Решение № 8054 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8054 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110151574 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 772,06 лева, представляваща главница за доставена и потребена вода за периода от 01.10.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва от 13.05.2024 г.

(датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 37,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.11.2022 г. до 29.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 15897/29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 28043/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

В исковата молба ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата Р. Е. Е. въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни Общи условия. Посочва, че съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правотношение. В тази връзка твърди, че е предоставил на ответницата доставка на ВиК услуги за процесния период в имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Филиповци“, бл. 8Б, ап. 1, кл. № 1005460787, чиято стойност за периода от 01.10.2022 до 29.09.2023 г. възлизала на сумата от 772,02 лева за главница и на сумата от 37,06 лева за мораторна лихва за периода от 28.11.2022 г. до 29.10.2023 г.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Р. Е. Е. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е ползвател на ВиК в процесния имот, доколкото твърди, че не била нито собственик на същия, нито в нейна полза е било учредено вещно право върху него. Твърди, че в процесния имот не били извършвани реални отчети на ВиК услуги, както и че липсвали измервателни уреди за отчитане на същите. Оспорва и доставката на вода ,поради невъзможност за това ,поради ниско налягане на вода в тръбите Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1 по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, обема на реално доставената на ответника такава за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и спиране или прекъсване на давността и 2 по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума. В тежест на ищеца е да докаже и спиране или прекъсване на давността.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове ,предявени по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. са допустими - предявени са от лице заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника.

Разгледани по същество исковете са неоснователни.

Установява се по делото ,че ответницата Р. Е. Е. е настанена в общинско жилище със Заповед № 118/15.09.1986год. на СНС ,като е сключен и договор за наем на основание чл.22,ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински 2 жилища на територията на СО от 16.03.2007год. за общинско жилище ,находящо се в гр.София,ж.к.“Филиповци“ ,бл.8Б,ап.1,състоящ се от стая и кухня със застроена площ от 31,30кв.м. Договорът е безсрочен.

Със заявление за откриване на индивидуална партида от 31.10.2021год. Р. Е. Е. е поискала да й бъде открита такава ,в качеството на титуляр като е посочила ,че потребители са 7 лица.

Ответницата е обосновала възраженията си срещу исковете като е оспорила ,че има качеството на потребител, доставката на вода за питейни нужди ,както и че в процесния имот не били извършвани реални отчети на ВиК услуги, поради липса на измервателни уреди за отчитане на същите.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според § 1, ал.

1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от Закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги или на имоти в етажната собственост. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

Видно от представената по делото Заповед № 118/15.09.1986год. на СНС и договор за наем на общинско жилище от 2007год. ответницата е ползвала процесния имот частна общинска собственост. С оглед на това се налага извод, че като ползвател на имота, ответницата има качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е обвързан от облигационни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги в този имот и дължи заплащането на стойността им в сроковете, определени в Общите условия. Законът не поставя изискване за сключване на индивидуален писмен договор с потребителите, поради което липсата на такъв не се отразява на извода за наличието на облигационни отношения между страните още повече ,че е налице подадено заявление за откриване на индивидуална партида за имота от същата.

По делото не са доказани, обаче, количествата потребени в имота ВиК услуги за процесния период. По силата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и 3 експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Извършваната от ответното дружество услуга водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно чл. 5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г. На основание чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, от откриване на партидата и през целия процесен период доставените ВиК услуги са начислявани служебно - на база 9-ма обитатели, съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в течение на времето базата е увеличавана на основание 39, ал. 6 от Наредбата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че такова начисляване е допустимо по изключение, когато потребителят е без водомер, което се потвърждава и лично от явилата се в съдебно заседание ответница.

Така установеното дава основание на съда да приеме, че исковете са неоснователни.

Безспорно е по делото и се установява от заключението на СТЕ, че процесния имот е водоснабден. В чл. 39 от приложимата в отношенията между страните Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са регламентирани начините за определяне на изразходваните количества вода. Принципът е, че изразходваните количества вода се определят въз основа отчетените количества вода, преминали през общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа показанията на индивидуалните водомери. Според една от хипотезите - по чл. 39, ал. 3 от Наредбата, по изключение в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол, подписан от оператора и от упълномощения представител на етажната собственост. Според друга хипотеза - тази на чл. 39, ал. 4 в обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1. отчитат се преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1;

3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3; 5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.