Решение № 105 от 19.05.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Провадия, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело № 20213130101386 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище *********, представлявано от Ю.Ю., с която срещу КР. ДР. Г., ЕГН **********, с адрес *******, /с адрес по НБД ********/ са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на вземане за сумата от 930.85лв., представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем №379867/03.07.2019г., сключен между ответника и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Приложение №1 от 15.01.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г.; сумата от 196.12лв., представляваща договорна лихва, за периода от 01.09.2019г. до 02.07.2020г.; сумата от 285.10лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.09.2019г. до 01.06.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№769/2021г. на РС - Провадия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение №1 от 15.01.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2019г. , сключен с „Креди Йес“ ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо 1 от цедента, изпратено до длъжника с известие за доставяне. Твърди, че на 03.07.2019г. ответната страна сключила с „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем №379867, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 1 000 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 229.42лв. на 12бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер от 102.45 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 02.08.2019 г., а на последната – 02.07.2020г.

Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава в размер на 285.10лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна молба поддържа така предявените искове и настоява за уважаване на същите.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 505/02.07.2021г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 769/2021г. по описа на Районен съд – Провадия, както следва: 930лв. - главница по договор за паричен заем № 379867/03.07.2019г., сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД; сумата от 196.12лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2019г. до 02.07.2020г. ; сумата от 285.10лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 02.09.2019г. до 01.06.2021г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата н а подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.06.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

Установява се, че п о силата на Договор за паричен заем №379867 от 03.07.2019г. между „Креди Йес” ООД и К.Г. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е отпуснал на заемателя- ответника сумата от 1000 лева със срок на издължаване от 12 месечни вноски. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 229.42 лева за целия срок на договора или 3.330 % на месечна база. Съгласно чл.6 от договора, кредитът е следвало да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: - Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ;

- Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ; Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ и – ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С подписано на 15.01.2020г. Приложение 1 към Договор за покупкопродажба на вземания от 28.03.2019г. „Креди Йес” ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземане срещу ответницата КР. ДР.

Г. по договор за паричен заем № 379867/03.07.2019г. в общ размер на 2

2166.17лева, заедно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

По делото е представено пълномощно /л.21/, видно от което цедентът „Креди Йес“ ООД е упълномощил цесионера да извърши от името на първия всички необходими фактически и правни действия за уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на договор за прехвърляне на вземания от 28.03.2019г.

Видно от представен приходен касов ордер /л.65/ на 12.08.2019г. ответницата е заплатила сумата от 180лв. по процесния кредит.

От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в полза на ответника – кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от 1 000 лв.

Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил сумата в общ размер от 180 лв., с която е погасено задължението за главница до размер от 69.15 лв., задължението за договорна лихва до размер от 33.30лв. и задължението за неустойка в размер от 77.55лв. Установен е размерът на непогасеното задължение по договора, както следва: 930.85лв. – главница, 196.12лв. – остатък въднаградителна лихва за периода 01.09.2019г. до 02.07.2020г., 853.03лв. – неустойка /която не се претендира по настоящото производство/ и сумата от 133.18лв. - обезщетение за забава върху остатъка от главницата в размер на 930.85лв. за периода 02.09.2019г. до 01.06.2021г.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд – Провадия е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношения по договор за цесия, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.

Възражения относно валидността на цесията и нейното съобщаване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не са повдигани. Предвид на това и като съобразява представените доказателства за упълномощаването на цесионера да извършва съобщаване за цесия, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия за процесните вземания, доколкото категорично е налице уведомяване чрез връчване на книжата на ответника с нарочно волеизявление от ищеца в този смисъл.

По делото не е въведен спор относно действителността на изявления на страните при сключване на процесния договор за кредит. Не е оспорено и реалното предоставяне на сумата.

Напротив, в молба вх. № 1345/15.03.22г. ответникът признава усвояването на кредита и дължимостта на главницата в размер на 820лв., като 3 навежда, че на 12.08.2019г. е платил 180лв. Оспорва претенцията за главница в останалата част, както и тези за договорна лихва и мораторна лихва. Прави възражения за неравноправни клаузи.

По отношение на породеното между страните облигационно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

На основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което не могат да бъдат споделени възраженията на ответника в тази насока досежно това, че неустойката по чл.8 следва да бъде включена в ГПР.

Не се установява договорът да е сключен при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че максималният размер на годишният лихвен процент не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Установеният в договора размер на годишния процент на разходите от 48. 158 % e съобразен с изискванията на посочената разпоредба.

Съдът обаче намира, че договорът за заем е частично недействителен – досежно клаузата на чл. 8 от Договора, с която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Договора вид.

В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 930.58лв., която се 4 заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.