Решение № 136 от 14.10.2021, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. гр.Монтана, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20211630101346 по описа за 2021 година

Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Ищцата С. Ф. М., ЕГН ********** с адрес: .................. е предявила срещу ответника .................., ЕИК: ...... с адрес: ..... отрицателен установителен иск със следния петитум: да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество претендираните по Изпълнително дело № 20197480402011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И. суми, както следва: 950,58 лв. главница, 791,27 лв.-законна лихва за периода от 24.08.2012 г. до 02.11.2020 г., 148,70 лв.-разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства, В исковата молба се излагат следните твърдения:

Съобразно Изпълнителен лист издадена на 02.04.2013 г. от СГС на основание съдебно решение по арбитражно дело № 168 от 2012 г., наследодателката на ищцата е била осъдена да заплати на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД сума в размер на 2 851,74 лв. главница и 446,10 лв.присъдени разноски. ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД е цедирал 1 вземането си на ...................

Въз основа на гореописания изпълнителен лист ответното дружество е образувал ИД № 0197480402011 по описа на ЧСИ М.И. с рег. № 748-висящо към настоящия момент. Страни по посоченото изпълнително дело са ...................взискател и С.Ф. Младенова-длъжник, а размерът на дължимите суми към 19.10.2020 г. са в размер общо на 6 708,80 лв., от които: 2 851,74 лв. главница, 2 373,80 лв. законна лихва за периода от 24.08.2012 г. до 02.11.2020 г., 446,10 лв.-разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, 155,00 лв.-разноски по изпълнителното дело, 882,16 лв.-такси по ТТРЗЧСИ към 02.11.2020 г.

Преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ М.И., същото е било образувано при ЧСИ Р.А., като същото е прекратено през месец октомври 2018 г. Видно от положения щемпел върху приложения изпълнителен лист по изпълнително дело 2011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И., последното извършено изпълнително действие предприето по делото е от месец ноември 2013 г. От датата на последното изпълнително действие до датата на образуване на изпълнително дело 2011/2019 г. са изтекли повече от пет години, през които не били извършвани изпълнителни действия.

Ищецът се позовава на приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. постановено по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на разпоредбата на чл. 110 и чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, като исковете се оспорват като неоснователни.

В отговора се твърди следното:

Оспорва се твърдението на ищцата, че вземанията са погасени по давност, за което в писмения отговор се излагат пространни съображения.

Твърди, че перемпцията не прекъсва давността. Ответната страна се позовава на постановки на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което посочва кои процесуални действия на съдебния представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР се отменя като 2 загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., постановено по чл.58, т.1 от ЗУС/отм./, с което е постановено, че образуването на изпълнително дело прекъсва давността като по време на изпълнителното дело давност не тече.

Намира, че посоченото ТР действа занапред, поради което до постановяването му е действало ППВС № 3/18.11.1980 г. Следователно от образуването на ИД № 1136/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А. на 06.07.2013 г. до 26.06.2015 г. е намерило приложение посоченото ППВС и погасителна давност не е текла, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който е започнала да тече погасителна давност е 26.06.2015 г.-постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. Ответната страна твърди, че и след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. Като цяло намира, че по процесното вземане срещу С. Ф. М. не е изтекла погасителната давност.

Поради горното, ответникът отправя искане до МРС да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

От приетите по делото доказателства, безспорно се установява следното, което и не е спорно между страните:

Съобразно Изпълнителен лист издаден на 02.04.2013 г. от СГС на основание съдебно решение по арбитражно дело № 168 от 2012 г., наследодателката на ищцата е била осъдена да заплати на ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД сума в размер на 2 851,74 лв. главница и 446,10 лв.присъдени разноски. ,,ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕООД е цедирал вземането си на ...................

Въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано ИД № 3

0197480402011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И. с рег. № 748-висящо към настоящия момент. Страни по посоченото изпълнително дело са ...................взискател и С.Ф. Младенова-длъжник.

Преди образуването на изпълнителното дело при ЧСИ М.И., същото е било образувано при ЧСИ Р.А., като същото е прекратено с Постановление на ЧСИ от 10.10.2018 г. Последното изпълнително действие по това дело, съгласно положен от ЧСИ щемпел е от дата 04.09.2013 г.

По новото изпълнително дело обаче/ ИД № 0197480402011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И./, въз основа на процесния изпълнителен лист, на 26.09.2018 г. е последвало депозирането на молба за конституиране на нов взискател от ответника, с която е поискано извършването на изпълнителни действия- насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/задължително за съдилищата и относимо по настоящото дело/ се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., постановено по чл.58, т.1 от ЗУС/отм./, с което е постановено, че образуването на изпълнително дело прекъсва давността, като по време на изпълнителното дело давност не тече. Принципно действието на Тълкувателните решения на ВКС е занапред, действащо и по заварени случаи, но не и назад във времето/обратно действие/. Поради изложеното до постановяването на посоченото ТР е действало ППВС № 3/18.11.1980 г.

Следователно от образуването на ИД № 1136/2013 г. по описа на ЧСИ Р.А. на 06.07.2013 г. до 26.06.2015 г. е намерило приложение посоченото ППВС и погасителна давност не е текла, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който е започнала да тече погасителна давност е 26.06.2015 г.-постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.

В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадена дефиниция на ,,валидно изпълнително действие, прекъсващо давността‘‘. Такова е действието по предприемане на принудително изпълнение срещу длъжника и по-конкретно в случая насрочен опис на движими вещи. Последното такова е от дата 26.09.2018 г., респективно на тази дата е прекъсната отново погасителната давност. Считано от датата на действие на ТР № 2/26.06.2015 г -26.06.2015 г. до 26.09.2018 г.-датата на предприемане от страна на взискателя на изпълнителни действия, прекъсващи давността, не е изтекла 4 общата петгодишна погасителна давност. Респективно вземанията на ответното дружество към ищцата не са погасени чрез давностен срок и са дължими с мярката на държавна принуда.

Водим от горното съдът намира, че искът, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.3от ГПК,ответникът има право да му бъдат заплатени в пълен размер реализираните от него деловодни разноски.

Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Ф. М., ЕГН ********** с адрес:

.................. срещу ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ ‘‘ЕАД, ЕИК: ...... с адрес: ..... отрицателен установителен иск със следния петитум: да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество претендираните по Изпълнително дело № 20197480402011/2019 г. по описа на ЧСИ М.И. суми, както следва: 950,58 лв. главница, 791,27 лв.-законна лихва за периода от 24.08.2012 г. до 02.11.2020 г., 148,70 лв.-разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК С. Ф. М., ЕГН ********** с адрес:

.................. ДА ЗАПЛАТИ на .................., ЕИК: ...... с адрес: ..... сумата от 680,00 лв.-деловодни разноски за адвокатски хонорар. Посочената сума може да изплатена по следната банкова сметка на дружеството: БАНКА ,,РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, IBAN: BG15RZBB91551006000479,

BIC: RZBBBGSF.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5