Определение № 270 от 04.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Кюстендил, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500083 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл.423 от ГПК.

Делото е образувано по подадено възражение с вх.№265258/07.11.2022г. по описа на РС-Кюстендил от В. Г. А., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.К. Т. от ВТАК, А.

– сочеща се да има качеството на длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.дело №98/2008г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

Във възражението се твърди, че А. е узнала за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№98/2008г. на 07.10.2022г., когато е била уведомена от работодателя си за получено запорно съобщение по образувано срещу нея изпълнително дело с №50/2008г. по описа на ЧСИ E..ХР.. Излагат се подробни доводи за наличие на предпоставките по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК - ненадлежно връчване на А. на заповедта за изпълнение. Прави се искане съдът да приеме възражението против заповедта за изпълнение.

Настоящият съд, след като се запозна с подаденото възражение, със справката по ч.гр.д.№98/2008г. по описа на КнРС, предвид факта на унищожаването му, както и с уведомлението, подадено от ЧСИ E..ХР., с рег.№743 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – ОС-Кюстендил и приложените към него документи, установи следното:

В производството по ч.гр.д.№98/2008г. по описа на КнРС, образувано на 25.01.2008г., въз основа на подадена от Б. Г. К. против В. Г. А. молба по чл.237 от ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на молителката, е било постановено определение от 25.01.2008г., по силата на което на същата дата е бил издаден и изпълнителен лист срещу В.

А. за сумата от 10 000 лева, дължима на Б. К. по силата на запис на заповед, издаден в гр.Кюстендил на 31.05.2007г.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано по молба на Бл.К. изпълнително дело с №50/2008г. по описа на ЧСИ E..ХР., с длъжник – В. А..

Така посочените факти са достатъчни, за да бъде аргументиран правен извод за недопустимост на подаденото възражение по чл.423 от ГПК, което налага същото да бъде оставено без разглеждане.

Обстоятелството, че задължението на подалото възражението лице, произтича от изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 б.„е“ от ГПК (отм.), действал до 01.03.2008г., ясно и недвусмислено сочи, че правната уредба на защита по сега действащия процесуален 1 закон, касаеща при това заповедите за изпълнение, които се подчиняват на съвършено друг режим, не би могла да намери приложение. Нормата на §2 ал.9 от ПЗР на ГПК е съвсем конкретна и по приложението й има създадена практика на ВКС, приемаща, че в рамките на образуваното изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден при действието на ГПК (отм.), длъжникът има правото да подаде възражение по чл.250 от ГПК, но не може да ползва специфичния инструментариум на защита, създаден във връзка с уредбата на института относно заповедите за изпълнение.

Съгласно действащия понастоящем правен режим, стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК (отм.). В този смисъл, заповедта за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение, ако такова не е подадено. Именно с оглед тази специфична отлика, в случаите, когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, същият може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 от ГПК - като извънреден способ за защита. Подобен извънреден способ за защита не е съществувал и няма как да съществува относно актовете, издадени в хипотезата на чл.237 от ГПК, тъй като те нямат силата и действието, характерни за заповедите за изпълнение.

В случая е безспорно установено, че изпълнителното основание не е издадена заповед за изпълнение, както се твърди в подаденото възражение, а издаденият изпълнителен лист е по реда на чл.237 б.„е“ от ГПК на извънсъдебно изпълнително основание, защитата срещу което може да бъде реализирана по предвидения в отмения ГПК ред, но не по реда на извънинстнационния контрол по чл.423 от действащия ГПК.

Ето защо, настоящия състав намира, че подаденото възражение е недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Същевременно, следва да се отбележи, че депозираното възражение не разкрива белезите на искане по чл.250 от ГПК (отм.) и съдът не може да го приеме като такова, доколкото от съдържанието на същото е видно, че както изложените обстоятелства, така и самото искане във формулирания петитум, напълно и единствено съответстват на възражение по чл.423 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустимо, подаденото от В. Г. А., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.К. Т. от ВТАК, възражение с вх.

№265258/07.11.2022г. по ч.гр.дело №98/2008г. по описа на Районен съд-Кюстендил и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№83.2023г. по описа на ОС-Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-София в едноседмичен срок от датата на връчването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3