Решение № 1299 от 22.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330117179 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. Д., ЕГН ********** представлявана от ЕАД Е.И., Булстат **** против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, с който са предявени установителни искове с правно основание член 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в член 6.2 от договора за паричен заем кредирект № ****, сключен на 22.02.2023г. , е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на член 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори на кредит.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за паричен заем кредирект № *** сключен на 22.02.2023 г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства от 2400 лв. при фиксиран лихвен процент 40,05 % и ГПР 48,03 %.

Твърди, че съгласно чл. 6.1 от договора същия е следвало да се обезпечи с банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията на чл. 33 от Общите условия към договора, като в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя и условията на чл. 6 от договора, същия дължи неустойка по чл. 6, т. 2 в размер на 4862,28 лева, която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноски, която се кумулирана месечна вноска за неустойка. Ищцата сочи, че е усвоила изцяло заема, но не дължи плащането за неустойка. Счита, че клаузата за неустойка противоречи на 1 добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.

11, т. 9 и 10 от ЗПК.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, с който заявява, че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право, доколкото в рамките на няколко дни ищцата е депозирала четири искови молби срещу представляваното дружество с една единствена цел да възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Посочва номерата на тези дела, а именно: гр. дело № 14971/2023 г.; гр. дело № 14970/2023 г. ; гр. дело № 14972/2023 г. и гр. дело № 17179/2023 г. Направено е искане за съединяване на горепосочените дела по реда на чл.

213 ГПК и постановяване на едно общо решение по тях. По отношение на предявените искове заявява, че същите са неоснователни, тъй като с процесната клауза за неустойка не се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, същата е действителна и уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателя не изпълни задълженията си да представи на кредитора поне едно обезпечение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделени следните обстоятелства: че на 22.03.2023г. между страните е сключен договор за паричен заем кредирект № ****, сключен на 22.02.2023 г., по силата на който ищецът е получил кредит в размер на 2400 лева, който е следвало да се погаси сумата на 18 броя месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент – 40,05% и ГПР от 48,03 %.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че процесната клауза е недействителна, като докаже всички елементи на фактическия състав на посоченото от него основание.

Безспорно между страните е, че "СИТИ КЕШ" ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, и като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

Спорно по делото е дали клаузата за неустойка е валидна и действителна.

Предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според което такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, вида 2 на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 4862,28 лева, ето защо предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции. Така уговорена е и неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока, и е предназначена да санкционира потребителя за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, което задължение има вторичен характер, като неизпълнението му няма пряк ефект върху основното задължение на потребител за погасяване на договора за потр. кредит. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се осуети. Освен това основната цел на уговорената неустоечна клауза е неоснователното обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като подлежащата на връщане сума е увеличена с размера на неустойката.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че не е налице валидна клауза за неустойка и съгласно чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата съставлява пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави се явява основателен и ще се уважи.

По отговорността за разноските:

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 194,49 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., но доколкото делото не е с правна и фактическа сложност на ЕАД Елена Иванова ще се присъди адв. възнаграждение от 360 лева с ДДС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза за неустойка, предвидена в член 6.2 от договор за паричен заем кредирект № ****, сключен на 22.02.2023 г., между Г. Д. Д., ЕГН **********, като кредитополучател и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, като кредитор, на основание противоречие с добрите нрави.

3

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Г. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 194,49 лева разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004 адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на Г. Д. Д., ЕГН **********, в размер на 360 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/_____________ 4