Решение № 65 от 23.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Плевен, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500515 по описа за 2025 година Производство по чл.250 от ГПК.

С решение №416/27.10.2025г. по в.гр.д.№515/2025г. на Плевенски окръжен съд е отменил Решение № 260000 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на Районен съд – Л. в частта му, в която е отхвърлен предявения от И. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., обл.

Плевен, ул. „В.П. иск срещу „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. Е.П., представлявано от управителя С.С., с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 13217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците януари 2020 г. и месец февруари 2020 г., като вместо него, осъдил на осн. чл.128 вр. с чл.121а ал.4 вр. с на чл. 3, т. 1, б. "в" от Директива 96/71/ЕО „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. Е.П. да заплати на И. М. Х., ЕГН**********, с адрес: гр. Л., обл. Плевен, ул. „В.П. сумата от 13217,69 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. и месец февруари 2020 г..

Осъдил „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК *** следва да заплати на И. М. Х., ЕГН ********** направените деловодни разноски общо в размер на 1350лв., съобразно уважената част на предявения иск, от които в първоинстанционното 1 производство в размер на 600 лв. и във въззивното производство в размер на 750 лв..

Приел, че в останалата му необжалвана част, Решение № 260000 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на Районен съд – Л. е влязло в законна сила.

Постъпила е молба /наименована възражение/ вх.№649/19.01.2026г. от И. М. Х., чрез адв.Е. Р., с която се иска допълване на решение №416/27.10.2025г. В нея се твърди,, че изрично с въззивната жалба в предвидения от закона срок е поискано да се отмени решението в отхвърлителната част и осъдителната - в частта за заплащането на държавна такса и деловодни разноски. Заявява, че в тази част, касаеща осъждането на Х. за държавна такса и разноски към бюджета на съда, въззивният съд не се е произнесъл с изричен диспозитив, не е отменил решението, но не е постановил и потвърждаване. Поради това счита, че е налице неяснота на постановения въззивен акт, като поради липсата на изрично произнасяне по исканията във въззивната жалба същото следва да се допълни, алтернативно да се тълкува.

По така постъпилата молба е депозиран отговор от насрещната страна „ЛАГУНА 70” ЕООД. В него се изразява становище, че не счита искането за допълване да е по реда на чл.250 от ГПК. Счита, че става въпрос за разноските по делото, а съгласно чл.248 от ГПК решението може да се допълни или измени само в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му. Заявява, че в този случай искането е подадено след изтичане на този срок и е недопустимо. Поради това моли да бъде отхвърлено.

Съдът счита, че е сезиран с молба по чл.250 от ГПК за постановяване на допълнително въззивно решение, тъй като не се е произнесъл по цялото искане на въззивният жалбоподател за отмяна на първоинстанционното решение във всичките му части.

В случая, макар и да касае частта, относима към разноските по делото осъждането да заплати държавна такса и деловодни разноски, производно от отхвърления от първата инстанция иск, не може да се квалифицира, като молба за изменение или допълване на решението в частта за разноските, защото въззивният съд не е постановил изричен диспозитив.

2

По същество няма произнасяне по това искане във въззивното решение.

Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет, вкл. и поради липса на формирана воля на съда в диспозитива на решението относно част от спорното, т. е. когато съдът е пропуснал да се произнесе по някой иск, когато са предявени няколко съединени иска, или пък е пропуснал да се произнесе за част от иска – напр. произнесъл се е за определена сума, за определена площ от имота и т. н., а не се е произнесъл за цялата претендирана искова сума, за цялата претендирана площ на имота и т. н. На допълване подлежи диспозитивът на съдебният акт, но не и мотивите му.

В процесния случай с въззивното решение е отменено това на първоинстанционният съд по насрещният иск, който е изцяло уважен, но въззивният съд не се е произнесъл по направената в тази насока изрично искане за отмяна на същото и в частта за разноските, свързани с това отхвърляне. При този изход на процеса разноските не могат да останат в тежест на страната, чийто иск е уважен. Поради това съобразно правилото на чл.78 ал.1 и чл.78 ал.6 от ГПК държавната такса и разноските следва да възложат на въззиваемия – ответник.

Ето защо следва да се допусне неговото допълване, със следното: отменя на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение № 260000 от 11.08.2023г., постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на Районен съд – Л. в частта му, в която е осъдил И. М. Х., ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд – Л. държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата от 282,10 лв. за извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената ССЕ и 132,00 лв. деловодни разноски във връзка с поискана информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, като вместо него постановява – осъжда „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. Е.П., представлявано от управителя С.С. да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата от 282,10 лв. за извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената ССЕ и 132,00 лв. деловодни разноски във връзка с поискана информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна 3 информация между държави.

Водим от горното, Окръжният съд

РЕШИ:

Д О П Ъ Л ВА решение №416/27.10.2025г., постановено

№515/2025г. на Плевенски окръжен съд, както следва: по в.гр.д.

ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение № 260000 от 11.08.2023г., постановено по гр. дело № 805/2020 г. по описа на Районен съд – Л. в частта му, в която е осъдил И. М. Х., ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд – Л. държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата от 282,10 лв. за извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената ССЕ и 132,00 лв. деловодни разноски във връзка с поискана информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЛАГУНА 70” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. Е.П., представлявано от управителя С.С. да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 528,71 лв., сумата от 282,10 лв. за извършения превод от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената ССЕ и 132,00 лв. деловодни разноски във връзка с поискана информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4