Решение № 1467 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. Пловдив, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502397 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. С. против решение № 2947/28.06.2024г. по гр.д.№ 9314/2023г. на ПдРС, XVIII гр.с., в частта, с която е признато за установено, че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.**** следните суми: 295,34 лева- главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 21.01.2020г. - 25.08.2020г. за имот, находящ се в гр. *****, и 59,66 лева - обезщетение за забава за периода 28.03.2020г. - 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.03.2023 г., до окончателното погасяване. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че наличието на облигационна връзка между страните по делото е останало недоказано, предвид липсата на доказателствата за това жалбоподателката да е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху горепосочения апартамент 15.

Нещо повече, по делото били налице доказателства за това, че собственик е друго лице, а именно Г. С.. Също така се сочи, че са налице доказателства за това че след развода на К. С. и Г. С. между тях е възникнало наемно правоотношение, по което тя е имала качеството на наемател. Оспорва се като недоказан фактът, че отчитането на потребената вода в имота е извършено при условията на неизправно измервателно устройство. Липсвали доказателства за това кога и по какъв начин е констатирана неизправност на водомера, а също така относно това и поради какви причини тази неизправност не е отстранена в срок по чл. 19 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД . Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и отхвърляне на исковете за главница и лихви.

От „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решенето в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, 1 същото било постановено при правилна преценка на събраните доказателства и юридическите факти от значение за спора по делото.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 9314/2023г. на ПдРС, XVIII гр.с. е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против К. Й. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Твърди, че К. С. е потребител на ВиК- услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 01.11.2013 г. – 25.08.2022 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *****, имала задължения за заплащане на предоставените й услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер от 2727,59 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 1139.28 лева, за периода 31.01.2014 г. – 31.01.2023г.. Ответницата фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № *****, в качеството си на собственик, а отношенията между дружеството и потребителя се уреждали от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия, поради неотговарящо на изискванията на Закона за измерванията, измервателно устройство. Посочва, че измервателните устройства в имотите на потребителите са индивидуални и предвид това подмяната им, респ. поставянето им е задължение за потребителя на ВиК- услуги. Поради липса на годно измервателно устройство в имота били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. В конкретния случай било начислено количество вода за двама обитатели. Освен това не бил осигуряван достъпът за отчет, поради което бил съставен протокол за отказан достъп на 26.07.2019г. и била издадена Заповед от 22.08.2019г. за прекъсване на ВиК- услуги.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. С., чрез назначения й особен представител адв. П., е подала отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени по основание и размер. Оспорва, че ответницата да е собственик и/или ползвател на апартамента- обект на потребление. Заявено е възражение за изтекла кратка 3 – годишна погасителна давност по отношение на претендираните вземания за главница и лихва, имащи характер на такива за периодични плащания.

По първоинстанционното дело са приети заверени копия от две съдебни решения. С влязло в законна сила на 26.04.2008г. решение № 56/13.03.2008 г. по бр.д. № 387/2007г. на ПдРС е прекратен гражданският брак между К. Й. С. и Г. Н. С., като ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 15, находящ се в гр.*****, е предоставено на съпругата К. С.. С решение № 2318/10.07.2017г. по гр. д. № 15069/2015 г. по описа на РС – Пловдив са отхвърлени предявените искове от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД искове против Г. Н. С., за дължимост на главни и акцесорни вземания за предоставени В и К услуги през периода от 01.11.2013 г. – 01.06.2015 г. за апартамент № 15, находящ се в гр. *****, като в мотивите си съдът е приел, че С. няма качеството на потребител поради това, че с бракоразводното решение въпросното жилище е предоставено за ползване на жалбоподателката в настоящето производство. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или 2 право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Видно от текста на посочената разпоредба, потребители на ВиК- услуги са не просто лицата, които ползват съответните обекти на потребление, а титулярите на вещно право на ползване върху тях.

Действително в §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се говори най- общо за ползватели на имоти, но тази разпоредба следва да се тълкува в съпоставка с разпоредбата на чл.3 от цитираната наредба, т.е. в смисъл, че потребители са титулярите на вещно право на ползване. В този смисъл е и чл.2 от Общите условия на въззиваемото дружество, като в алинея трета на посочения текст изрично е предвидено, че „Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок“.

По делото не са налице никакви доказателства за правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния имот- обект на потребление. В бракоразводното решение също не е отразени нищо относно правото на собственост върху семейното жилище. Записано е единствено, че ползването му се предоставя на съпругата.

Апартаментът може да е придобит от бившите съпрузи С.и в режим на СИО, може да е индивидуална собственост на единия или на другия, а може и трети лица да притежават вещни права върху него. Между двамата бивши съпрузи дори не е възникнало наемно правоотношение по чл.57 от действащия СК, тъй като бракът им е прекратен преди влизане в сила на 01.10.2009г. на този кодекс. В тази връзка следва все пак да е отбележи и това, че по делото не е налице и декларация по чл.2, ал.3 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД. Дори и само поради липсата на доказателства, даващи основание да се приеме, че жалбоподателката има качеството на потребител спрямо въззиваемото дружество за доставени в апартамент № 15, находящ се в гр.*****, ВиК- услуги исковете е следвало да бъдат отхвърлени. В тази връзка следва само да се добави, че лицето, на което е предоставено фактическото ползване на имот- обект на потребление на ВиК- услуги, има задължение да заплаща режийните разходи, включително и тези за ползвана в имота вода, но само спрямо този, който му е предоставил ползването- не и пряко спрямо доставчика на услугите. Ето защо, решението на ПдРС в обжалваното му част ще следва да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2947/28.06.2024г. по гр.д.№ 9314/2023г. на ПдРС, XVIII гр.с., в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката К. Й. С. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.**** следните суми: 295,34 лева- главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 21.01.2020г. - 25.08.2020г. за имот, находящ се в гр. *****, и 59,66 лева - обезщетение за забава за периода 28.03.2020г. - 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.03.2023 г., до окончателното погасяване, като вместо това

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.**** искове против К. Й. С. за това да бъде признато за установено, че тя му дължи сумата от 295,34 лева- главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 21.01.2020г. - 25.08.2020г. за имот, находящ се в гр. *****, и сумата от 59,66 лева - обезщетение за забава за периода 28.03.2020г. - 31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.03.2023 г., до окончателното погасяване.

3

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4