Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10576 от 02.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16904/2024
Вид
Решение № 10576
Подписан
02.06.2026
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10576 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110116904 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Предявен е от С. Г. Г. срещу В. Я. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: **, с площ от 57,72 кв.м., с предназначение: жилище, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор

***, под обекта:

***, над обекта: ***, заедно с прилежащи части: избено помещение № 22 с площ от 2,29 кв.м. и 1,839% ид.части от общите части на сградата.

Ищецът поддържа, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.11.1990 г. в Г.а е придобила по време на брака си с в Г. правото на собственост върху делбения имот. Сочи, че в Г.а е починала на 26.03.1999 г., като е оставила наследници по закон съпруга си в Г., сина си я Г. и дъщеря си нп. С договор за дарение от 22.06.2001 г. нп е дарила собствената си 1/6 ид.ч. от процесния имот на в Г..

Последният е починал на 25.01.2014 г., като след смъртта си е оставил за наследници по закон сина си я Г. и дъщеря си нп. Последната е дарила на ищеца С. Г. собствените си 5/12 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. След настъпилата на 07.01.2023 г. смърт на я Г., останалите 7/12 ид.ч. от правото на собственост са придобити от ответника В. Г. на основание настъпилото наследствено правоприемство.

По така изложените доводи до съда е отправено искане да бъде допусната делба на процесния имот при посочените квоти, както и привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по делото особен представител адв. Н. Д., е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва наличието на съсобственост върху процесния имот. Моли да бъде допусната делба на процесния имот при посочените от ищеца квоти.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и 1 гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост, както и на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. Установяването на горните предпоставки е поставено в доказателствена тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай не съществува спор между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /л. 13-14 от делото/, се установява, че на 27.11.1990 г. в т Г.а е придобила по време на брака си с в г Г. на възмездно правно основание правото на собственост върху процесния имот, предмет на делбата, представляващ според посочения акт за собственост апартамент № 105, находящ се в гр. София, на 8-ми етаж, в жилищна сграда – блок № 55, вход Г, построен върху държавна земя, комплекс „Дружба“, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 57,72 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 22 с полезна площ от 2,29 кв.м., идеални части от общите части на сградата и 1,839% идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – тревна площ, запад – улица, север – ап. 104, юг – улица, отгоре – ап. 108, отдолу – ап.

102, при съседи на избеното помещение: мазе на ап. 104, мазе на ап. 106, мазена ап.

108, коридор.

Съгласно правилата на действащите от 1968 година семейни кодекси, а именно:

СК/68г.-отм. , СК/85г.-отм. и СК/2009г., имотите, придобити по време на брака между съпрузите чрез възмездна сделка са съпритежание в режим на съпружеска имуществена общност.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РИС21УГ51-8113/07.10.2021 г., издадено от Столична община, район Искър /л. 5 от делото/, в т Г.а е починала на 26.03.1999 г. Със смъртта на съпругата се е прекратила брачната връзка между нея и в г Г., както и съществуващата помежду им имуществена общност, като същата се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни дялове /по 1/2 ид.ч./.

По силата на правилата на наследственото правоприемство, установени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, законните наследници на в т Г.а – съпругът й в г Г., дъщеря й н в п и синът й я вев Г., са придобили притежаваната приживе от техния наследодател 1/2 ид.ч. от делбения имот, при равни квоти от по 1/6 ид.ч.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том II, рег. № 5301, дело № 445/2001 г. на Румен Димитров, нотариус с район на действие - София, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 274 /л. 10-11 от делото/, се установява, че на 22.06.2001 г. н в п се е разпоредила безвъзмездно в полза на своя баща в г Г. с притежаваните от нея 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху 2 процесния имот.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РИС24-УГ51-1781/05.03.2024 г. на Столична община, район Искър /л. 6 от делото/, в г Г. е починал на 25.01.2014 г., при което притежаваната от него 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот е наследена поравно, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, от неговите наследници по закон – децата му н в п и я вев Г., като всеки от тях получава по 5/12 ид.ч. от процесния имот.

От представения по делото нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 87, том II, рег. № 15918, дело № 261/2021 г. на сс, нотариус с район на действие – Софийски районен съд, вписана в регистъра на нотариалната камара под № 107 /л. 7-9 от делото/, се установява, че по силата на обективираната в същия безвъзмездна сделка от 07.10.2021 г. ищцата С. Г. Г. е придобила притежаваните от н в п 5/12 ид.ч. от процесния имот. я вев Г. е починал на 07.02.2023 г., като неговата 7/12 ид.ч., получена по наследяване от родителите му в т Г.а и в г Г., е наследена от неговият единствен наследник по закон – синът му и ответник по делото В. Я. Г..

Следователно при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод за установено по делото наличие на съсобственост между всички участващи по делото като страни физически лица по отношение на процесния имот, предмет на делбата.

При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи като бъде допусната делба на процесния имот при следните квоти: за С. Г. Г.

– 5/12 ид.ч., и за В. Я. Г. – 7/12 ид.ч.

По отношение на искането за постановяване на привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:

С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си, извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното извършване на делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да заплатят на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Става въпрос за привременна мярка в процеса, т.е. за съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните.

Това е и причината разпределението да се извършва най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се произнася между кои лица, при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.

Разпределението по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се извърши по начин, който да позволява на всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното имущество, съответна на правата му. Допустимо е получаване на парична сума срещу ползването само ако е невъзможно реалното разпределение, съответно при реално разпределение, при което предоставеното за ползване имущество не съответства на дела в съсобствеността. В разглеждания случай съдът намира, че с оглед особеностите на имота и дяловете на съделителите не е възможно разпределение на ползването, поради което следва да присъдена парична сума за ползването му. Не е въведено като спорно по делото обстоятелството, че имотът се ползва от ответника В. Я. Г.. Съгласно неоспореното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено, средният размер на пазарния месечен наем за процесния делбен имот е в размер на 375 евро. Следователно съобразно притежавания от С. Г. Г. дял, дължимата й се от В. Я. Г. ежемесечна сума за 3 ползване на имота е в размер на 156,25 евро.

Така мотивиран, съдът

Съобразно правилото на чл. 355 ГПК отговорността за съдебните разноски следва да бъде разпределена във фазата по извършване на съдебната делба.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между С. Г. Г., ЕГН **********, адрес: **, и В. Я. Г., ЕГН **********, адрес: **, по отношения на следния съсобствен между тях недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор

*** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1827/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: **, с площ от 57,72 кв.м., с предназначение: жилище, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ***, под обекта:

***, над обекта: ***, заедно с прилежащи части: избено помещение № 22 с площ от 2,29 кв.м. и 1,839% ид.части от общите части на сградата.

ОПРЕДЕЛЯ делбените квоти на съделителите от допуснатия до делба недвижим имот, както следва: за С. Г. Г. – 5/12 ид.ч., и за В. Я. Г. – 7/12 ид.ч.

ОСЪЖДА В. Я. Г., ЕГН **********, адрес: **, да заплаща на С. Г. Г., ЕГН **********, адрес: **, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК сумата в размер на 156,25 евро месечно, считано от влизане на решението за допускане на делбата в сила до окончателното извършване на делбата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4