Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 26 от 12.05.2026, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Наказателно от частен характер дело 427/2025
Вид
Присъда № 26
Подписан
12.05.2026
Състав
Станислав Иванов Цветков

Цитирани разпоредби

МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Л.

Н. Л. от гр.С. против С. Х. Л. от същият град.В същата тъжителят развива оплаквания за извършено спрямо него престъпление, преследвано по частен път – клевета, нанесена публично, чрез публикуването на пост в страницата „С. и селата“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и разлепяйки пред ресторант „Х.“ три негови снимки с надпис върху тях, че е измамник.В тъжбата е формулирано искане подсъдимата Л. да бъде призната за виновна в това, че в периода 25.09.2025 г. – 31.10.2025 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на два пъти, публично приписала на Л. Н. Л. от гр.С. престъпление по чл.209 от НК и позорни обстоятелства: първият път - на 25.09.25 г., чрез публикуването на пост в страницата „С. и селата“ в социалната мрежа „Фейсбук“ - че е изпечен измамник, измамил много хора чрез фалшифициране на подписи и, че е осъждан от фирма за бързи кредити за измами и вторият път – на 31.10.25 г. разлепяйки пред ресторант „Х.“ три негови снимки с надпис върху тях, че е измамник – чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя Л. Н. Л., конституиран в процеса като граждански ищец, против подсъдимата С. Х. Л., с който се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 7 000.00лв., като се претендират и разноските по делото.

В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителя, който настоява подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание подсъдимата С. Х. Л. заявява, че е получила препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което й е повдигнато.Възползва се от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й обвинение, като не се признава за виновна и моли да бъде призната за невинна.В хода на съдебните прения защитника на подсъдимата пледира за постановяване на присъда, с която подзащитната й да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

От показанията на свидетелите К. Н. П., Д.Г. Л. и И. Б. И. и от останалите доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Тъжителят Л. Н. Л. и съпругата му – свид.Д.Г. Л. живеели в гр.С..Същият не бил осъждан за престъпления и имал брат – Х. Н. Л..Последният имал дъщеря – подс.С. Х.

Л., която била племенница на тъжителя.След кончината на родителите им взаимоотношенията между двете семейства били влошени.В социалната мрежа „Фейсубк“ имало създадена група „С. и селата“, където от различни потребители били публикувани различни постове.През втората половина на месец септември 2025 г. в посочената група, от профил с потребителско име „Stela Laleva“, бил публикуван текст, гласящ следното: „Напоследък много често четем публикации от хора изгорели с пари.Тук в С. имаме един изпечен измамник.Снимка няма да прикачвам голем красавец е.Но ако не искате да бъдете ужилени пазете се от #Л.#Н.#Л.“.Владее доста 1 добре и да фалшифицирва подписи.Имам колеги и близки, който вече изгоряха.Тук имам и ФБ.приятели които също пропищяха от измамника.Дано съм била малко поне полезна“.Публикацията била видяна от потребители на социалната мрежа, а някои от тях публикували коментари.В отговор на потребител от профила с потребителско име „Stela Laleva“ бил публикуван следния коментар: „дори разбрахме че от фирма за бързи кредити е съден и там за измами.Работел е там. Всякакъв вид. Ако желаеш иди му дай заем няма да го видиш. Иди му стани поръчител ще изплащаш Може направо да си оставиш само личната карта той си тегли чрез нея. Човека знае как. Ако ти се налага да направи подпис и това ще направи. Човека разори собствената си майка. Че вас ли няма“.Въпросната публикация и коментарите под нея станали достояние на голям кръг от хора, потребители на социалната мрежа „Фейсбук“, в частност на групата „С. и селата“.Свидетелката К. Н. П. също живеела в гр.С., познавала двете семейства и била съседка на тъжителя.Същата била пенсионерка и често се събирала с други жени от квартала на пейка, на която разговаряли помежду си.Отново през месец септември 2025 г. свид.П. излязла навън и се срещнала с други жени, с които седнали на една от пейките.На една от нейните комшийки с неустановена по делото самоличност на име Стефка посочената по-горе публикация била препратена през приложението „Вайбър“.В последствие тя го препратила отново през приложението „Вайбър“ на свид.П..След което последната прочела посочената по-горе публикация и коментарите на потребители под нея.След като седнали на пейката жените отново прочели въпросната публикация.Същата станала достояние и на съпругата на тъжителя – свид.Д.Г. Л., а в последствие и негово.Разбирайки за това тъжителят се почувствал омерзен и отчаян.В последствие, в края на месец октомври 2025 г., неустановено по делото лице разлепило пред ресторант „Х.“ в гр.С. три снимки на тъжителя с надпис върху всяка една от тях „Внимание измамник!“ и текст между тях „ВНИМАНИЕ!!! ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ТОЗИ ИЗМАМНИК Л..Мами хората с пари и ги завлича много се опариха от него. Дава кредити, но си взима и за себе си, а после ги ИЗПЛАЩАТЕ ВИЕ за да може той да ходи по почивки. Работи в … credit“.Същите били видяни от приятел на внука на тъжителя и съпругата му. Внука им бил извикан от неговия приятел, за да види разлепените снимки и текста на тях.След като ги видял внука на тъжителя му се обадил и му казал за видяното от него.След което снимал разлепеното и го изпратил на дядо си – тъжителя Л. Л..Семейството на тъжителя предположило, че публикацията във „Фейсбук“ и разлепеният плакат са дело на племенницата им – подс.С. Л., поради влошените им отношения и поведението на последната към нейния чичо.Поради тази причина, на 04.11.25 г. тъжителят подал жалба до Началника на РУ МВР С., която била заведена с вх. № 341000-7363 от 05.11.25 г. по описа на управлението.По повод на постъпилата жалба били снети писмени обяснения от тъжителя и подсъдимата от свид.И. Б. И. – служител на РУ МВР С..От страна на последния на подс.Л. бил съставен Протокол за предупреждение от 06.11.2025 г., с който била предупредена да се въздържа от определени действия, както и за наказателната отговорност.За резултата от извършената предварителна проверка от страна на свид.И. била изготвена справка, която била изпратена на РП Габрово.С Постановление от 26.11.2025 г. на прокурор при РП Габрово било отказано образуването на досъдебно производство.

В съдебните прения защитникът на подсъдимата излага доводи, че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да признае подзащитната й за невинна и оправдае по повдигнатото й с тъжбата обвинение, като същевременно отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

2

Твърди се, че обвинението почива на предположения и съмнителни по себе си писмени доказателства.Изисканата и приложена по делото преписка не представлявала писмено доказателство, доколкото не е събрана по реда на НПК.Събраните в нея данни били отправна точка за преценка, има ли престъпление, какво е и по какъв ред ще се търси отговорност.По преписката били приложени снимки, за които се твърди, че са от социалната мрежа „Фейсбук“, както и снимка на лист хартия с визуално изображение и текст, които всяко дете в училище с компютърна грамотност можело да измайстори, снемайки снимки от социалната мрежа.Дори по време на предварителната проверка не били положени усилия да се установи дали първата публикация е в социалната мрежа „Фейсбук“, в съответна каква група или раздел.Относно публикациите във „Фейсбук“ траен проблем бил, че поради липса на представителство на собственика в България не можело да бъдат изискани и предоставени данни за това кое лице е регистрирало даден профил в мрежата.Другият проблем, препятстващ еднозначното и категорично доказване бил авторството.Спорно и недоказуемо било в случая, кой е създал профила и чие е авторството на публикацията в процесния случай.Разпитаните по делото свидетели не доказали по никакъв начин, че на въпросните дати подсъдимата е направила тази публикация, камо ли пък, че профила е неин и тя го е регистрирала в тази социална мрежа.Относно обвинението за разлепеното пред ресторант „Хъшове“ послание нито един пряк свидетел не свидетелствал за неговото сътворяване от страна на подсъдимата, нито пък, че поставянето му е дело на подсъдимата.Извън съдебните признания под формата на обяснения не можели да бъдат валидно доказателство.Ползването на показанията на свид.И. Б. И. пък би било опит косвено да се доказва признание от страна на подсъдимата, дадено не по реда на НПК.

Съдът напълно споделя доводите на защитника на подсъдимата, че в случая, обвинението, което й е повдигнато не бе доказано по безспорен и несъмнен начин, каквито са изискванията на НПК.По делото на първо място не бе установено чий е профила в социалната мрежа „Фейсубк“ с профилно име „Stela Laleva“.Безспорно е, че името е сходно с това на подсъдимата, макар и изписано на латиница, но това по никакъв начин не доказва факта, че въпросният профил е на подсъдимата.По делото липсват каквито и да било доказателства, че това е така.На следващо място, дори и хипотетично да се приеме, че въпросният профил е създаден от подсъдимата и същият се поддържа от нея, то по делото по никакъв начин не се доказа, че въпросната публикация е била споделена във виртуалното пространство именно от подс.Л..Общоизвестен факт е, че профилите в тази социална мрежа често са обект на хакерски атаки, както и, че е напълно възможно въпросният профил да е бил използван от трето лице, неустановено по делото, което да е публикувало процесният пост.Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване на авторството на деянието.Те обаче не се установяван нито свидетелските показания, нито от останалите, събрани в хода на производството доказателства.В своите показания разпитаните свидетелки П. и Л. споделят за начина, по който са узнали за публикацията, предмет на обвинението, както и, че са се запознали с нейното съдържание.Но относно авторството на деянието излагат само свои лични предположения.Безспорно е, че тъжителят и подсъдимата, макар и в близка роднинска връзка, са в силно обтегнати отношения, но това само по себе си не представлява убедителен довод, при липсата на други доказателства, че деянието е осъществено от подсъдимата.Не може обясненията на подсъдимата, дадени в хода на предварителната проверка да бъдат приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите не са дадени по реда на НПК и същите не следва да бъдат ценени от настоящият съдебен 3 състав.Общоизвестна е порочната практика да се създават т.нар. фалшиви профили, през които има възможност за изпращане на текстове и изображения.След направената регистрация системата автоматично създава лична страница на потребителя/ т.нар. стена /, на която могат да бъдат оставяни съобщения от други профили и препратки към външни страници.Именно липсата на гаранции, че един профил отговаря само и единствено на една личност и само тази личност има възможност да се изразява / да изпраща текстови съобщения и да публикува изображения/ от този профил поставя под съмнение авторството на деянието.По делото освен компютърна разпечатка, която няма самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви други доказателства, които да обвържат подсъдимата като автор на публикацията в групата „С. и селата“.При горепосочения начин на регистрация и достъп до „Фейсбук“ автор на публикацията може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което от чужд профил или регистриран от него т.нар. фалшив профил да отправи обидни и клеветнически думи. Недоказано се явява и обвинението за разлепените снимки с текст пред ресторант „Х.“.Относно неговото авторство също липсват каквито и да било доказателства.Такива не се съдържат както в свидетелските показания, така и в приобщените по делото писмени доказателства.Безспорен е единствено факта, че такива са били разлепени пред посоченият по-горе ресторант, както и, че за същите тъжителя и съпругата му са разбрали от техният внук.От събраните по делото доказателства не се установи подсъдимата да е извършила вменените престъпления.С оглед установената по делото фактическа обстановка и след нейния правен анализ, съдът намира, че остава недоказано обвинението за престъпленията, описани в тъжбата.Авторството на деянието не е установено и при тази доказателствена съвкупност, за съда, то не е свързано с личността на подсъдимата.По изложените съображения, доколкото присъдата не може да се основава само на предположения, съдът на основание чл. 304 от НПК прие, че следва да признае подсъдимата за невиновна в извършването на процесните престъпления спрямо честта, достойнството и доброто име на тъжителя Л..