Решение № 1942 от 23.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1942 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22175 от 06.12.2024 г., постановено по гр. д. № 40546/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 46-и състав, е прекратено поради липса на правен интерес на основание чл. 130 ГПК, производството по гражданско дело № 40546/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, по отношение на ½ част от предявения от Р. А. Н. срещу А. А. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения Договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка акт № 135, том I, рег. № 16932, дело № 120 от 24.09.2021 г. по описа на Е.Б. – помощник нотариус по заместване на К.Б. — Нотариус с район на действие Районен съд София, вписан под № 617 в регистъра на Нотариалната камара, поради пълно неизпълнение на задълженията на А. А. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ж.к. „******** по същия.

С решението е отхвърлен предявеният от Р. А. Н. срещу А. А. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на ½ част от сключения Договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка акт № 135, том I, рег. № 16932, дело № 120 от 24.09.2021 г. по описа на Е.Б. – помощник нотариус по заместване на К.Б. — Нотариус с район на действие Районен съд София, вписан под № 617 в регистъра на Нотариалната камара, поради пълно неизпълнение на задълженията на А. А. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ж.к. „******** по същия, като неоснователен.

Със същото решение е признато за установено по предявения от от Р. А. Н. с ЕГН ********** с адрес: град София, ж.к. „********, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул.

„******** срещу срещу А. А. Н. с ЕГН ********** с адрес: град София, ж.к. „********“ ********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Р. А. Н. е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: Апартамент № 158 (сто петдесет и осем), находящ се в гр. София, ж. к. „********“, блок 602 (шестстотин и две), вход З, етаж 1 (едно), със застроена площ 65,28 (шестдесет и пет цяло и двадесет и осем стотни) квадратни метра, състоящ се от: една 1 стая, дневна и кухня, при граници съгласно документ за собственост: апартамент № 157 (сто петдесет и седем), улица, зелена площ, апартамент от вход И, апартамент № 160 (сто и шестдесет) и мазета, заснет в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и четири, точка, хиляда петстотин и тринадесет, точка, едно, точка, сто петдесет и осем) с адрес: град София, район „ ********“, ж.к. „********”, блок 602 (шестстотин и две), вход 3, етаж 1 (едно), Апартамент № 158 (сто петдесет и осем), който самостоятелен обект се намира в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и четири, точка, хиляда петстотин и тринадесет, точка, едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и четири, точка, хиляда петстотин и тринадесет), с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и четири, точка, хиляда петстотин и тринадесет, точка, едно, точка, сто осемдесет и три), под обекта - няма, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор № *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди триста тридесет и четири, точка, хиляда петстотин и тринадесет, точка, едно, точка, сто шестдесет и едно), заедно с прилежащото Избено помещение № 2 (две), с площ 3,38 (три цяло и тридесет и осем стотни) квадратни метра, при граници: мазе № 3 (три), мазе №9 1 (едно), подстълбищно пространство, коридор и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и 3,530 % (три цяло и петстотин и тридесет стотни върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото държавна земя, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС за разликата над 1/6 идеална част до претендираната ½ идеална част от посочения недвижим имот, както и в осъдителната му част за предаване на владението върху 1/2 идеална част от същия недвижим имот, като неоснователен.

Със същото решение А. А. Н. е осъден да заплати на Р. А. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 407.40 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство. С решението Р. А. Н. е осъдена да заплати на А. А. Н. на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата 1833.33 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

С Определение № 6155 от 05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 40546/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 46-и състав, е оставена без уважение молба с вх.№ 16021/17.01.2025 от А. А. Н. за изменение на постановеното Решение № 22175/06.12.2024г. по гр.д. № 40546/2024 г. на СРС в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната част, е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивницата поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил анализ на множеството противоречие в свидетелските показания на свидетелите на ответника, както и липсата им на лични впечатления досежно реалните отношения между страните. Акцентира върху противоречия в показанията на свидетеля С., като сочи и че показанията му се базират на предположения, доколкото е заявил, че няма представа какво е правил, но смята, че е чистил и помагал. Сочи, че доколкото свидетелят С. е живял извън България дълго време, остава неясно как е достигнал до редица посочени от него крайни грижи досежно положените грижи. Сочи, че свидетелката П. също не разполага с преки лични впечатления във връзка с полаганите за наследодателя грижи и необходима издръжка.

Същата заявила пред съда, че ответникът е посещавал баща си в почивните дни, като от нейна страна се установявало, че ищцата полагала грижи за своя баща. Обобщава, че първоинстанционният съд не е извършил необходимия анализ на свидетелските показания.

Същевременно се установявало от разпита на свидетелката Т., че ищцата е променила своето местожителство в имота, в който същата и към настоящия момент живее, както и че тя е оказвала необходимата финансова подкрепа и издръжка на починалия. Поддържа, че 2 съставът на първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички доказателства по делото. Оспорва извода на съда, че не било спорно по делото, че към датата на завеждане на исковата молба ищцата упражнявала фактическа власт върху 2/3 идеални части от процесния недвижим имот. Твърди, че съгласно съдебната практика, за да е налице точно изпълнение на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателят по договора следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем, необходим за задоволяване на нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Сочи, че доколкото се установяват предпоставките за разваляне на договора, следва да бъде уважен и искът с правно основание чл. 108 ЗС. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че свидетелката Т. е дъщеря на ищцата и е косвено заинтересована от изхода на делото, както и че няма преки впечатления за относимите обстоятелства, доколкото не живее в блок 602 и излага това, което знае от майка й. Сходни съображения излага и по отношение на показанията на свидетеля Д., за когото сочи, че е ходил 3-4 пъти в процесното жилище и не знае точния адрес. Счита, че от разпита на всички свидетели се установявало, че ищцата е била в изключително лоши взаимоотношения с А. Н., който е бил инвалид с 93% степен на увреждане с чужда помощ и се е нуждаел от грижи за закупуване на лекарства, водене на лекари, снабдяване с ТЕЛК, лична хигиена и храна. Обстоятелството, че ответникът е посещавал баща си всеки ден се установявало от приетите по делото дела за домашно насилие по молби на самата ищца. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът е бил в много добри отношения с баща си, грижел се за него, посещавал го е всеки ден и е изпълнявал задълженията си, който факти бил признат и от самата ищца в една от молбите, подадени във връзка с твърдяното от нея домашно насилие.

Не оспорва, че ищцата е собственик на 1/6 идеални части от процесния имот, както и че към момента ползва повече от това, което притежава, а ответникът ползва само една стая. Моли съда да потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуалнолегитимирана страна, чрез адвокат Д. Г.-М., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която делото е прекратено поради липса на правен интерес по отношение на ½ част от предявения от Р. А. Н. срещу А. А. Н. иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД, както и в частта, с която е признато за установено по предявения от Р. Н. срещу А. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Р. Н. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Депозирана е и частна жалба от ответника срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение. Изложени са съображения, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото, доколкото не оспорва правото на собственост на ищцата до размер на 1/6 ид.ч., поради което са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответника.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната жалба със становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуалнолегитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане акт № 135, том I, рег. № 19632, дело № 120 от 24.09.2021 г., с който А. Н. И. прехвърля на ответника А. А. Н. собствените си 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес: град София, район „ ********“, ж.к. „********”, ********, етаж, Апартамент № 158, който самостоятелен обект се намира в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.