Решение № 1985 от 04.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. Пловдив, 04.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330116581 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 310 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 233, изречение първо от ЗЗД от Потребителна кооперация „Пробуда“ – с. Храбрино, ЕИК 115138677, с адрес на управление в с. Храбрино, общ. Родопи, ул. „Първа“ № 1, представлявана от ***** С. Г. Д. против „Пейком” ЕООД, ЕИК 203381102, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Л.“ № **, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за осъждане на ответника да опразни и предаде на ищеца държането по отношение на следния недвижим имот: Фурна, със застроена площ от 234 кв.м., находящ се в с. Х., общ. Р., обл.П..

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните бил сключен договор за наем от **** г., по силата на който ищцовата кооперация, в качеството й нанаемодател,предоставила за временно и възмездно ползване на ответника собствения на кооперацията имот, представляващ Фурна, със застроена площ от 234 кв.м, находящ с в с.

Х., общ. Р.. Въпреки че договорът за наем бил сключен за срок от 10 години, в чл.17, предл.

4 от същия било предвидено, че може да се прекрати с тримесечно писмено предизвестие отправено от едната до другата страна, а в предложение пето било предвидено, че договора може да се прекрати и при неизпълнение на чл.12, ал.3 от договора. Същият предвижда, че наемателят рябва да започне производство, съобразно предназначението на обекта, а именно фурна. С нарочна покана, връчена от *******, на *****г. на пълномощник на ответното дружество, договорът за наем бил прекратен, с изтичане на тримесечното предизвестие, съгласно чл. 17, т. 4 от договора, който срок течал от получаването на поканата, а именно от 11.07.2023 г. и към 11.10.2023 г., договорът за наем бил прекратен. Независимо от горното, в поканата било посочено още едно от основанията за прекратяване на договора – неизпълнение на чл. 12, ал. 3 от договора, че наетия обект се ползва с различно предназначение от това, за което е отдаден. Въпреки наличието на безусловно задължение за ответника /наемател/ след прекратяването на договора за наем да върне горепосочения 1 недвижим имот, като предаде на ищеца ключовете на същия и напълно да опразни отдадените под наем помещения, до настоящия момент според твърденията на ищеца това не било направено, поради което за кооперацията се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. К. в писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Счита предявения иск за неоснователен. Твърди, че владее процесния недвижим имот в с. Х., община Р. от началото на 2016 г., като извършва търговски дейности чрез дружество „Пейком“ ЕООД. Същият стопанисва, охранява и използва за целите на търговска дейност, а именно – търговия на дребно на печива, хранителни и други продукти, като от тогава до настоящия момент винаги е упражнявал владението си със знанието и безпротивопоставянето на ищцовата страна. Фактическата власт върху имота твърди да му е предадена от предишния **** на кооперацията. Не твърди да е в имота на основание на цитирания договор за наем. В тази връзка твърди, че не е запознат с представения от ищеца договор за наем от ****г., по силата на който се твърди, че между тях е възникнало наемно правоотношение, а в последствие - същото е прекратено с предизвестие и заради това следва да освободи и предаде имота.

Заявява, че между страните няма сключен договор за наем, упражняването на права като наемодател от страна на ищеца е неоснователно, в която връзка моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С Протокол от **** г., *** **** на Потребителна кооперация „Пробуда“, с. Храбрино е взел решение за отдаване под наем на ответното дружество на процесния обект- фурна с площ от 234 кв.м., находящ се в с. Х., Община Р..

По категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства се установи факта, че между страните е сключен Договор за наем на **** г. В последствие, на **** г., страните са сключили и анекс към същия договор, с който е индексирана цената на наема на 180 лева без ДДС, за което отново по предвидения в закона ред е взето Решение, обективирано в Протокол на *** **** на ищцовата кооперация.

Направените от ответното дружество възражения, че между страните не съществува договор за наем, тъй като същият не бил представен в оригинал съдът намира за защитна теза, която страната не доказа и същата се опровергава от всички събрани в хода на производството доказателства. Това е така, тъй като на първо място процесния договор е представен в копие. Липсата на оригинал не означава, че липсва облигационна връзка.

Напротив, ищецът доказа своите твърдения, че оригинала на договора е унищожен, което се установи от показанията на св. С. Д. и св. Б. Н., които съдът кредитира като взаимно свързани, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства и допринасящи за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. От показанията на същите се установи факта, че договорът за наем е съществувал в оригинал, както и обстоятелствата при които е унищожен. Индиция за тези обстоятелства съставлява и установения по делото факт, че в Районна прокуратура- П. е образувано досъдебно производство за нанесена телесна повреда на **** на кооперация „Пробуда” с. Х.- С. Д., както и за унищожаване именно на оригинала от процесния договор за наем от ****.

Твърденията на ответното дружество за липсата на облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за наем се опровергават и от факта, че именно от пълномощник на управителя на ответното дружество „Пейком” ЕООД е подадено заявление за актуализиране на договора, считано от ****г. и удължаването му за срок от 10 години 2

/приложено на л. 55 от делото/. Представени са отделно от това и фактури, от които е видно, че ответното дружество е заплащало наем именно по процесния договор, вписан като основание за заплащане на фактурираните суми.

За опровергаване фактическите твърдения на ищеца, ответната страна също ангажира гласни доказателства посредством показанията на св. И. Ч. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 21.03.2024г./ От показанията на същата се установява, че работи в ответното дружество. Помни инцидента, през 2023г. около обяд, когато чула викове, останала на работното си място и не знае какво е станало навън.

Съдът не гради решаващите си изводи въз основа на показанията на св. Ч., тъй като същата няма възприятия относно релавнтните за спора факти и показанията й не са информативни.

От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че на **** г. е поставено уведомление на адреса на управление на ответното дружество за това, че от управителя на ищцовата кооперация е отправено тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем от **** г., след взето решение на проведено общо събрание, както и искане, след изтичане на предизвестието ответника да предаде обекта „фурна” Като писмени доказателства по делото са приети копие на договор за наем от *** г. и анекс към него от **** г., протокол от проведено събрание на *** г., връчена покана за прекратяване на договора, ведно с придружително писмо от **** и пълномощно, 2 броя молби от пълномощника на ответното дружество С. С. до **** на ПК „Пробуда”, 2 броя жалби до РП-Пловдив, 3 броя фактури за плащане на наем на обект и удостоверение от Районна прокуратура-П..

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установи факта, че между страните е сключен договор за наем на процесния обект от ***** г. и анекс към него от **** г. Установи се също, че оригиналният екземпляр от договора е унищожен, както и че договорът е прекратен с отправяне на тримесечно предизвестие до ответното дружество, което не оспорва факта, че и до днес не е предало владението върху имота на ищцовата кооперация и продължава да го ползва.

От значение в настоящия процес са няколко обстоятелства- да се установи наличие на наемно правоотношение между страните, както и да се докаже, че то е прекратено, но въпреки това наемателят продължава да държи вещта, без да я връща. Както вече по- горе се посочи, съдът намира, че между страните е имало сключен договор за наем, индексиран в последствие по взаимно съгласие, установяващ предоставянето на ползването от страна на ответника на съответното помещение, собствено на ищцовата кооперация. В тази връзка е доказана и първата изискуема предпоставка за уважаване на исковата претенция- наличие на валиден договор за наем.

Следващото условие за уважаване на иска е свързано с това да се установи дали наемните правоотношения са още действащи, за да се прецени доколкото ползването се осъществява на годно правно основание. От събраните в хода на настоящото производство доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и по отделно по категоричен начин се установи, че договорът е прекратен с отправено тримесечно предизвестие от ищцовата кооперация.

Дори и да се приеме обаче, че не е отправено надлежно волеизявление до наемателя да прекратяване на договорите, съдът намира, че наемното правоотношение е било прекратено с подаване на исковата молба. В същата изрично е направено искане за освобождаване на наетите имоти от ответника, който не желае доброволно да ги предаде, поради което се използва и съдебният ред за реализация на правата на наемодателите.

3

Трайната съдебна практика (решение №113 от 28.07.2009 г. по търговско дело № 753/2008 г.на ВКС ІІ т.о . , решение № 1283/05.07.2002 г. погр.дело № 35/2002 г. на ВКС, V г.о., решение № 711/13.05.2003 г. по т ърг.дело № 37/2003 г. ВКС, V г.о., решение № 584/27.05.2005 г. по търг.дело № 849/2004 г. на ВКС, ТК и др.), част от цитираната, която е и задължителна такава по чл. 290 от ГПК, е категорична, че предявяването на иск с правно основание по чл. 233, изречение първо от ЗЗД има характер на предизвестие по чл. 238 от ЗЗД, като според ВКС е без значение дали волеизявлението за прекратяване е било направено в отделна покана преди подаване на исковата молба в съда или пък е заявено в нея. Волята на ищците за прекратяване на наемното правоотношение е ясно и точно изразена с искането му в петитума да се осъди наемателят да освободи имотите, които ползва, като с получаването на препис от исковата молба ответникът вече се счита за надлежно писмено уведомен за изявлението на наемодателя. При това положение настоящата искова молба представлява редовна форма на уведомление за прекратяване на договорите, защото съдържанието й изрично включва съответното изявление на наемодателя, че той не желае повече да продължава действието на договора между страните.

Така се установява наличието и на втората предпоставка за прекратяването, което обуславя и задължението на наемателя да върне вещта след приключване на отношенията му с наемодателя. Няма спор, че ответникът още не е освободил имотите и не е предал държанието им, като продължава да ги ползва, въпреки изричното противопоставяне, изразено в исковата молба и обективирано в действията на ищците по прекратяване на наемните договори.

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че така предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като с решението ответникът бъде осъден да освободи имотите, които ползва след като договорите за наем вече са прекратени, както и да върне държанието на същите на ищците.