Решение № 4719 от 04.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4719 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20211100512001 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК и по реда на чл.

274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 22.12.2020 г. на ищеца В. Д. К. срещу решение № 20258995/23.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 12524/2018 г. на Софийски районен съд, 58 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЗАД ОЗК - З.“ АД иск по чл. 432 ал. 1 КЗ за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение, претендирано по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между „ЗАД ОЗК - З.“ АД и застрахован при него водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, сочен за виновен за пътнотранспортното произшествие от 30.08.2016 г., в гр. София, както и по частна жалба от 16.6.2021 г. на ответника „ЗАД ОЗК - З.“ АД срещу определение № 20120047/19.5.2023 г., постановено по гражданско дело № 12524/2018 г. на Софийски районен съд, 58 състав, в частта, с която е оставена без уважение 1 подадената от ответника молба за допълване на постановеното решение в частта за разноските с присъждане на 830 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят ищец поддържа, че решението на първоинстанционния съд било неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Противно на приетото от СРС, от съвкупната преценка на обясненията на ищеца, свидетелските показания и неоспореното от страните заключение по САТЕ се установявало наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, в резултат на което настъпило процесното събитие. По делото било доказано, че още преди навлизане в кръстовището с бул. „България“ между водачите настъпил словесен конфликт, който бил основен мотив за последвалото поведение на водача на автомобила, изразяващо се в застигане на ищеца и притискане към тротоара. Липсата на обсъждане на доказателствата, от които се установявали тези факти, както и съобразяването им, довело до неправилен извод за липса на доказано деяние. Съдът не е обсъдил в мотивите си обстоятелствата, при които двете превозни средства са се озовали в една и съща лента за движение, застигането на велосипеда от автомобила, пресичане на траекторията на движението му, което именно била причината за настъпване на събитието, вкл. според САТЕ. Според САТЕ причина за настъпване на събитието били действията на водача на МПС, който навлязъл в лентата за движение на велосипедиста, без да съобрази посоката и скоростта на движенето му, които е имал възможност да възприеме. Този механизъм се потвърждавал и от показанията на доведените от ищеца свидетели, както и от част от показанията на водача на автомобила. В останалата част показанията на последния били противоречиви, като не се подкрепяли от останалия събран доказателствен материал, поради което съдът неправилно ги кредитирал. От доказателствата по делото се установявало, че водачът на автомобила спрял рязко без причина, което е довело до настъпване на ПТП, като наличието на светофарна уредба не било доказано. Именно рязкото спиране на водача на МПС било причината велосипедистът да се удари в огледалната част на страничното огледало на МПС. При неправилно приложение на разпоредбите на ЗДвП съдът приел, че поведението на ищеца не било съобразено с установените в него правила, без да обсъди нарушенията на водача на 2 автомобила. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло решението на първоинстанционния и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият и ответник по иска оспорва жалбата, като поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за липса на доказано виновно и противоправно поведение на водача на МПС бил правилен. Ето защо моли въззивния съд да потвърди изцяло решението. Претендира разноски.

В частната жалба, подадена срещу определението по чл. 248 ГПК, поддържа, че в срок било представено платежно нареждане, от което се установявало плащането на адвокатското възнаграждение. Ето защо моли въззивния съд да отмени определението в обжалваната част и да постанови друго, с което да му присъди разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищецът оспорва подадената частна жалба, като счита определението на първоинстанционния съд за правилно в обжалваната част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно като краен резултат, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния в частта им относно установената фактическа обстановка. По отношение на правната страна следва да се добави следното:

3

Според разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането , освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид липсата на твърдения и доказателства да е уговорено друго, доколкото процесният застрахователен договор е от 2015 г., точната правна квалификация на иска е чл. 226 , ал. 1 вр. чл. 257 КЗ /отм./.

Фактическият състав на вземането по чл. 226 ал. 1 вр. чл. 257 КЗ /отм./ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.

Основните спорни по делото въпроси се отнасят до точните обстоятелствата, при които е настъпило процесното събитие, по-конкретно дали процесното събитие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.

В исковата молба ищецът твърди, следните обстоятелства: „На 30.8.2016г. в гр. София докато управлявал велосипед на бул. Иван Гешов в посока бул. Цар Борис на светофара преди болница Св. Иван Рилски бил застигнат, притискан към бордюра и ударен с дясното огледало от водача на т.а. марка Фолксваген, модел Транспортер с Д.К. № СА **** СМ.“ В представените от ищеца документи се съдържат следните данни относно начина на настъпване на процесното събитие: 1/ в дадената при прегледа анамнеза /сведения от пациента за характера на възникналото заболяване/, обективирана в лист за преглед на пациент, носещ подпис на ищеца /л. 8/, е удостоверено, че ищецът е заявил, че е наранил лява предмишница след удар в автомобил с велосипед; 2/ в сведение, дадено от ищеца до органите на МВР на 30.8.2016 г. /л. 14/, е заявил следното: „На 30.08.2016 г. около 15,30 часа управлявайки личният си велосипед идвайки от пазар Иван Вазов с посока Георги Софийски след преминаване бул. България на междинният светофар автомобил с рег. № СА **** СМ преминава от крайна лява в крайна дясна лента притискайки ме към бордюра. Намалявайки автомобилът продължи да ме притиска към бордюра и без да остави място до, ме удари с дясното си огледало което в последствие се 4 беше счупило в ръката ми, оставяйки дълбока прорезна рана /лека телесна повреда/.“; по нататък в съшия документ е посочил: „Не желая издаване на констативен протокол и съдействие от КАТ, както и нямам претенции към органите на реда.“ В откритото съдебно заседание от 03.12.2018 г. ищецът е заявил пред съда, че не поискал протокол за събитието, защото бил в шок и прекарал 4 часа в болницата, както и че служителите на МВР го убедили да не предприема действия, тъй като в МПС имало двама души, които щели да опровергаят неговите твърдения.

Според показанията на доведените от ищеца свидетели - Е.Г.Д. и А. Д.а К.а, в деня на събитието двамата свидетели и ищецът отивали заедно до офис на куриер, за да изпратят багаж за чужда държава, в която заминавали на следващия ден да учат. За ищеца нямало място в автомобила /марка Тойота/, поради което свидетелите се придвижвали с него, а ищецът – с велосипеда си.

Автомобилът управлявал свидетелят К.а, а свидетелят Д. бил на пасажерското място. Тръгнали от гараж на ул. „Краище“, в кв. „Иван Вазов“, в гр. София.

Движели се по бул. „Петко Тодоров“, а след кръстовището с бул. „България“ било началото на бул. „ Академик Иван Евстратиев Гешов “, в посока към Военномедицинска академия. На кръстовището с бул. „България“ спрели на червен сигнал на светофарната уредба, като по-напред в същото платно – за направо, през два автомобила се намирал товарен инкасо автомобил /процесният товарен автомобил марка Фолксваген с рег. № ****/. Ищецът преминал между спрелите на светофара автомобили, като ги заобиколил.

Заобиколил и процесния товарен автомобил, който бил спрял на светофара с отворени предни врати, като ищецът затворил с ръка лявата врата на автомобила и преминал най-отпред – пред всички автомобили в колоната, а товарният автомобил останал в колоната, като бил втори или трети по ред.

Горните показания се потвърждават и от показанията на свидетеля Д.Н.Д., управлявал процесния товарен автомобил.

Противоречията в показанията на свидетелите са в развитието на обстоятелствата след зеления сигнал на светофарната уредба на кръстовището и потеглянето на автомобилите и велосипеда.

Според свидетеля Е. Д., след кръстовището на бул. „Акад. Ив. Евстр.

Гешов“ имало три ленти за движение в посоката, в която са се движили; малко преди спирка на градския транспорт в близост до Национален център 5 по хигиена „инкасо бусът започна да дава малко повече скорост и започва да затваря В. към бордюра“; лекият автомобил, в който пътували свидетелите, се движел в най-дясната лента, а товарният автомобил – между средна и дясна лента, като „затваряше В. постепенно към бордюра, при което по едно време инкасо бусът намали скоростта значително и съвсем скъси дистанцията между него, В. и бордюра“. Свидетелят продължава: „Затвори В. – нямаше място за В. да продължи по най-дясното платно. И някак си В. мина между това пространство, което беше малко. След това спряха.“ Според показанията на свидетеля А. К.а автомобилите и велосипедът пресекли бул. „България“, като управляваният от него автомобил се движел в дясно, товарният автомобил – в лява лента, ищецът – пред товарния автомобил, в дясната лента. Впоследствие бусът се престроил в дясната лента, като „започна да кара до В. и да го притиска надясно до бордюра“.

Продължава: „Инкасо бусът натисна рязко спирачки и аз видях стоповете да светят“. Според свидетеля, при разговор с ищеца по телефона, непосредствено след събитието, последният споделил, че „бусът го е блъснал“. Впоследствие – във ВМА, заявил следното: „Притиснал го бусът до тротоара, не му давайки място да мине и В. си е ударил ръката в неговото странично огледало и огледалото му е порязало ръката.“ Според заключението на САТЕ, изслушано и прието преди събиране на показанията на свидетеля Д.Д., от събраните доказателства се установява, че при последващ зелен сигнал на светофара /на кръстовището на бул.