Решение № 4636 от 20.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4636 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110102587 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц. К." № **, ет.*, ап.* срещу „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л. С.“ № *, ет. ** иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 28,92лева, представляваща платена без основание неустойка за непредоставяне на гаранция по чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 3 по договор за потребителски кредит № 202303080414480102/ 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит

№

202303080414480102/08.03.2023г. за сумата от 200лева. Съгласно чл.6 от Договора заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема в размер на 28,92лева. Излага, че на 26.09.2023г. ищецът заплатил на ответника общо дължимата сума по заема в размер на 232,03лева, в която сума била включена и сумата за неустойка, която счита за нищожна. Сочи, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради противоречие със закона. Договаряването, че кредитополучателят ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона, внасяйки неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Посочва, че в случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В този смисъл сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че неустойката по договора е уговорена извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Посочва се, че неустойката е предвидена да се кумулира с погасителната вноска по кредита, което води до скрито оскъпяване на заема, а от там и до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя. С твърденията за на нищожност на неустойката, 1 ищецът обосновава основанието за връщане на недължимо заплатената сума за неустойка, на основание чл. 55 ЗЗД като получена от ответника без правно основание. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който иска се признава за основателен.

В с.з. исковата претенция се поддържа чрез нарочна молба. Иска се постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът чрез нарочна молба поддържа депозирания отговор, както и направено изявление за признание на иска.

По делото са приобщени всички относими към спора писмени доказателства.

Съдът е указал на страните фактите подлежащи на доказване и коя страна носи доказателствената част за тях.

При така заявеното признание на иска направено лично от ответника, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице пречките за това, защото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, и признатото право е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда.

При това положение исковата претенция по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД следва да бъде уважена.

По разноските:

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса от 42,50лева и адв. възнаграждение в размер на 360лева по договор за правна защита от 20.03.2024г., в който е уговорено предоставянето му.

На съда е служебно известно, че срещу ответника и във връзка със същия договор за кредит са образувани и други съдебни производства във ВРС и в СРС, с които отново се предявява осъдителен иск за сумата от 28,92лева, платена при начална липса на основание – нищожна клауза от договор за потребителски кредит “до 500” № 202303080414480102 от 08.03.2023г., ведно със законната лихва. /така напр. гр. д. № 15247/2023г.,по описа на 33 с-в ВРС и гр.д. № 14279/2024г., по описа на 154 с-в СРС и др./ Във всяко от тези производства ищецът претендира отделно адвокатско възнаграждение, както и заплатената държавна такса. В тези производства са присъдени претендираните разноски в полза на ищеца.

Настоящият състав счита, че в случая се касае за злоупотреба с права от страна на ищеца, изразяваща се в образуване на множество съдебни производства за всяка отделна сума от 28,92лева по договора за кредит № 202303080414480102 от 08.03.2023г. единствено с цел генериране на адвокатски възнаграждения. Това поведение, макар и незабранено от закона, води до злоупотреба с права и накърняване на добрите нрави, ако е съпроводено с неоправдано увеличаване на разходите за ответника (в случая за съдебни разноски от претендираните адвокатски възнаграждения и държавни такси). В хипотезата, при която ищецът претендира отделно адвокатско възнаграждение за всяко отделно исково производство, е налице такава злоупотреба, за която настоящият състав винаги следи служебно и не я допуска, когато я констатира. В този смисъл и не следва да се уважава искането за присъждане на разноските по делото и съдът не присъжда такива в полза на ищеца.

Водим от изложеното съдът :

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.

С.“ № *, ет. ** ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Ц. К." № **, ет.*, ап.* сумата от 28,92лева, представляваща платена без основание неустойка за непредоставяне на гаранция по чл.6, вр. с чл.4, ал.3 по договор за потребителски кредит № 202303080414480102/ 08.03.2023г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3