, както и че липсва предвидена санкция при непредоставяне на обезпечение.

2

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск за прогласяване недействителността на процесния сключен между страните договор за потребителски кредит е чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.П, ал.1, т. 10 от ЗПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че на 18.03.2022 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 4433412.

Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото, бяха представени договорите, като съдът приема за доказани фактите, изнесени в исковата молба.

От заключението на вещото лице, прието като доказателство по делото, без възражения от страните се установява, че общата сума, която Е. М. е заплатил по Договор за паричен заем Nº 4433412/18.03.2022 г., е в размер на 1582,35 лв., а по Договор за предоставяне на гаранция Nº 4433412/18.03.2022 г. е в размер на 386,84 лева. Размера, датата и разпределението на постьпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от клиента плащане, са: - 179,00 лв. на 28.04.2022 г. - погасена е погасителна вноска Nº 1 /с падеж 04.04.2022 г./ по Договор за паричен заем и по Договор за предоставяне на гаранция, както следва: 106,36 лв. главница, 20,19 лв. договорна лихва, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; - 179,00 лв. на 03.05.2022 г. погасена е погасителна вноска Nº 2 /с падеж 18.04.2022 г./ по Договор за паричен заем и по Договор за предоставяне на гаранция, както следва: 107,79 лв. главница, 18,76 лв. договорна лихва, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; - 358,00 лв. на 16.05.2022 г. - погасени са: погасителна вноска Nº З /с падеж 02.05.2022 г./ по Договор за паричен заем и по Договор за предоставяне на гаранция, както следва: 109,24 лв. главница, 17,31 лв. договорна лихва, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция и погасителна вноска Nº 4 /с падеж 16.05.2022 г./ по Договор за паричен заем и по Договор за предоставяне на гаранция, както следва: 110,71 лв. главница, 15,84 лв. договорна лихва, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; - 1253,19 лв. на 26.05.2022 г. - погасени са: погасителна вноска Nº 5 /с падеж 30.05.2022 г./ по Договор за паричен заем и по Договор за предоставяне на гаранция, както следва: 112,20 лв. главница, 10,25 лв. договорна лихва, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; погасителна вноска Nº 6 /с падеж 13.06.2022 г./ по Договор за паричен заем и по Договор за Страница 4 от 5 ~ предоставяне на гаранция, както следва: 113,71 лв. главница, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; погасителна вноска № 7 /с падеж 27.06.2022 г./ по договор за паричен заем и по договор за предоставяне на гаранция; както следва: 115,24 лв. главница, 52,45 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; погасителна вноска № 8 /с падеж 11.07.2022 г./ по договор за паричен заем и 3 по договор за предоставяне на гаранция, както следва: 116,79 лв. главница, 19,69 лв. възнаграждение за предоставяне на гаранция; погасителна вноска № 9 /с падеж 25.07.2022 г./ по договор за паричен заем: 118,36 лв. главница; погасителна вноска № 10 /с падеж 08.08.2022 г./ по договор за паричен заем:

119,96 лв. главница; погасителна вноска № 11 /с падеж 22.08.2022 г./ по договор за паричен заем: 121,57 лв. главница; погасителна вноска № 12 /с падеж 05.09.2022 г./ по договор за паричен заем: 123,21 лв. главница; погасителна вноска № 13 /с падеж 19.09.2022 г./ по договор за паричен заем:

124,86 лв. главница. Съгласно датите на плащанията и внесените суми на тях, по договор за паричен заем № 4433412/18.03.2022 г. е изплатена сумата 1582,35 лв., дължима се както следва: - 1500,00 лв. - главница и - 82,35 лв. договорна лихва /по погасителна вноска № 5 с падеж 30.05.2022 г. е преизчислена като дължима към 26.05.2022 г./. Задължението е предсрочно погасено на 26.05.2022 г. Сумата на договорната лихва е изчислена при годишен лихвен процент 35,10%. Размерът й се различава от заложения по договор годишен лихвен процент в размер на 35,О0°/о. При усвоена сума в размер на 1500,00 лв. и обща сума за изплащане 2327,00 лв., платима на вноски в размер на 179,00 лв. на 14-дневен период, годишния лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 181,28%. В Закон за потребителския кредит, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2, е посочена формула за изчисление по алгебричен път на годишния процент на разходите. Изчислява се като се сумират всички разходи под формата на изходящи парични потоци по кредита, които ще се заплатят и получената сума се раздели на размера му на осреднена база за целия период на кредита. Така изчислено, при включването само на договорната лихва като разход на заемателя, ГПР възлиза на 40,221% и не се различава от размера, посочен по договор /40,22%/. Ако сумата, касаеща оскъпяване в размер на 681,85 лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които 52,45 лв., съгласно чл.4 от договор за паричен заем № 4433412 вр. чл.3 от договор за предоставяне на гаранция № 4433412, бъде прибавена към общите разходи на ищеца като потребител по кредита, размерът на ГПР възлиза на 443,541%, т.е. годишният процент на разходите в процентно измерение би нарастнал с 403,32% /443,541% - 40,221%/. Съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения /обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г./ за периода 18.03.2022 г. законната лихва по просрочени задължения е в размер на 10%. Размерът на договорната лихва е 3,51 пъти по-висок спрямо размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Размерът на договорната лихва при вкючване и на начислените суми по договор за предоставяне на гаранция е 1 8, 1 З пъти по-висок спрямо размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявените искове срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване 4 правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника са възникнали облигационни отношения по процесния договор за паричен заем, сключен във връзка с договор за паричен заем, както и че противоречи на закона. Не е спорно по делото, че страните са обвързани от договор за заем с №4433412/18.3.2022 г. Спазена е предвидената в чл. 9 от ЗПК писмена форма на потребителския договор.

Всеки е процесуално легитимиран и има правен интерес да предяви иск за нищожност на договор, още повече страна по такъв договор, тъй като правните последици на съдебното решение/ обективни предели на СПН/ установяват нищожността на договора, спрямо страните и трети лица/бъдещи цесионери/. Нищожността е изначална и следователно страните няма да бъдат обвързани от правните последици на договора изначално, така сякаш той никога не е съществувал. Именно поради тази характеристика на нищожността като юридически факт, точното изпълнение на договорите съгласно чл. 63 и сл. от ЗЗД е ирелевантно, тъй като не може да се изпълни точно задължение по нищожен договор, т.е. такъв който не е породил търсените от страните правни последици. Разглеждането на този правен спор има преюдициално значение обаче спрямо осъдителния иск по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД. Обективните предели на СПН обхващат опорочаващите сделката факти само при предявени иск по чл. 26,ал.1 ЗЗД и в този смисъл,възможността да бъде предявен предявен иск за защита на по-голямо по обем право, обичайно не изключва защитата на по-малко по обем правопритезателно/ Решение на СЕС по дело № C-321/22/. Злоупотребата с процесуални права е основание и поражда правен интерес от завеждане на осъдителен иск срещу злоупотребяващия, но не намира приложение в разглеждания случай. При преценка юридическия факт от който възникват претендираните парични вземания, съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в тълк. решение №1/2022 г. п тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, а когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор,ще бъде констатирана служебно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако бъдат игнорирани установените от съда факти, опорочаващи сделката. Някои от общите основания за нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.В разглеждания случай намират приложение нормите на ЗПК,ЗЗП, като съгласно Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.