Решение № 266 от 15.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220103230 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 150 от СК – изменение на издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете.

Малолетният ищец П. И. П., представляван от неговата майка и законен представител С. Д. А., е предявил против ответника И. П. П. иск за изменение на месечната издръжка, определена с одобрена от съда спогодба по гр.д. № 3167/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от 180 лв. на 360 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяко закъсняло месечно плащане. Искането за изменение на издръжката е мотивирано от една страна с увеличаване на разходите за издръжка на детето, увеличението на минималната работна заплата и повишения индекс на потребителските цени, а от друга страна с високото трудово възнаграждение, което ответникът получава, и възможността му да дава издръжка в по-висок размер. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. П. П. чрез пълномощниците си адвокат Т. К. и адвокат И. К. намира исковата молба за допустима и частично основателна до размера от 200 лв. Отрича да реализира трудови доходи в размер на 2 500 лв. Твърди, че трудовото му възнаграждение е в размер на 710 лв. и освен това заплаща наем в гр. София в размер на 300 евро и кредит с месечна вноска в размер на 126.78 лв., поради което не би могъл да осигурява издръжка в искания размер. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в 1 съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

П. И. П. е роден на 21.07.2010 г. от съвместното съжителство на С. Д. А. и И. П. П..

С одобрена от съда спогодба по гр.д. № 3167/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик упражняването на родителските права е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 180 лв.

През учебната 2022/2023 г. детето е ученик в шести клас на ОУ „******“, гр. Пазарджик. Посещава курс по английски език в Езикова школа „***“, гр. Пазарджик с годишна такса в размер на 655 лв. До 15.07.2022 г. е тренирал плуване в Спортен клуб по плуване, фехтовка и модерен петобой „*******“, гр. Пазарджик с месечна такса в размер на 40 лв., а от месец декември 2022 г. тренира баскетбол в Спортен клуб по баскетбол „***“, гр.

Пазарджик с месечна такса в размер на 40 лв.

Детето е диагностицирано с хемофИ. А – лека форма. На 31.03.2022 г. са му предписвани лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК, за срок от 180 дни. На 13.01.2023 г. след получен хематом е било прегледано от лекар в УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив и му е предписано лечение.

Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пазарджик по информация на родителите след раздялата им грижите по отглеждането на детето са поети от майката, която не възпрепятства срещите му с бащата.

Жилището, в което се отглежда детето, е собственост на майката и представлява етаж от къща, състояща се от спалня, детска стая, спалня и кухня. Бащата живее в жилище под наем в гр. София и заплаща ежемесечен наем в размер на 600 лв. Майката работи в „Ти Би Ай Банк“ АД на длъжност организатор партньорска мрежа с месечно трудово възнаграждение в размер около 1 500 лв. Бащата работи на трудов договор в гр. София и се осигурява на 710 лв. Не желае да сподели месечните си доходи. Детето контактува често с бабата и дядото по бащина линия, които живеят в близост, както и с бабата по майчина линия, която оказва активна подкрепа в отглеждането му. Детето гостува на баща си в гр. София и по мнение на бащата се чувства много добре там. Общува с 13-годишния син на съжителката на бащата. Детето е ученик в шести клас на ОУ „******“, гр. Пазарджик. Справя се добре с овладяване на учебния процес. Не отсъства безпричинно от училище. По информация на майката посещава Езикова школа „***“, гр. Пазарджик, където се обучава по английски език.

Ответникът И. П. П. живее в жилище под наем в гр. ***************, за което съгласно представения договор за наем от 25.08.2022 г. заплаща месечен наем в размер на 300 евро. От 26.09.2022 г. до 05.12.2022 г. е работил в „*******“ ЕООД на длъжност „шофьор тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“, а считано от 07.12.2022 г. работи в „******“ ООД на същата длъжност с трудово възнаграждение в размер на 710 лв.

Притежава лек автомобил Опел Вектра и лек автомобил Мазда 6.

2

Изплаща потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“ АД, с месечна погасителна вноска в размер на 126.78 лв. и срок за издължаване 07.10.2024 г.

Ежемесечно заплаща сметки за телевизия, интернет и телефон в размер около 140 лв., в т.ч. сметката за телефон на детето в размер на 17.91 лв.

Свидетелката Н. Д. З., без родство със страните, установява, че е кръстница на детето. Много често били заедно. П. посещавал различни занимания, сменил няколко вида спорт. От около два месеца ходел на баскетбол, а преди това – на плуване. Карал колело и тротинетка. Ходел на уроци по английски език. Таксата била 650 лв. за шест месеца. Трябвало да се закупуват и помагала по английски език. П. имал проблем със съсирването на кръвта. Майка му периодично го водила в Пловдив на изследвания, които били задължителни.

Свидетелят П. В. П., баща на ответника, установява, че лекият автомобил Мазда, който ответникът ползвал, бил закупен с пари, дадени му от свидетеля, защото старата му кола вече издъхвала. Цената й била около 2 600 – 2 700 лв. Ответникът живеел под наем в гр. София, ж.к. „******“ с нова жена и детето й. Наемът му бил 600 лв. месечно. Ответникът работел в строителна фирма като шофьор. Осигурявали го на минимална заплата.

Отделно от това му заплащали пътните разходи и около 200-300 лв. на месец за извънреден труд.

По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът отрича доходите му да са над 2 000 лв. месечно. Заявява, че трудовите му доходи са в размер на 800 лв. и помага за издръжката на сина на настоящата си съжителка.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 от СК за изменение на размера на дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете поради промяна в обстоятелствата.

Основателността на иска предполага настъпване на обстоятелства с траен и съществен характер, които са породили необходимост от увеличаване на досегашния размер на месечната издръжка. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка е израз на общото задължение на родителите по чл. 125 от СК да се грижат и възпитават децата си. Конкретният размер на издръжката се определя според критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможнос***е на родителите, а минималният й размер за едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, 3 ал. 2 от СК. При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определен максимален размер на издръжката и с оглед на конкретните нужди на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и съответства на доходите на родителя. Съгласно ППВС № 5/1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможнос***е на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към момента на постановяване на решението. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможнос***е на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Конкретно за ненавършило пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в страната, определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и демографски фактори, които определят нуждата от повече средства за издръжката на едно дете. Следва да бъдат отчетени възможнос***е на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и други лица.

В случая от първоначалното определяне на издръжката са изминали малко повече от две години. През това време детето е пораснало и са се увеличили нуждите му. Значително се е повишила цената на живот в страната и е нараснала минималната работна заплата, с чийто размер е свързана минималната издръжка на едно дете. Към момента дължимата на детето издръжка е под законоустановения минимум съгласно чл. 142, ал. 2 от СК.

Всички тези обстоятелства са с траен и съществен характер и пораждат необходимостта от увеличаване на размера на месечната издръжка на детето.

Детето е вече на 12 години и е ученик в шести клас. Посещава допълнителни уроци по английски език с годишна такса в размер на 655 лв. и тренира баскетбол с месечна такса в размер на 40 лв. Страда от хронично заболяване, изискващо извършване на периодични прегледи в гр. Пловдив и следене на състоянието му, но лекарствата се опускат от РЗОК, поради което са безплатни за детето. Ето защо разходите, свързани със заболяването, се изчерпват с пътните разходи от Пазарджик до Пловдив за изследвания. Няма данни детето да има специални потребности или дарби, които изискват разходи, по-големи от обичайните, които включват облекло, храна, учебни материали, извънкласни дейности, отдих и развлечение.

Като съобрази тези обстоятелства и отчете рязкото поскъпване на живота през последните месеци, породено от бурните инфлационни процеси, съдът намира, че към настоящия момент необходимите средства за посрещане на основните потребности на детето са в размер около 400 лв. месечно. Тази 4 издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК се дължи от двамата родители според възможнос***е им. В случая и двамата родители са в трудоспособна възраст и са трудово ангажирани. Няма данни да страдат от заболявания, които да им пречат да полагат труд и да реализират доходи. Ответникът работи като шофьор на минимална работна заплата. Установените по делото доходи на ответника съгласно писмените и гласни доказателства са в размер около и дори под 1 000 лв. месечно: 710 лв. трудово възнаграждение и 200300 лв. възнаграждение за извънреден труд, а ежемесечните разходи, за които има данни по делото, надхвърлят 1 000 лв.: 600 лв. за наем, 180 лв. за издръжка, 140 лв. за телефон, интернет и телевизия, 126.78 лв. за погасяване на кредит. Ако действително доходите на ответника са в установения по делото размер, то след заплащане на посочените разходи, не биха му останали парични средства за закупуване на храна, плащане на битови сметки и посрещане на други разходи, необходими за живот. С оглед на това и предвид обстоятелството, че ответникът може да си позволи да живее в София, където е общоизвестно, че стандартът на живот е много по-висок от този в останалата част на страната и да поддържа два леки автомобила, съдът намира, че месечните му доходи са значително по-големи от установените по делото. Поради това и като се има предвид, че ответникът няма задължение да издържа друго ненавършило пълнолетие дете, съдът намира, че същият следва да поеме по-голямата част от паричната издръжка на детето, а именно сума в размер на 260 лв. месечно. Остатъкът от необходимите на детето средства за живот следва да останат в тежест на майката, която и в момента осъществява непосредствените грижи за него и поема ежедневните му разходи. Няма причина за определяне на издръжка в по-голям от този размер, тъй като майката получава месечно трудово възнаграждение в размер около средния за страната, живее в собствено жилище и няма данни да погасява кредити или други задължения, поради което може да посреща разходите на детето. Освен това бащата ежемесечно заплаща сметката за телефон на детето на стойност 17.91 лв., което също е разход за детето, който се поема от бащата извън определената издръжка.