Определение № 954 от 13.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 954 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500574 по описа за 2026 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С решение/с характер на определение/ на Плевенски РС № 535/16. 04.

2026г.,постановено по гр.дело № 1124/2025 г.по описа на ПРС е отхвърлена молба №1411/16.01.2026г.за поправка и допълване на решение № 1943/11. 12.

2025г.,постановено по гр.дело № 1124/2025 г. по описа на ПРС в частта за разноските като неоснователна.

Срещу така постановеното решение /с характер на определение/ е постъпила частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, гр. София, ЕИК 208597211 чрез ст.юрисконсулт В. Й., в която се изразява становище, че същото е неправилно,тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото,както и практиката на СЕС по дело С-57/2015 г. В жалбата се твърди, че е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, основан на изтекъл давностен срок,погасил правото на кредитора да събере вземането си принудително,производството се е развило в рамките на 10 месеца, като не са извършвани експертизи и не са събирани гласни доказателства, което да изисква допълнително ангажиране и полагане на труд от процесуалния представител на ищеца. Твърди се, че защитата по отрицателен установителен иск се характеризира с ниска правна сложност, като в случая, не са правени допълнителни доказателствени искания, които да изискват запознаване с тях и изготвяне на становище, депозиране на молби и писмена защита, което свидетелства за липсата на фактическа и правна сложност, както и за допълнително ангажиране и положен труд на процесуалния представител, още повече, че доказателствената тежест е разпределена при ответника. От значение е вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че присъденият размер не е съобразен с практиката на СЕС, обективирана в 1

Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., която е задължителна за националните съдилища на държавите членки на ЕС. Освен това, безусловното прилагане на разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г.,без да бъдат обсъдени спецификите на всеки отделен казус би довело до несъответствие с основния принцип за справедливост,в т.ч.приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес.Твърди се, че в случая следва да се прилага Наредба за заплащането на правна помощ, тъй като е предоставена безплатна такава по смисъла на чл.38 от ЗАдв. При определяне на разноските за адвокат съдът прилага чл.36 ал.3 и ал.4, т.е не прилага по аналогия и безусловно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В заключение жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение №535/16.04.2026г.,постановено по гр. дело № 1124/2025 г. по описа на ПРС и да постанови друго,съобразно изложеното в отговора на исковата молба, молбата с правно основание чл.248 от ГПК и настоящата частна жалба.

Ответникът по частната жалба Л. М. П. чрез своя пълномощник адвокат Б. Б. от ПлАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК,в който взема становище, че частната жалба е неоснователна.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на ПРС №1943/11.12.2025 г.,постановено по гр.д. № 1124/2025 г. е уважен предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК ,като е признато за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 гр.София че Л. М. П., ЕГН ********** не дължи сумата от 11 164.15лв.,от които предсрочно изискуема главница в размер на 9577.82 лв.,лихва за забава от 05.03.2011 г. до 18.12.2011г. в размер на 1069.87 лв.,санкционираща лихва по общи условия към договор за кредит за периода 05-03.2011г. до 18.12.2011 г.в размер на 516.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 223.28 лв., представляваща вземане по изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 8213/2011 г. по описа на ПРС и предмет на образувано изпълнително дело № 20258150400170 по описа на ЧСИ Т. К., рег. №*** на КЧСИ, поради погасяване по давност вземането на кредитора.

Със същото решение на ПРС на основание чл.78 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,гр.София е осъдено да заплати на Л. М. П., ЕГН ********** направените разноски по делото в общ размер от 1 958, 27 лв.

Решението на ПРС в частта,в която е уважен предявения иск по чл.439 2

ГПК, не е обжалвано и е влязло в сила.

От ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,гр.София е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение, с което молбата по чл.248 ГПК е отхвърлена, ПРС е приел, че с исковата молба е заявен за защита материален интерес от 12 973,76 лв.Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, при така заявения материален интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1567,63 лв.

При това положение уговореното,заплатено и искано за присъждане от ищеца адвокатско възнаграждение от 1400 лв. се явява в размер, който е под минималния, поради което не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.Първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението съответства и на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в чл.36 ал.4 от ЗАдв, както и че съответства на фактическата и правна сложност на делото. Приел е, също така, че възнаграждението съответства и на засегнатия интерес, тъй като в случая става въпрос за завеждане на делото при условията на образувано изпълнително производство и предприето принудително изпълнение спрямо ищеца, в рамките на които,чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, е предприета и осъществена реална интервенция върху имуществената му сфера и е създадена реална опасност за неоснователно ощетяване.

Въззивната инстанция изцяло споделя като правилни тези правни изводи на ПРС.

Пред ПлРС е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК,като претенцията е да бъде признато за установено ,че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,предмет на принудително изпълнение по изп.дело №170/2025г.по описа на ЧСИ Т. К. в общ размер на 11 387,43 лв.главница,лихви и разноски е погасено по давност.

С влязлото в сила решение искът е уважен изцяло.От представения пред ПРС договор за правна защита и съдействие е видно,че ищецът Л. М. П. е упълномощил адвокат Б. Б. от ПАК,като на пълномощника е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв.С писмения си отговор ответното дружество е направило възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца на осн.чл.78,ал.5 ГПК.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи,че в случая следва да се прилага Наредбата за заплащането на правната помощ.Пълномощникът на ищеца-адвокат Б. Б.,не е назначен като служебен защитник на ищеца по ЗПП,а е пълномощник на основание сключен договор за правна защита,по който му е изплатено договореното възнаграждение.

Въззивната инстанция счита за правилен извода на ПРС,че не са налице 3 предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване размера на адв. възнаграждение.С оглед цената на предявения иск 11 387,43лв.изплатеното адв.възнаграждение на пълномощника на ищца в размер на 1 400лв. е в размер , под установения минимален такъв ,съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.Този размер е справедлив и не се явява прекомерен.Отчитайки фактическата и правна сложност на делото,цената на иска и обема на извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца -представянето на не малък обем от писмени доказателства във връзка със сключения договор за кредит с „Банка ДСК“ АД и договор за цесия,с който вземането е прехвърлено,проучването на две изпълнителни дела № 20168150401613 и № 20258150400170, двете по описа на ЧСИ Т. К. с район на действие ПлОС,явяване в едно съдебно заседание,представяне на изключително подробни писмени бележки по съществото на спора,съдът приема,че размерът на адвокатското възнаграждение от 1 400лв.съответства на положения от адвоката труд.

Съгласно задължителното за съдилищата решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. и практиката на ВКС,определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на подобни възнаграждения,като техният размер следва да се преценява, с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Заплатеното от ищеца адв. възнаграждение на адвокат Б. Б. от ПлАК в размер на 1400лв.отчита фактическата и правна сложност на делото,цената на иска и обема на извършените процесуални действия от пълномощника.Същото не е прекомерно ,поради което не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за неговото намаляване, доколкото възнаграждението е в минимален размер.

По изложените съображения,Окръжният съд намира, че молбата по чл.248 от ГПК,депозирана от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,гр. София за изменение решението на ПРС в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което обжалваното решение /с характер на определение на ПРС/ по реда на чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.При подадена молба по чл.248 ГПК,съдебният акт,с който съдът се произнася е определение,а не решение.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение /с характер на определение/ № 535/16. 04.

2026г.на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 1124/2025 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.248 ал.3 от ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5