Решение № 2435 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2435 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Б. Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Б. Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509284 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 7998/30.04.2024 г., постановено по гр. д. № 485/2023 г. по описа на СРС, 47 състав, са уважени изцяло обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които е признато за установено, че Б. Г. А., дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 2223,13 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, по договорна сметка № ******* с кл. № *******, за периода от 02.12.2019 г. до 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 02.09.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 91,88 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.01.2020 г. до 01.05.2022 г. върху претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2022 по ч. гр. д. № 48129/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Б. Г. А., чрез адвокат Н. И. И., с доводи за неправилност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът излага, че не е потребител на питейна вода, собственик или ползвател на процесния имот, както и че не се намира в облигационна връзка с насрещната страна. Сочи, че приетата от съда ССЕ е изготвена единствено на база частни документи, изхождащи от ищеца, като същите са били предоставени на вещото лице без да му е осигуряван реален достъп до счетоводството. Поддържа, че по делото не са представени карнети – първични документи, които да са подписани двустранно от потребител и от служител на ищеца-водоснабдително дружество, които да установяват реалната доставка на питейна вода до процесния имот за процесния период.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца 1

„Софийска вода” АД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. Г. А., дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 2223,13 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, по договорна сметка № ******* с кл. № *******, за периода от 02.12.2019 г. до 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 02.09.2022 г. до окончателното изплащане, и сумата от 91,88 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 02.01.2020 г. до 01.05.2022 г. върху претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2022 по ч. гр. д. № 48129/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – дали ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния водоснабден имот; потребявана ли е ВиК услуга по доставяне на питейна вода и за отвеждане и пречистване на отпадни води.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води включва следните елементи:

1. Валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предпоставка за което е установяване качеството потребител на ответника;

2. Ищецът-водоснабдително дружество е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за периода 05.06.2012 г. до 03.11.2018 г.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. Ето защо настоящият въззивен състав на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството www.sofiyskavoda.bg и представени по делото със заявлението в заповедното производство. Съгласно чл. 2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че 2 потребители са: а) юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и б) юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която ответникът е закупил с договор от 11.06.2007 г. недвижим имот – апртамент № 117, находящ се гр. София, ж. к. „*******. В последващи отбелязвания по справката са отбелязани налагане и вдигане на възбрани и учредяване на ипотека върху процесния имот. Справката от СВ-София, достъпвана чрез отдалечен достъп именно чрез системата ИКАР, има удостоверителна сила по отношение на вписаните актове, тъй като представлява извлечение от подреждането на актовете в книгите в хронологичен ред и е отражение на публичността на регистъра. В справката е индивидуализиран пълно процесният имот. Според чл. 80 ЗКИР актът за собственост се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998г. до 20.04.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с дружеството-ищец.

При оспорване на данните от отдалечения достъп до Имотния регистър, чиято достоверност съдът цени, имайки предвид, че вписванията се основават на документите за собственост, съхранявани в регистъра, ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, като установи, че се е разпоредил с имота за процесния период и не е негов собственик, респ. че е учредил вещно право на ползване на трето за спора лице или че е сключил договор, по силата на който ползването на жилището е предоставено другиму, на името на когото със съгласие на собственика е била открита партида. Такова насрещно доказване не е провеждано. Ето защо именно в качеството си на собственик на имота, ответникът се явява задължен за консумативните разноски за имота за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в процесния период 02.12.2019 г.-01.05.2022 г.

Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Приложими в отношенията между страните са Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената в приложение от министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост, са потребители на ВиК услугите, предоставяни от съответния оператор на територията, на която се намира съответния имот. Правилото кореспондира на понятието потребител на услугата в Закона и в ОУ на „Софийска вода“ АД. За възникване на облигационното отношение е достатъчно постигането на съгласие чрез сключване на договор съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. с лице, имащо качеството на потребител по чл. 3, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. (какъвто е и ответникът като собственик на обслужвания обект). Ирелевантно е дали процесният обект се използва фактически от собственика или от друго лице, комуто той е предоставил ползването на облигационно основание (арг. и от чл.

8, ал. 9 от Наредба 4/2004 г., съгласно който при наемно правоотношение задълженията за услугата са в тежест на наемодателя). Източник на облигационното отношение за осъществяване на ВиК услуги е писменият договор, като разкриването на абонатен номер на потребителя има само спомагателен (счетоводен, технически) характер. Единствената хипотеза, в която наличието на разкрит абонатен номер може да е основание за плащане, е тази по чл. 9а от Наредба № 4/2004 г. – когато въпреки промяната на титуляря на вещното право върху обслужвания имот не бъде променена партидата на потребителя, като в този 3 случай задължено ще остане лицето, на което е открита партида. В случая по делото е сключен договор между собственика и оператора-ищец.

От приетата пред първата инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ се установява, че е водоснабден процесният апартамент № 117 и е открита индивидуална партида с титуляр Б. Г.

А. по договорна сметка № ******* и кл. № *******. Налице са монтирани индивидуални водомери за топла и студена вода в жилището с фабричен № 1218441, № 1218461, № 1219024 и № 1250842. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 5 от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал.

6 Наредба № 4/14.09.2004 г. От констатациите на приетата пред първата инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ се установява, че вземанията се отнасят за потребление в имота, като консумираната вода е отчитана чрез реални отчети, самоотчети и служебно изчисляване въз основа на два предходни отчета, като обемът на доставените в имота ВиК услуги през този период възлиза на общо 782,247 куб. м. за процесния период, като стойността им възлиза на претендираната от ищеца сума от 2223,13 лв.